Определение № 622 от 22.11.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622 гр. Враца, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20231400500527 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. П. Г. и Г. П. Г., чрез пълномощника им адв.Г. В., против Определение № 1335/28.08.2023 г. по гр.д.№ 3647/2022 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е върната като процесуално недопустима исковата молба на жалбоподателите и е прекратено съдебното производство.

В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно и необосновано, както и че интересите на ищците са изцяло игнорирани, а е отдаден приоритет на интересите на ответницата. Излагат се фактическите твърдения, на които се основава предявения иск, а в хронологичен порядък – и извършените по делото процесуални действия. Навеждат се доводи, че районният съд е възприел изцяло становището на ответницата за недопустимост на предявения иск, без да съобрази, че същата е придобила имотите по възмезден начин, но сключените сделки прикриват дарения, които са извършени в рамките на един и същи ден. Посочва се, че с Разпореждане № 1353/19.04.20023 г. районният съд е прекратил съдебното производство в частта, в която от ответницата са поискани мотивирани обяснения от какви съображения е продиктувана бързината, с която в един и същи ден са осъществени тези сделки, но този съдебен акт не е обжалван от съображения за процесуална икономия.

Според изложеното в жалбата, прекият наследодател на жалбоподателите – техния баща П. Г. П. е починал преди своите родители Г.

П. К. и М. И. К.а, но по силата на чл.10, ал.1 и ал.2 от Закона за наследството ищците унаследяват неговия дял от наследството. Посочва се, че с постановеното връщане на исковата молба съдът е лишил последните от запазената им част от наследството.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение като преграждащо по-нататъшното съдебно производство.

1

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от несрещната страна К. Г. Г., чрез пълномощника й адв.Д. М., в който се оспорва основателността на частната жалба.

Навеждат се доводи за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, тъй като с тази разпоредба е признато субективно потестативно право на наследник със запазена част да претендира възстановяването й, когато е накърнена в резултат на извършени от наследодателя безвъзмедни разпореждания – дарения или завещания, а в случая не са налице такива разпореждания.

Посочва се също, че е налице нередовност на исковата молба, тъй като в същата не са индивидуализирани разпорежданията, които накърняват запазената част на ищците.

Най-сетне в отговора се развиват съображения, че предявеният иск е погасен по давност, както и че не е установено приемане на наследството по опис, което е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск.

Прави се искане обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районният съд е сезиран с искова молба на Е. П. Г. и Г. П. Г., чрез пълномощника им адв.Г. В., с която против К. Г. Г. е предявен иск за получаване на полагащата се на ищците, в качеството им на наследници на П.

Г. П., част от наследството на неговите наследодатели Г. П. К. и М. И. К.а.

В исковата молба се посочва, че ищците са законни наследници – деца на П. Г. П., починал на 04.09.2009 г., както и че към момента на смъртта му семейството им е живяло в апартамент в гр.Враца, който е бил прехвърлен на баща им от неговите родители Г. П. К. и М. И. К.а с Нотариален акт № 168, том 4, нот.д.№ 1065/1993 г. срещу задължение за гледане и издръжка. Сочи се също, че прекият им наследодател П. Г. П. е починал преди родителите си, поради което полагащият му се наследствен дял от имуществото на родителите му, следва да бъде наследен от ищците като негови законни наследници. Твърди се, че ищците са лишени от наследствените си права, поради противозаконните действия на ответницата К. Г. Г., която е сестра на техния баща и която три години след смъртта на брат си е придобила чрез покупко-продажба от родителите им Г. П. К. и М. И. К.а собствеността върху апартамента в гр.Враца, след което ги е изгонила от жилището. Твърди се също, че ответницата е придобила собствеността и върху всички други имоти от наследствената маса на двамата наследодатели, в т.ч. и върху земеделски имоти, с които разполага след смъртта им като пълноправен собственик.

Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№ 3647/2022 г. по описа на РС-Враца и с Разпореждане № 5052/19.12.2022 г. районният съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищците, че следва да отстранят нередовности в същата като изложат конкретни обстоятелства, обосноваващи правния им интерес от предявяване на иска, и формулират конкретно искане, вкл. относно кое имущество/имуществено разпореждане 2 предявяват иска си.

По делото е постъпила уточняваща молба от 13.01.2023 г., в която се посочва, че ищците са законни наследници на покойния си баща Г. П. К. и на основание чл.5, ал.1 ЗН наследяват при равни части полагащата се на наследодателя им запазена част от наследството на неговите родители.

Посочват също, че ответницата – сестра на техния баща, е придобила с покупко-продажба описания в исковата молба апартамент в гр.Враца, а на 28.11.2012 г. – и дворно място с жилищна сграда в с.Малорад, общ.Борован, както и два земеделски имоти, като по този начин е придобила всички недвижими имоти, притежавани от наследодателя Г. П. К.. Ищците твърдят, че въпреки квалифицирането им като покупко-продажби, сключените сделки не са възмездни, а представляват дарения от страна на наследодателя, т.е. с покупко-продажбите са прикриват дарения. Конкретизира се, че се иска да бъде установена наследствената маса от наследодателя Г. П. К., съответно разполагаемата и запазената част от същата, както и че се предявява иск за получаване от ищците на запазената част на техния покоен баща от наследството на дядо им Г. П. К.. Прави се и искане да бъде задължена ответницата да даде мотивирани обяснения защо трите покупко-продажби са извършени в един и същи ден и защо имотите не са предмет на дарение, а е следвало да бъдат прикрити зад възмездни сделки.

С Разпореждане № 234/16.01.2023 г. районният съд отново е дал указания за отстраняване нередовности в исковата молба чрез посочване идеалните части, до които ищците искат намаляване на разпоредителните действия на Г. П. К. и М. И. К.а, които съответстват на припадащата се на ищците част от наследството, както и да представят доказателства за довнесена държавна такса от 1% от продажната цена/данъчната оценка на разпоредителната сделка, предмет на иска.

По делото е постъпила молба от 31.01.2023 г., в която отново се посочва, че в резултат на осъществените покупко-продажби между наследодателя Г. П. К. и съпругата му М. И. К.а, от една страна, и ответнита К. Г. Г., от друга страна, ищците, като наследници на П. Г. П. са лишени от полагащата им се наследствена част. Твърди се, че разпоредителните сделки обхващат като мащаб цялото наследство, а не само част от него, и чрез скрито дарение прехвърлят цялото наследство само на дъщерята К. Г. Г.. Ето защо се иска на ищците, като законни наследници на П. Г. П., да бъде присъдена ½ ид.ч. от всички наследствени имоти, които се описват подробно в молбата.

Към молбата се прилага и документ за довнесена държавна такса.

С Разпореждане № 445/01.02.2023 г. районният съд е постановил да бъдат издадени на ищците съдебни удостоверения за снабдяване с данъчни оценки и скици на имотите, които да бъдат представени по делото; за вписване на исковата молба; за довнасяне на държавна такса в зависимост от данъчните оценки.

С Определение № 492/16.03.2023 г. съдът е указал на ищците, че във връзка с изложените в исковата молба твърдения, че отчуждителните сделки прикриват дарения, следва да формулират конкретно искане към съда.

По делото са представени данъчни оценки и скици на имотите, а с уведомление от 23.03.2023 г. ищците представят и доказателства за довнасяне на дължимата държавна такса съобразно приложените данъчни оценки.

С молба от 03.04.2023 г. ищците конкретизират, че отправят искане 3 към съда за задължаване на ответницата да даде мотивирани обяснения по отношение на трите сделки за покупко-продажба, в които са изложи съображения от какво е продиктувана бързината, с която в един и същи ден са се осъществили тези сделки. Към молбата е приложен вписан екземпляр от исковата молба и уточнителните молби към същата.

С Разпореждане № 1353/19.04.2023 г. съдът е постановил на основание чл.129, ал.3 ГПК връщане на исковата молба в частта по отношение на искането за задължаване на ответницата К. Г. да даде мотивирани обяснения относно трите договора за покупко-продажба от възмездно естество, с които са отчуждени имотите, посочени в уточнителната молба от 31.01.2023 г., от какви съображения е продиктувана бързината, с която в един и същи ден да осъществени тези сделки. Този съдебен акт не е обжалван и е влязъл в законна сила.

След извършена размяна по реда на чл.131 ГПК, по делото е постъпил отговор от ответницата К. Г. Г., чрез пълномощника й адв.Д. М..

На първо място в отговора се изразява становище за недопустимост на предявения иск. Навеждат се доводи, че с иск по чл.30, ал.1 ЗН може да се претендира намаляване на безвъзмездни разпореждания на наследодателя – завещания или дарения, а в случая са извършени разпореждания чрез договори за покупко-продажба, което изключва възможността ищците да се защитават чрез предявения иск. Развиват се и съображения за погасяване на исковата претенция по давност, както и за липса на доказателства за приемане на наследството по опис от страна на ищците.

В отговора се изразява становище и за неоснователност на исковата претенция. Прави се възражение за изтекла придобивна давност. Освен това се твърди, че извън разпоредителните сделки е останало имущество на наследодателите, което е достатъчно да покрие запазената част на ищците.

С отговора се предявява и насрещен иск за признаване за установено по отношение на Е. П. Г. и Г. П. Г., че К. Г. Г. е собственик на имуществото, към което е насочена първоначалната искова претенция, на основание придобивна давност.

С обжалваното Определение № 1335/28.08.2023 г. районният съд е приел, че предявеният иск е недопустим и е постановил на основание чл.130 ГПК връщане на исковата молба и прекратяване на съдебното производство.

Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл.30, ал. 1 ЗН установява забрана завещателните и дарствените разпореждания на наследодателя да накърнят онова, което съставлява запазена част от наследството на посочените в чл.28, ал.1 ЗН наследници по закон – низходящи, родители и съпруг на наследодателя, като с право на иск съгласно тази разпоредба разполагат само лица по чл.28, ал.1 ЗН чиято запазена част е накърнена със завещание и дарение, включително в случаите, когато облагодетелстваното от завещанието лице приживе се е разпоредило със завещаното имущество чрез възмездна сделка, но не и в случаите, когато запазената част е накърнена с възмездно разпореждане на наследодателя, каквото безспорно представлява сключването на договор за покупко-продажба. Посочено е, че от съвпадащите насрещни твърдения на ищците и на ответницата и от представените по делото в заверен препис нотариални актове е видно, че общият наследодател Г. П. К. и неговата съпруга М. И. К.а се разпоредили възмездно с притежаваните от тях приживе недвижими имоти, подробно посочени в трите 4 нотариални акта, поради което ищците не разполагат с право на иск по чл.30, ал.1 ЗН. Сочи се също, че с исковата молба и уточнителните такива ищците са обосновали правния си интерес и основателността именно на такъв предявен от тях иск, отправяйки и съответно искане до съда за намаляване на извършени от общия наследодател разпореждания, така че да се възстанови запазената част на ищците от наследството. Изложени са и мотиви, че с влязло в сила разпореждане от 19.04.2023 г. по делото е прекратено производството по същото в частта по отношение на искането ответницата К.