Решение № 413 от 22.02.2019, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 413

Град Пловдив, 22 февруари 2019 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,

ІV състав, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева при секретар С. Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1099 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е във връзка с решение № 4410 от 03.04.2018 г. по адм. дело № 1665/2018 г. на ВАС, І о., и по жалба на „Пекстон С.“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16002116002931-091-001 от 19.12.2016 г., потвърден с решение № 292 от 25.05.2017 г. на директора на ДОДОП Пловдив, в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 30 839,73 лева и 6 727,02 лева лихви и допълнително установения корпоративен данък за 2012 г. в размер на 72,10 лева и 27,26 лева лихви, за 2013 г. в размер на 58,07 лева и 16,06 лева лихви, за 2014 г. в размер на 237,82 лева и 41,60 лева лихви, за 2015 г. в размер на 321,58 лева и 23,50 лева лихви.

Според дружеството-жалбоподател обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Твърди се, че нито една от фактическите констатации не е доказана, че не са налице данни за укрити приходи.

Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Съображения по същество са изложени в депозираната на 29.01.2019 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди обжалвания акт, като претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на настоящото оспорване е допълнително начислен ДДС в размер на 30 839,73 лева, тъй като с решение № 4410 от 03.04.2018 г. по адм. дело № 1665/2018 г. на ВАС, І о., първоначално постановеното по делото решение № 2295 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 1747/2017 г. на АС Пловдив, ХVІІІ с., е оставена в сила в частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт за допълнително начислен ДДС в размер на 2514,72 лева за м.12.2014 г., 3715,37 лева за м.12.2015 г. и 754,83 лева за м.03.2016 г. Предмет на делото са също допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.

Ревизията е извършена по реда на чл.122 ДОПК поради установено наличие на обстоятелства по ал.1, т.2 – налице са данни за укрити приходи или доходи. Този извод е направен с оглед събраните доказателства – първични и вторични счетоводни документи, инвентаризационни описи, доказателства за предаване на стоките от доставчиците, въз основа на които органите по приходите са установили, че „Пекстон С.“ ЕООД не е осчетоводило по надлежния ред фактури за извършени покупки на хранителни и нехранителни стоки, издадени от доставчиците „А.А.“ ЕООД, „БББ – дистрибуция и логистика“ ЕООД, „Бета – 12 – и.“ ООД, „Денимо – АМ“ ЕООД, ЕТ „Чино – Н.Ч.“, „Рожен – 1“ ООД, „Трио пин комерс“ ООД, „Голд аполо“

ООД, „Паралел“ ЕАД, „Мареа БГ“ ООД и „Геномакс груп“ ЕООД.

При извършените насрещни проверки на доставчиците от тези дружествата са представени копия на фактурите, описани в исканията, доказателства за наличие на кадрова и материална обезпеченост, обяснения за транспорта на стоките, пътни листове, информация за товарните автомобили и шофьорите, извършили превоза на стоките. В представените писмени обяснения е посочено, че фактурите са платени в брой, а дружествата „Паралел“ ЕАД и „Геномакс груп“ ЕООД представят документи за извършено плащане по банков път. Доставчиците посочват, че стоките са превозени с техен транспорт до обекта на „Пекстон С.“ ЕООД и че доставките по издадените фактури са осъществени, а стоките са получени от „Пекстон С.“ ЕООД.

Въз основа на установените факти и събраните доказателства органите по приходите са направили извод, че процесните фактури са издадени от доставчици, които са регистрирани по ЗДДС лица, доставките са реално извършени, но не са намерили отражение в счетоводните регистри на „Пекстон С.“ ЕООД, защото дружеството не е отчело разходите при покупката и приходите от извършените продажби. Направен е извод, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар и за тяхната продажба не са издадени документи, получените приходи не са отчетени, а са укрити, което представлява обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред на чл.122, ал.2 ДОПК.

На дружеството-жалбоподател е връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК. Размерът на неотчетените покупки на стоки е определен въз основа на фактурите, издадени от цитираните доставчици. Според органите по приходите извършените продажби представляват облагаеми доставки и формират облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 ЗДДС. След определяне на облагаемия с ДДС оборот по месеци органите по приходите са направили извод, че дружеството е надхвърлило задължителния оборот за регистрация по ЗДДС – 54 448,82 лева – към 31.12.2012 г., съответно дружеството е подлежало на задължителна регистрация към 31.12.2012 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно до 14.01.2013 г., но е регистрирано по ЗДДС едва на 01.04.2016 г.

При определяне на данъчната основа за облагане с ДДС за всеки отчетен период са взети предвид отчетените от дружеството приходи от продажби по ЕКАФП и банка и стойността на неотчетените покупки, установени при извършените насрещни проверки на доставчиците, увеличена с декларирания среден коефициент на надценка за съответния вид стоки, подробно описани в таблица на стр.89-94 от ревизионния доклад.

За ревизирания период 29.01.2013 г. – 31.03.2016 г. органите по приходите са приложили чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС за определяне на данъчните задължения в случаите, когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, като са приели, че „Пекстон С.“ ЕООД дължи ДДС в размер на 37 824,65 лева за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок, до датата на самата регистрация.

За дата на възникване на данъчното събитие при реализацията на неосчетоводените стоки органите по приходите са приели 31 декември на съответната година на доставка на стоките, тъй като към тази дата стоките по процесните фактури не са налични, не са осчетоводени брак, липси или излишъци от стоки, поради което установените неотчетени приходи са отнесени за декември на съответната година.

Като са взели предвид, че дейността на „Пекстон С.“ ЕООД е търговска, органите по приходите са приложили чл.67, ал.2 ЗДДС и са приели, че данъкът се смята за включен в цената.

За 2014 г. и за 2015 г. органите по приходите установяват различия в представените оборотни ведомости. Така данните за наличните стоки към 31.12.2014 г. – крайното дебитно салдо по сметка 303 „Стоки“ е 29 926,51 лева, а началното дебитно салдо към 01.01.2015 г. е 16 209,84 лева или двете салда се разминават с 13 716,67 лева. В същото време дружеството няма осчетоводени брак и липси на активи през 2014 г. Органите по приходите са приели, че сумата 13 716,67 лева представлява отчетната стойност на продадени стоки, за които не са отчетени приходи от продажби на стоки, поради което върху тази сума е начислен ДДС по реда на чл.86, ал.1 ЗДДС. Така определеният ДДС не е предмет на настоящото дело.

Данните за налични стоки към 31.12.2015 г. – крайното дебитно салдо на сметка 303 „Стоки“ е 39 996,88 лева, а по счетоводен баланс към 31.12.2015 г. салдото е 21 000 лева. В същото време дружеството няма осчетоводени брак и липси на активи през 2015 г. Органите по приходите са приели, че сумата от 19 384,56 лева представлява отчетната стойност на продадени стоки, за които не са отчетени приходи от продажби на стоки, поради което върху тази сума е начислен ДДС по реда на чл.86, ал.1 ЗДДС. Така определеният ДДС не е предмет на настоящото дело.

По ЗКПО.

Органите по приходите са установили допълнително дължим корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 689,57 лева и е начислил дължими лихви в размер на 108,42 лева за целия ревизиран период 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г.

За ревизирания период органите по приходите са установили покупки на хранителни и нехранителни стоки, които не са отразени в счетоводните регистри на дружеството-жалбоподател.

Стойността на неотчетените покупки по години е, както следва: за 2012 г. – общо в размер на 8 011,52 лева, за 2013 г. – общо в размер на 5 581,38 лева, за 2014 г. – общо в размер на 7 872,84 лева, за 2015 г. – общо в размер на 2 570,32 лева. Съответно в резултат на неотразяването в счетоводството на стоките и неотчитане на приходи от продажбите на тези стоки дружеството не е начислило прекият данък за тяхната реализация.

Укритите приходи по своето естество представлява обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, поради което ревизията е извършена по реда на чл.122, ал.1 ДОПК. На дружеството е връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК, че основата за облагане с корпоративен данък по ЗКПО за периода от 2012 г. до 2015 г. ще бъде определена по реда на чл.122 ДОПК.

Ревизиращият екип е приел, че хранителните и нехранителни стоки са реализирани с надценка, подробно описана по години, определена въз основа на декларираните от самото дружество данни. Констатирано е, че не са отчетени приходи от последващите продажби на стоки по години, както следва: за 2012 г. неотчетени приходи общо за 8 732,56 лева, за 2013 г. – общо за 6 162,10 лева, за 2014 г. – общо за 8 879,34 лева, за 2015 г. – общо за 2 878,43 лева.

Във връзка с установени различия в оборотните ведомости за 2014 г. са определени неотчетени приходи от продажби на стоки общо в размер на 15 088,34 лева. Прието е при ревизията, че стоките са реализирани с надценка 15 %, а балансовата им стойност е 13 716,67 лева. За 2015 г. са определени неотчетени приходи от продажби на стоки общо в размер на 22 292,24 лева, като стоките са реализирани с надценка от 15 %, а балансовата им стойност е 19 384,56 лева.

С оглед наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК и след анализ на относимите към дружеството-жалбоподател обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК органите по приходите са определили основата за облагане с корпоративен данък, както следва:

За 2012 г. – данъчната основа по чл.122, ал.2 ДОПК е в размер на 1 526,04 лева и дължимият корпоративен данък е в размер на 152,60 лева.

Декларираният и внесен данък е 80,50 лева. Съответно допълнително установеният при ревизията корпоративен данък за внасяне е 72,10 лева.

За 2013 г. – данъчната основа по чл.122, ал.2 ДОПК е в размер на 1 524,72 лв. и дължимият корпоративен данък е в размер на 152,47 лева.

Декларираният и внесен данък е 94,40 лева. Следователно допълнително установеният при ревизията корпоративен данък за внасяне е 58,07 лева.

За 2014 г. – данъчната основа по чл.122, ал.2 ДОПК е в размер на 3 273,17 лева и дължимият корпоративен данък е в размер на 327,32 лева.

Декларираният и внесен данък е 89,50 лева. Следователно допълнително установеният при ревизията корпоративен данък за внасяне е 237,82 лева.

За 2015 г. – данъчната основа по чл.122, ал.2 ДОПК е в размер на 5 378,79 лева и дължимият корпоративен данък е в размер на 537,88 лева. Декларираният и внесен данък е 216,30 лева. Следователно допълнително установеният при ревизията данък за внасяне е 321,58 лева.

В хода на първоначалното съдебно производство по искане на дружеството-жалбоподател е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Със заключението на вещото лице, обаче, не се установяват нови факти от значение за настоящия спор и не е даден отговор на основаният спорен въпрос по делото – кога са реализирани приходите от продажби на стоки по неосчетоводените фактури и приходите от продажби на стоки като разлика в оборотните ведомости за 2014 г. и 2015 г., на който въпрос според настоящия съдебен състав не може да се даде отговор чрез заключение на вещо лице, доколкото този факт може да бъде установен единствено и само с писмени доказателства, каквито в настоящия случай липсват.