Определение № 1651 от 29.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1651 гр. Варна, 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20243100500711 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № при ВРС 264285/05.10.2023 г., депозирана от „Палма лайф“ АД, гр. Варна, чрез процесуален представител против Разпореждане № 261174/13.09.2023 г. на ВРС по ч.гр.д. № 7104/2020 г. по описа на същия съд, с което е върнато възражение вх.№ 263685/18.08.2023 г., подадено от „Палма лайф“ АД против издадената заповед за незабавно изпълнение № 260083/14.08.2020 г. по цитираното дело.

Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за незаконосъобразен и моли за приемане на възражението. Настоява, че след като издаденият ИЛ в производството пред ВРС има субективни предели, определени в чл. 429 ал.3 от ГПК, т.е. и срещу „Палма лайф“ АД, в качеството му на ипотекарен длъжник, то последният има право на възражение по заповедта, независимо, че не е адресат на същата, защото правата му са идентични с тези на длъжника в изпълнителното производство. Допълва се, че макар в материалното правоотношение третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека да не е длъжник, обратно в изпълнителното производство разполага с всички средства за защита, които законът дава на длъжника, за да се защити от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. На това основание заключава, че след като в изпълнението ипотекиралият свой имот за чужд дълг има качеството длъжник, то той разполага и с правото да депозира възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

Отговор по частната жалба е постъпил от кредитора „Коминвест“ АД, гр. Варна, чрез процесуален представител. В същия се поддържат твърдения за законосъобразност на разпореждането на ВРС, тъй като жалбоподателят не е процесуално легитимиран да подаде възражение, респективно иначе правилните аргументи в частната жалба, са неотносими към спорния казус.

Настоява, че ипотекарният длъжник не е страна в заповедното производство.

Счита, че постановките по ТД № 4/2017 на ОСГТК, на които се позовава 1 жалбоподателят се отнасят до правата на ипотекарния длъжник в изпълнителното производство, а същите не могат да се признаят по аналогия и за заповедното.

Частната жалба е депозирана в срок и от легитимирано с правен интерес лице, адресат на обжалваното разпореждане, но по същество е неоснователна.

В производството по ч.гр.д. № 7104/2020 г. на ВРС е удовлетворено заявление на „Коминвест“ АД – цесионер по прехвърлено му от „Уникредит Булбанк“ АД вземане към „Палма хотели“ ООД, произтичащо от договор за банков кредит № 38/05208/020113 и е издадена Заповед № 260083/14.08.2020 г., с която „Палма хотели“ ООД е осъдено да заплати на заявителя – кредитор суми в размер на 332491.10 лева – главница, както и разноски в производството. Документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение е от изброените по чл. 417 т.6 от ГПК – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 55, том IV, ре. № 4761, дело 610/2007, на нотариус В. Д., рег. № в НК 115, обезпечаващ задължения по договор за кредит между „УниКредит Булбанк“ АД и „Палма Хотели“ ООД с № 38/05208/020113 от 23.10.2007 г.

От доказателствата по делото е видно, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника и същият не е депозирал възражение по чл.

414 от ГПК.

В образуваното изпълнително производство, изп. дело № 20208080400928, видно от събраните от настоящата инстанция доказателства, на 20.07.2023 г. ПДИ е връчена на третото лице – ипотекарен длъжник по цитирания нотариален акт, а именно „Палма лайф“ АД. Това дружество, спазвайки формално срока по чл. 414 от ГПК е депозирало възражение против заповедта за изпълнение.

Спорът, който следва да се разреши от настоящата инстанция касае правото или отсъствието на право на трето лице, дало своя вещ за обезпечаване на чужд дълг да подаде възражение по чл. 414 от ГПК като отговорът е отрицателен по следните съображения:

На първо място, както бе посочено по-горе, страни в заповедното производство пред ВРС са единствено посочените в заявлението по чл. 417 от ГПК, а именно кредиторът „Коминвест“ АД и длъжника „Палма хотели“ ООД. Частният жалбоподател „Палма лайф“ АД не е адресат на издадената заповед за изпълнение, няма качеството на длъжник по вземането, за събиране на което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, поради което не е и носител на процесуалното право на възражение, независимо че разполага с материално правните възражения на главния длъжник – чл. 151 от ЗЗД. Не се касае и за упражняване на права в хипотеза на чл. 134 ал.3 от ЗЗД.

Горният извод не се променя от даденото разрешение с разпоредбата на чл. 429 ал.3 от ГПК, във връзка със субективните предели на изпълнителния лист, защото взискателят няма вземане срещу ипотекарния длъжник, а само право да се удовлетвори от ипотекирания от него имот. Именно поради това съдебният изпълнител има задължението да връчи преписи от заповедта за изпълнение на длъжниците по нея, но не и на третото лице – ипотекарен длъжник, което не е страна в заповедното, а само в изпълнителното производство. Поради това и аргументите в частната жалба, основани на разрешението, дадено в т.2 на ТР № 4/11.03.2019 г. по ТД 4/2017 г. на ОСГТК 2 на ВКС, изцяло относими към правното положение на третото лице в изпълнителното производство, са неприложими за заповедното по аналогия.

В контекста на изложеното, съдът счита, че „Палма лайф“ АД не е процесуално легитимиран да депозира възражение по чл. 414 от ГПК, респективно изводът на ВРС, че същото следва да се върне на подателя съответства на закона, което налага обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

На жалбоподателя не се следват разноски в настоящото производство, от насрещните страни такива не се претендират.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № № 261174/13.09.2023 г. на ВРС по ч.гр.д. № 7104/2020 г. по описа на същия съд, с което е върнато възражение вх.№ 263685/18.08.2023 г., подадено от „Палма лайф“ АД, ЕИК 202813677, гр. Варна против издадената заповед за незабавно изпълнение № 260083/14.08.2020 г. по цитираното дело.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3