Решение № 115 от 20.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. С., 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20251870200297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба от И. Б. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0338-000345 от 14.07.2025 г., издадено от Х. Х.Й. – ВПД началник на група „Охранителна полиция“ към РУ–С. при ОДМВР–С..

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя И. Б. Б. за нарушение на чл.

42, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 13 контролни точки.

В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител се навеждат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се за отмяна на НП и за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатска защита.

Ответника по жалбата с писмо рег. № 338000-4244/31.07.2025 г. оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районният съд, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.04.2025 г., около 15:00 ч., жалбоподателят И. Б. управлявал лек автомобил марка „БМВ 116 И“ с регистрационен номер 715М580 по третокласен път III-181 с посока на движение от гр. С. към гр. С. през вилна зона „Я..“. В района на км 19.000 пътният участък е прав, с добра видимост, като хоризонталната маркировка и пътните знаци позволяват извършване на маневрата „изпреварване“. Пред управлявания от жалбоподателя автомобил се е движела колона от моторни превозни средства, като начело на колоната се е движел лек автомобил марка „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № С8162КХ, управляван от водача Милко Ангелов Памукчиев, а между него и автомобила на Б. са се движели други два автомобила.

1

След като установил, че насрещното пътно платно е свободно и че непосредствено движещият се пред него автомобил не е подал сигнал за промяна на посоката на движение, жалбоподателят предприел маневра изпреварване на колоната. След като изпреварил втория и третия автомобил и навлязъл успоредно на първия автомобил в колоната – джип „Тойота“, водачът на последния внезапно предприел маневра завой наляво за навлизане в път към местен параклис. Маневрата била осъществена без своевременно подаване на сигнал или в момент, в който изпреварващият лек автомобил „БМВ“ вече се е намирал успоредно на него в лявата пътна лента. Последвал страничен удар между двата автомобила, при което превозните средства напуснали пътното платно вляво и се установили в затревения банкет, като в резултат на удара били причинени материални щети.

На мястото на произшествието пристигнали служители на РУ–С., сред които младши автоконтрольор С.. Полицейските служители не са възприели лично динамиката на удара и поведението на водачите преди сблъсъка. Въз основа на разположението на автомобилите и устните обяснения на участниците, актосъставителят Ников съставил срещу И. Б. Б. Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3359829 от 13.04.2025 г.. В полето „При следните обстоятелства:“ актосъставителят вписал: „...Водачът предприема маневра изпреварване на колона от няколко ППС та като не се е убедил, че първото МПС е предприело маневра ляв завой за навлизане в друг път и блъска завиващия наляво лек автомобил ….“. Актът бил предявен и връчен лично на водача на същата дата, като Б. вписал собственоръчно „нямам възражения“.

Въз основа на съставения АУАН, на 14.07.2025 г. Х. Х. Й. – ВПД началник на група „Охранителна полиция“ към РУ–С., издал процесното Наказателно постановление № 250338-000345. В обстоятелствената част на постановлението наказващият орган дословно пренесъл текста: „...Водачът предприема маневра изпреварване на колона от няколко ППСта като не се е убедил, че първото МПС е предприело маневра ляв завой за навлизане в друг път и блъска завиващия наляво лек автомобил ….,“, след което в диспозитива на НП формулирал: „1. НЕ СЕ Е УБЕДИЛ, ЧЕ ППС, КОЕТО ЩЕ ИЗПРЕВАРВА НЕ Е ПОДАЛО СИГНАЛ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ ПОСОКАТА СИ НА ДВИЖЕНИЕ. ПТП.,“ и наложил административното наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Така възприетата фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от съвкупния анализ на приобщените по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите Е.Е. Й. и С..

При така изяснената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При служебната проверка за законосъобразност на оспореното наказателно постановление съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които опорочават изцяло административнонаказателното обвинение и водят до незаконосъобразност на акта на самостоятелно процесуално основание.

На първо място, налице е недопустима промяна и разширяване на фактическото обвинение между АУАН и НП. Съгласно императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържат точно, пълно и тъждествено описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е осъществено. АУАН очертава рамката на обвинението, срещу която привлеченото към отговорност лице организира защитата си и упражнява правото си на писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

2

В обстоятелствената част на процесния АУАН при описание на фактическите обстоятелства актосъставителят е вменил единствено, че Б. предприема маневра изпреварване като не се е убедил, че първото МПС е предприело маневра ляв завой. В цялото фактическо изложение на съставения и предявен на лицето акт липсва констатация или твърдение относно подаден или неподаден пътен сигнал (мигач) от изпреварваното МПС. При издаването на обжалваното Наказателно постановление обаче административнонаказващият орган, макар в обстоятелствената част механично да е повторил горната фактическа обстановка, в графата за извършено нарушение за първи път въвежда като самостоятелно изпълнително деяние: „1. НЕ СЕ Е УБЕДИЛ, ЧЕ ППС, КОЕТО ЩЕ ИЗПРЕВАРВА НЕ Е ПОДАЛО СИГНАЛ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ ПОСОКАТА СИ НА

ДВИЖЕНИЕ. ПТП.,“.

Обстоятелството дали е подаден сигнал от изпреварваното ППС представлява основен елемент от обективния състав на нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. След като този конкретен факт не е бил описан и повдигнат в обстоятелствената част на АУАН, той не е бил предявен на водача. АНО не разполага с правомощието с наказателното постановление да допълва липсващите признаци от фактическия състав на деянието. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява издаване на НП при допуснати нередовности в АУАН само ако са доказани по несъмнен начин извършването на нарушението, нарушителят и неговата вина, но тя не дава право на органа да подменя фактическото обвинение или да вменява за първи път нови съставомерни признаци, срещу които лицето не е имало процесуална възможност да се защити чрез възражения по чл. 44 от ЗАНН.

На второ място, наказателното постановление е опорочено и поради непреодолимо вътрешно противоречие в словесното описание на изпълнителното деяние, допуснато в разрез с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От една страна, в обстоятелствената част на постановлението е прието, че нарушението се състои в това, че деецът: „...предприема маневра изпреварване на колона от няколко ППС- та като не се е убедил, че първото МПС е предприело маневра ляв завой за навлизане в друг път...“. От друга страна, в диспозитива на НП деецът е санкциониран за това, че: „НЕ СЕ Е УБЕДИЛ, ЧЕ ППС, КОЕТО ЩЕ ИЗПРЕВАРВА НЕ Е ПОДАЛО СИГНАЛ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ ПОСОКАТА СИ НА

ДВИЖЕНИЕ. ПТП.,“.

Тези две фактически формулировки са качествено различни и взаимноизключващи се.Приемайки едновременно, че деецът „не се е убедил, че първото МПС е предприело маневра ляв завой“ и че „не се е убедил, че ППС не е подало сигнал за изменение на посоката“, АНО е постановил акт с несъвместими мотиви и диспозитив. Гражданинът е поставен в положение да гадае в какво точно се състои противоправното му поведение.

Констатираните пороци са от категорията на съществените и неотстраними процесуални нарушения. Те водят до незаконосъобразност на наказателното постановление още при неговото издаване и налагат отмяната му, без да е необходимо съдът да обсъжда материалната законосъобразност на акта по същество.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатска защита. От представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 06.10.2025 г., имащ характер на разписка, се установява, че жалбоподателят реално е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00 лева. Възражението на ответната страна за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е неоснователно, тъй като договорената и платена сума съответства на минималния размер по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това Областна дирекция на МВР – Со.следва да бъде осъдена да заплати на И. Б. Б. сумата от 204.52 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – С.

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0338-000345 от 14.07.2025 г., издадено от Х.

Х. Й. – ВПД началник на група „Охранителна полиция“ към РУ–С.при ОДМВР–С.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С. да заплати на И. Б. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 204.52 евро – разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-област по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________

4