Определение № 834 от 07.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Стара Загора, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500446 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274-279 от ГПК вр. с чл.248 от ГПК.

Делото е Образувано е по частна жалба вх.№ 16562/29.05.2025г. от „Д.З.“ АД със седалище и адрес на управление гр.С. против постановеното в з.з. Определение № 1433/14.05.2025г. по гр.д.№ 5393/2024г. по описа на РССт.Загора, с което е била отхвърлена Молбата на ищеца /ч.жалбоподател/ за изменение на постановеното Решение № 295/28.03.2025г. по делото, в частта му относно разноските му, като неоснователна. Частният жалбоподател счита, че обжалваното от него първоинстанционно Определение било неправилно и незаконосъобразно, като излага своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли да бъде отменено това атакувано Определение, като настоящия въззивен съд да измени постановеното Решение в частта му за разноските в негова полза. Претендират направените разноски пред настоящата инстанция.

В законния 1- седмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК ищецът Н. В. К. от гр.С.З., чрез адв. М. И. З. от АК - Ст.Загора е представил писмен Отговор, в който счита подадената частна жалба за неоснователна и необоснована. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното Определение № 1433/14.05.2025г. по гр.д.№ 5393/2024г. по описа на РС- Ст.Загора да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в тази насока.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, мотивите на атакуваното първоинстанционно Определение, материалите от първоинстанционното дело и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по Искова молба вх.№ 35093/04.12.2024г. от пълнолетния български гражданин Н. В. К. от гр.С.З., срещу търговския субект /юридическото лице/ „Д.З.“ АД, гр.С., с която е предявен осъдителен иск по чл.432, ал.1 във вр. с чл.493, ал.1 от КЗ и 1 чл.86, ал.1 от ЗЗД. С първоинстанционно Решение № 295/28.03.2025г. постановено по приключеното гр.д.№ 5393/2024г. по описа на РС- Ст.Загора съдът е отхвърлил предявения от Н. В. К., против „Д.З.” АД, гр.С. иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 13 750 лв., представляваща разликата над присъдената в производството по предявения частичен иск по гр.дело №1089/2024г. по описа на РС- Ст.Загора сума от 1250 лв. до пълния установен размер 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.12.2019г. от А.В.Д. при управление на МПС - лек автомобил „Пежо 307“, с peг.№ СТ *** РВ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" в „Д.З.“ АД С., застрахователна полица № BG/08/119002927523, със срок на валидност от 26.10.2019г. до 25.10.2020г., ведно със законната лихва, като погасен чрез плащане в хода на делото, като е осъдил „Д.З.”- АД, гр.С. да заплати на Н. В.

К. от гр.С.З. направените по делото разноски в размер на 550,00 лв.- държавна такса и на адвокат М. И. З. от АК- Ст.Загора, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 1637,50 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено от същия процесуално представителство на ищеца Н. В. К..

При така установените факти и обстоятелства въззивният съд направи следните правни изводи :

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице/ищец/, в изискуемата се законова писмена форма, в предвидения законов срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, като настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционният съд обосновано, законосъобразно и правилно е приел, че съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Изключение от общото правилото на чл.78, ал.1 от ГПК е нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, като за да се приложи хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК е необходимо наличието на 2 бр. кумулативни законови предпоставки- ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и да е налице признание на иска. В процесния случай безспорно е налице втората предпоставка- цялостно признание на иска от ответника в хода на първоинстанционното производство по делото, направено от ответника с писмения му Отговор на Исковата молба от 21.01.2025г., но липсват каквито и да са данни по делото, от които може да се направи фактически и правен извод, че ответната страна /ч.жалбоподател/ не е дала повод за завеждане на самото дело. Настоящата Искова молба е предявена на 04.12.2024г., а решението по частичния иск е влязло в законна сила на 16.01.2025г., като Решението по гр.дело №1089/2024г. по описа на РССт.Загора е обжалвано единствено и само от ответника /длъжник/ - частния жалбоподател. Ищецът е приел постановения от РС размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди въпреки, че е по- нисък от 2 претендирания от него с исковата му молба.

Тъй като в т.1 на ТР № 3/22.04.2019г. по т.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС- С. е прието, че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал.1 от ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането, и с оглед изложеното по-горе въззивният съд намира, че с поведението си ответната страна/ч.жалбоподател/ сама е дала повод за завеждане на новия допълнителен паричен иск, поради което следва да понесе направените от ищеца разноски в размер на 550 лв. за ДТ. Също така е налице основание и за определяне и присъждане на пълномощника на ищеца на възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА за осъществената безплатна правна помощ, поради което в полза на процесуалния представител на ищеца правилно е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 637, 50 лв. В константната съдебна практика по аналогични казуса, обявена след постановяване на решението на СЕС е възприето, че определените в Наредба № 1 минимални размери на адв. възнаграждения нямат задължителен характер, но могат да служат като общ ориентир при произнасяне по въпроса за размера на дължимото адвокатско възнаграждение. В процесния случай първоинстанционният РС- Ст.Загора изцяло е съобразил присъдения и определен в решението си размер на адвокатското възнаграждение със съдебната практика и всички обстоятелства, имащи отношение при определянето му- вида и естеството на правния спор, извършената от адвоката фактическа и правна работа по делото, размера на исковата претенция, проведените открити съдебни заседания и извършените в тях процесуални действия.

Водим от горното въззивният съд счита, че се явяват изцяло неоснователни, необосновани и недоказани твърденията в ч.жалба, че определеният от РС размер на адвокатското възнаграждение бил твърде прекомерен, поради което същият не следва да бъде намаляван от настоящата въззивна инстанция.

Предвид гореизложеното въззивният ОС- Ст.Загора намира обжалваното Определение на РС- Ст.Загора за напълно обосновано, законосъобразно и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.273, чл.278, ал. 4 чл.271, ал.1, пр.1 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 1433/14.05.2025г. по гр.д. № 5393/2024г. по описа на РС- Ст.Загора.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4