Определение № 483 от 17.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. София, 17.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20231000600578 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивен частен протест от прокурор при СГП срещу Определение от 25.04.2023 г. по НЧД№ 20231100201950/2023 г. по описа на СГС-НО, 37-ми състав, с което по отношение на лишения от свобода А. Т. Е., роден на ********** г., в Кралство Нидерландия, с ЛНЧ **********, е постановено условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част /5 месеца и 26 дни/ от определеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено по НОХД № 3573/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, за престъпление по чл. 210 от НК. И определен изпитателен срок равен на неизтърпяната част от наказанието, а именно 5 месеца и 26 дни. Твърди се, че с ъдът по никакъв начин не взел предвид и не коментирал в мотивите си направената в доклад от 15.03.2023 г. с изх, № 150/16.03.2023 г. на ИСДВР, прогноза за личността на л. св. Е., че все още не бил осъществен принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието, като видно от това режимът на изтърпяване на същото не бил заменен с „лек“. В случая доказателствата за поправянето на осъдения не били безспорни.

Иска се отмяна на протестираното определение, а осъденото лице А. Т. Е. да продължи да изтърпява остатъка от наложеното му наказание 1

„лишаване от свобода.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в протеста оплаквания съдът намира следното: протеста е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество той е ОСНОВАТЕЛЕН.

Лишеният от свобода А. Т. Е. е постъпил в затвора гр.Пловдив на 21.06.2022 г. в изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, определено по НОХД № 3573/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, за извършено престъпление по чл. 210 от НК при първоначален „Общ“ режим. На 04.10.2022г. същият е преместен в Затвора гр.София и от 07.10.2022г. е преразпределен в ЗООТ“Казичане“. Към момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял фактически 1 година, 03 месеца и 26 дни от срока на наложеното му наказание, като остатъкът за изтърпяване е бил 05 месеца и 26 дни, тъй като от работа са му зачетени 02 месеца и 08 дни. Обективно верни са констатациите на СГС, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1 НК-изтърпяване на не помалко от 1/2 от наложеното наказание, но неправилно е счетено, че не само тя е налична в случая. Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив първоначално е бил определен в ниски стойности-32т. В хода на изтърпяване на наказанието е налице затвърдена позитивна линия на поведение и отчетени изпълнени задачи от плана на присъдата, като оценката на риска от рецидив не е променена. Като дефицитни зони са определени „Отношение към престъплението“, „Взаимоотношения“, „Трудова заетост“ и „Умения за мислене“.

Видно от материалите съдържащи се в затворническото досие през периода на изтърпяване на наказанието лишения от свобода А. Т. Е. е съдействал за изпълнението на плана на присъдата. Чрез поведението си, съгласно доклада по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС е показал готовност за приобщаване към ценностите на обществото и за трудова реализация. Съдът е приел, че доказателствата по делото „сочат на това , че А. Т. Е. е дал доказателства за своето поправяне“, но тази констатация не са основава на 2 обективна оценка на всички събрани доказателства. В резултат на поведението на осъдения през срока на изтърпяване на наказанието оценката за риска от рецидив не е променена, което категорично сочи, че затворническата администрация не имала основание за това. Видно е, че поведението му не е останало без оценка от затворническата администрация, тъй като лишеният от свобода е бил награждаван. Наред с това, му е била предоставена възможност за полага труд.

При наличните данни неправилно първоинстанционния съд е счел че е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от доклада осъденият първоначално не е участвал в организирани групови мероприятия и специализирани програми. Демонстрирал е липса на желание за работа, проявявайки крайна претенциозност относно вида и тежестта й. След преместването му в ЗО „Казичане“ се е включвал в провежданите културномасови мероприятия и е бил назначен на работа като чистач.

С оглед на това въззивният съд приема, че все още не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна предпоставка. Изводът на съда, че „целият кръг обстоятелства, които са установени посредством приложените доказателства, сочи на извода за наличие на поправяне на осъдения“, е необоснован. Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на изпълнявания съдебен акт. Именно поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно. Необосновано е при остатък от 05 месеца и 26 дни да се твърди, че целите на наказанието са изпълнени преди изтичане срока му, още по-малко, че осъденият се е поправил. Поведението на осъденото лице не се отличава с „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна. Предвид цялостното поведение на осъдения Е., процесът на превъзпитанието му не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието не са постигнати в цялост. Действително осъденият е дал признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до снижаване на риска от рецидив, нито до промяна на режима за изпълнение на наказанието. Въпреки поощрението се наблюдават известни дефицити в 3 наличните проблемните зони, поради което корекционната работа с осъдения би следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот.

Факта, че администрацията е дала положителна оценка за поведението на осъдения не може да обоснове основателност на молбата за условно предсрочно освобождаване.

При изпълнението на наказанието затворническата администрация има възложени функции за оказване на съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а са свързани с общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и средата там. Осъзнаването на ценностите към които осъдения следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за това. Именно това зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая съдът неправилно е пренебрегнал наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че А. Т. Е. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.

С оглед на това въззивният съд приема, че при осъдения Е. е настъпил удовлетворителен с оглед постигнатите до момента резултати и очертаващите се перспективи процес на поправяне. Безспорно е налице добро поведение през по-голямата част от периода на фактическо изтърпяване на наказанието, което по същността си представлява изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Въпреки това добро поведение предпоставките за условното му предсрочно освобождаване не са били налице и първоинстанционният съд необосновано е направил констатация в обратния смисъл. Неоснователно и без да отчете релевантните за настоящото производство факти свързани с начина на изтърпяване на наказанието съдът е приел, че може да се направи извод за липса на необходимост от изтърпяване 4 остатъка от наказанието.

Въз основа на изложеното съдът намира, че фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наложеното на осъдения наказание не са съобразени правилно от първоинстанционния съд, поради което в атакувания акт е формулиран неправилен по съществото си извод, че са налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК. Незаконосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е била уважена, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде отменено. Не са налице всички предпоставки да се постанови условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода А. Т. Е. от неизтърпяната част на наложеното му наказание по НОХД № 3573/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.04.2023 г. по НЧД№

1950/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважена молбата на осъдения А. Т. Е. за условно предсрочно освобождаване и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Т. Е. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му по от неизтърпяната част на наложеното му наказание по НОХД № 3573/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5