Протокол № 207 от 22.12.2021, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 207 гр. Бургас, 20.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)

Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600217 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се представлява от прокурор И.К..

Подсъдимият С.Я. Б., редовно призован, се явява лично, конвоиран от органите на РД „Охрана“ - Бургас.

Явява се служебният защитник на подсъдимия - адвокат И.Х. от ****.

Частните обвинители и граждански ищци Т. Ж. Г. и Р. Ж. Г., действащи чрез тяхната майка и законен представител Т. Т. М., редовно призовани, не се явяват. Явява се Т.М., като майка и законна представителка на ненавършилите пълнолетие Т. и Р.Г.и. За всички тях се явява адвокат Н.Б.А. от ****с.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Х.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да се гледа делото.

АДВОКАТ Б.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата на страните, намери че са налице условията на процесуалния 1 закон за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията-докладчик ДОКЛАДВА делото.

Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

АДВОКАТ Х.: Поддържам направеното доказателствено искане във въззивната жалба. Няма да соча други доказателства.

АДВОКАТ Б.: Няма да сочим нови доказателства.

По повод направеното с въззивната жалба искане от защитата на обвиняемия, СЪДЪТ се е произнесъл в определението по чл. 327 от НПК, като е оставил искането без уважение, поради което счете делото за изяснено от фактическа страна.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА

И

ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, производството е образувано пред настоящата инстанция по жалба от адвокат Х., в качеството му на защитник на подсъдимия С.Я. Б. срещу присъда № 110/18.05.2021г. по НОХД № 107/2021г., по описа на Окръжен съд - Бургас, с която същият е признат за виновен за извършено на 09.08.2020г. в гр. Бургас престъпление по чл. 115 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 10 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Постановената присъда се обжалва като неправилна, с доводи за необоснованост и незаконосъобразност, въз основа на които се претендира за оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за деяние по чл.

115 от НК, поради наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

2

Алтернативно се прави искане за преквалификация на деянието по чл. 122 от НК или по привилегирования състав на чл. 119 от НК, както и за намаляване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Считам жалбата за неоснователна и моля да бъде оставена без уважение.

На първо място ще посоча, че процесуалният представител на подсъдимия мотивира твърдението си, като се позовава не на мотивите на решаващия съд, а на становището на обвинението като страна в процеса.

Доводите на обвинението, изложени в пледоарията пред първоинстанционния съд след приключване на съдебното следствие, по никакъв начин не обвързват съда и не могат сами по себе си да са основание за извеждане на каквото и да е процесуално нарушение в дейността на съда по преценка и анализ на доказателствената съвкупност.

В случая постановеният от БсОС съдебен акт отговаря на всички изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложените в него фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи, са изключително подробно мотивирани, като е взето отношение по всички направени от защитата възражения и изрично е посочено кои факти се приемат като достоверни и защо. Фактът, че въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, защитната версия на подсъдимия мотивирано е приета за недостоверна, не обосновава никакво процесуално нарушение.

На следващо място ще посоча, че е несъстоятелна критиката към обстоятелствената част на обвинителния акт, мотивирана с твърдението, че в същата не „фигурира“ защитната версия на подсъдимия, изразяваща се в това, че жертвата е залитнала към него и се е „намушкала“ на държания от в ръцете му нож. Съгласно трайно установената съдебна практика, в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е задължен да изложи всички факти и обстоятелства, които приема за установени въз основа на доказателствата в проведеното досъдебно разследване, като прокурорът няма процесуално задължение да описва в нея защитната теза на подсъдимия, още повече в случаите, когато приема тази версия за недостоверна и недоказана.

Голословни и неконкретизирани са и твърденията на защитата, че съдът не е проверил защитната теза на подсъдимия, защото не е разпитал свидетели в тази насока. За разпит на какви свидетели претендира защитата лично на мен не ми стана ясно, защото преки очевидци на момента на намушкването и при осъществяване на деянието - няма, а всички лица, които са се намирали в близост до местопроизшествието преди, по време и след деянието са разпитани по делото, в качеството им на свидетели. Видно от приложените протоколи, при приключване на съдебното следствие, защитата не е направила никакво мотивирано искане за допълнителен разпит на свидетели и не е посочила такива. Нещо повече, съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, но тази особена процедура допуска провеждане на личен разпит на свидетели или експерти, за които защитата 3 изрично е дала съгласие да не се разпитват непосредствено пред решаващия съд, но само ако е налице необходимост от допълнително изясняване и проверка на фактите по делото, но както вече посочих такова мотивирано допълнително искане, в хода на съдебното следствие и след приключване на съдебното следствие, защитата не е направила.

На последно място, считам че не е допуснато и процесуално нарушение с отказа на съда да уважи искането за назначаване на нова, повторна по своя характер съдебно-медицинска експертиза, което е аргументирано единствено с декларативното твърдение, че вещото лице е некомпетентно. Съгласно установената съдебна практика, отказът да бъдат уважени доказателствените искания на защитата на подсъдимото лице, не винаги съставлява съществено процесуално нарушение, а е такова само ако този отказ е немотивиран, ако това е довело до непопълване на доказателствената основа или до невъзможност за проверка на събраните доказателства. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая, тъй като решаващият съд е аргументирал подробно отказа си да назначи нова и повторна експертиза, поради липса на основания за това. Несъгласието на защитата на подсъдимия със заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза само по себе си не съставлява основание за назначаване на повторна експертиза. Необосновано предположение на защитата за друг механизъм на извършване на деянието, за който в случая липсват каквито и да е обективни факти по делото и направеното искане в становището на хипотетичност и предположения, не са основания за назначаване на нова и повторна съдебно-медицинска експертиза. В тази насока е и съдебната практика - Решение № 81/01.09.2020г. по наказателно дело № 261/2020г. на І-во НО, според което извършването на повторна експертиза за вече изяснени факти или хипотетични такива, обективно неподкрепени с доказателства, е безпредметно.

На следващо място следва да посоча, че доводи за необоснованост на фактическите констатации в съдебния акт, т.е. за липса на доказателства за конкретни факти и обстоятелства, не са конкретно изложени.

С подадената жалба защитата не оспорва изводите на съда за хронологията на събитията преди и след извършване на инкриминираното деяние, като не се оспорват изводите за поведението и състоянието, както на пострадалия, така и на подсъдимия в резултат от употребата на голямо количество алкохол, за което са налице и изводите на експертите по назначените експертизи, и показанията на разпитаните свидетели. Не се оспорва времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено деянието, факта на причиняване на тежка гръдна травма, с иззетия като веществено доказателство по делото нож, вида и характера на причинените телесни увреждания на пострадалото лице, както и причините за настъпване на неговата смърт.

Това, което подсъдимият оспорва, е изводът, че тежкия съставомерен 4 резултат е причинен от целенасочено нанесен от него силен удар с нож в дясната гръдна половина на пострадалия, като изтъква друг различен механизъм за това и твърди, че пострадалият е залитнал, паднал и сам се е намушкал на ножа, който подсъдимият е държал в ръката си. Единствено този довод може да се цени като твърдение за някаква необоснованост на направените от съда констатации по фактите в тази насока. Считам това твърдение за неоснователно и доказателствено необезпечено, като същото е изградено единствено върху обясненията на подсъдимия като доказателствено средство в процеса, без тези обяснения да бъдат съпоставени с всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, както е сторил подробно в мотивите си решаващия съд.

В обясненията си пред съда подсъдимият твърди, че е седял на табуретка до масата и е държал в ръката си ножа, с който режел краставица, когато пострадалият станал, заобиколил го, застанал непосредствено прав до него, от дясната му страна, и започнал да му нанася силни удари по главата.

Обяснява, че е станал за да се защитава и да го отблъсне, държейки ножа непосредствено пред гърдите си, когато пострадалият направил крачка към него, залитнал и паднал върху този нож. Считам посоченият механизъм, който не се коментира в неговата цялост от защитата, за противоречив и нелогичен, защото не може едновременно пострадалият да стои непосредствено до подсъдимия и от тази позиция да му нанася удари и в същия този момент, той да се намира на едно отдалечено разстояние от него, което изисква извършване на целенасочени движения на придвижване, т. е. приближаване към подсъдимия, при които да се спъне, да залитне и да падне върху ножа.

Обясненията на подсъдимия в тази им част, правилно са приети за недостоверни, на първо място, защото обективно няма установени никакви наранявания по главата и тила му, в резултат от някакъв побой над него, както твърди.

На следващо място, обективно е невъзможно пострадалото лице да се намира едновременно на различни места – непосредствено до главата на подсъдимия в дясната му част и заедно с това на достатъчно разстояние от него, за да направи крачка към него, да се придвижи към него, да се спъне, да залитне и да падне с цялата си тежест на тялото си върху ножа. До прободното нараняване, с установените характеристики, не би се стигнало и ако беше вярно твърдението на подсъдимия, че ръцете му, с които е държал ножа са били, цитирам :„плътно до гърдите ми отпред“. Твърденият от защитата механизъм се опровергава и от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, която е изследвала всички обективни характеристики на нараняването и е установено, че проникването на ножа е отдолу-нагоре и отдясно-наляво, като ударът с него е нанесен целенасочено, със значителна сила, необходима за да бъде оставен отпечатък от дръжката на ножа върху гърдите на пострадалия и да бъде прерязано шестото ребро.

Поради това вещото лице е категорично в заключението си, че не е възможно 5 ножът да е държан в ръката на извършителят, непосредствено до гърдите му и пострадалият да се е нанизал на него.

Правилно и обосновано решаващият съд е приел за недостоверни и твърденията на подсъдимия, че седейки до масата, още в началото на конфликта, той е държал в ръката си ножа, с който режел някаква краставица.

В обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени като гласно доказателство в процеса, по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК, подсъдимият твърди нещо съвсем различно, а именно, че се е ядосал и взел ножа, който се е намирал на масата, когато пострадалия е тръгнал срещу него да му „посяга“, според думите му. Съдът е изложил подробно мотивите си за недостоверност на обясненията на подсъдимия, дадени пред съда, позовавайки се на обективните данни от огледа на местопроизшествието, както и на показанията на разпитаните свидетели за поведението и това, което е споделил извършителят след деянието.