Решение № 4706 от 06.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4706 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20241100508366 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 17217/09.07.2024 г. при ЧСИ от длъжника по изпълнението – Столична община срещу постановление от 01.07.2024г. по изп.д.№ 20248490400325 по описа на ЧСИ – А.П. с рег. № 849 на КЧСИ, с което е уважено частично искането за изменение на приетите за дължими в полза на взискателя разноски в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение, който е редуциран до 400 лв. В тази връзка се излагат съображения, че така определеният размер е несъответен на извършените правни и фактически действия от упълномощения адвокат, изразяващи се единствено в депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. Сочи, че плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение, като посочването на способ за изпълнение представлява част от реквизитите на молбата за образуване на изпълнително дело и посочването му не следва да се счита като действие по водене на изпълнителния процес. Моли размерът на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намален до законоустановения минимум от 200 лв., като бъде редуцирана съответно и таксата начислена по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В мотивите си ЧСИ П. е изложил, че размерът на адвокатското възнаграждение е бил съобразен с поетото от адвоката на взискателя задължение за процесуалното му представителство и извършване на необходимите за това действия в хода на изпълнението, като счита същия за съответен на установения минимум. В тази връзка излага, че сумата, постъпила за погасяването на дълга е въз основа на изпратено запорно съобщение и наложен запор на наличностите в банковата сметка длъжника, като неоснователни счита поддържаните в жалбата доводи, че плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение, доколкото сумите са събрани по принудителен ред.

Счита за приложими при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, според които дължимото адвокатско възнаграждение, определен според материалния 1 интерес, възлиза в размер значително надвишаващ претендирания от взискателя. В този смисъл счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

В разпоредбата на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, като съгласно ал. 2, т. 7 от разпоредбата, на обжалване от длъжника подлежи акта за разноските по изпълнението.

Видно от приложеното изп.д.№ 20248490400325 по описа на ЧСИ – А.П. с рег.

№ 849 на КЧСИ, същото е било образувано по молба на взискателя П.А. П. за принудително събиране на вземания по изпълнителен лист от 11.06.2024 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 8066/2020 г. по описа на СГС-ГО-5 състав и въз.гр.д.№259/2024 г. по описа на САС, за следните суми: 20 000 лв. – главница за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.02.2020 г. до окончателното й изплащане, 753.23 лв. – съдебни разноски за производството пред СГС и 412.28 лв. – съдебни разноски за производството пред САС.

Приложено е пълномощно на адв. Я.С.-А. и Договор за правна защита и съдействие, сключен между нея и взискателя с договорено възнаграждение от 600 лв., за което страните по договора са изразили съгласие за заплащането му към този момент.

В хода на изпълнителното дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на адресата Столична община на 19.06.2024г. чрез Системата за сигурно електронно връчване, в която са приети като дължими разноски в производството по принудително изпълнение – 600 лв. – за адвокатско възнаграждение и 2536.80 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство е депозирана от правно легитимиран за това правен субект, в установения в чл. 436 ГПК 2-седмичен срок за това срещу действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване от длъжника по изпълнението. Поради това съдът приема същата за процесуално допустима, като разгледана по същество се явява и основателна по следните съображения:

По делото не е налице спор относно правото на разноски, като спорен е въпросът относно размера на подлежащите на възлагане на длъжника такива.

В приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искането за изменение разпореждането за разноски компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, като при преценка неговата основателност, приложими са общите правила за разпределянето на разноските по ГПК. След произнасяне по възражението, актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол, като компетентен да се произнесе е окръжният съд по мястото на изпълнението.

В случая, възражението на длъжника срещу възложените му разноски е било оставено частично без уважение, което е породило правният му интерес да атакува акта на ЧСИ чрез жалба – предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, дължимото такова за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., като в т. 2 от разпоредбата е предвидено правото на допълнително възнаграждение при осъществено процесуално 2 представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането – предмет на изпълнението.

Съгласно константната съдебна практика, длъжникът ще бъде освободен от отговорността за разноски, когато не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, поради плащане дълга си преди това, както и в случай, че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В останалите случаи, дори и при доброволно погасяване на дълга в хода на принудителното изпълнение, разноските по същото следва да бъдат възложени на длъжника.

В случая се твърди погасяването на дълга – предмет на изпълнението да е било сторено доброволно от длъжника, което безспорно е било след получаване на поканата за доброволно изпълнение и наложения запор въз основа на изпратеното от ЧСИ запорно съобщение, поради което дължи се таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

От материалите по изпълнителното дело не се установява от името на взискателя да са били извършени действия по изпълнението след подаване на молбата за иницииране на производството пред ЧСИ. С оглед на това, съдът приема, че се дължи възнаграждение в установения в чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. размер от 200 лв. Договореното възнаграждение за процесуално представителство от 600 лв. надвишава установения в приложимата норма минимален размер и до който следва да бъде редуциран, в приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. В приложение установеното в гражданския процес диспозитивно начало и заявеното искане за намаляване размера на възнаграждението до 200 лв., изменението в частта за разноските следва да бъде допуснато до този размер, който се явява минималният според приложимата наредба за определянето му.

В основата за определяне на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се включват освен вземанията по изпълнителния лист, също и вземането за разноски на взискателя в размер на адвокатското възнаграждение. В този смисъл, основата за определяне на дължимата пропорционална такса е равняваща се на сумата от 31 290.15 лв., от които главница, съдебни разноски, законна лихва за забава и 200 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело. С оглед на това и съгласно т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ, дължимата такса възлиза на 2097.40 лв., без вкл. ДДС, а с включен ДДС – в размер на 2516.88 лв. При това положение, определените разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат на намалени от размера 2 536.80 лв., с вкл. ДДС, до размера от 2 516.88 лв.

Относно разноските: С оглед изхода на спора по жалбата на длъжника, която съдът приема за изцяло основателна, на същия следва да бъдат присъдени съдебни разноски за производството по разглеждането й в размер на 148 лв. за държавна такса за обжалване – 25 лв., такса за администриране на жалбата – 48 лв., събрана от ЧСИ и юрисконсултско възнаграждение – 75 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 01.07.2024г. по изп.д.№ 20248490400325 по описа на ЧСИ – А.П. с рег. № 849 на КЧСИ с район на действие СГС, в частта, с което в тежест на длъжника Столична община са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 200 лева до 400 лв. и е определена такса по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 2 516.88 лв. до 2536.80 лв., с включен ДДС.

ОСЪЖДА П.А. П., ЕГН **********, да заплати на Столична община, с адрес – 3 гр. София, ул. „Московска“№ 33, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 148 лв. – разноски за производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4