Определение № 997 от 04.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 997 гр. София, 04.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20248002102098 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Ч., чрез адв. К. Ш., срещу решение № 103 от 26.03.2024 г. по в. гр. д. № 592/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

С него е отменено решение № 808 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 1426/2022 г. на Пазарджишкия районен съд и е признато за установено по иска на И. В. И., предявен по реда на чл. 124, ал.

1 ГПК, че И. Н. Ч. не е собственик на част с площ около 200 кв. м., погрешно заснета като част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], общ. П., която е при граници: имоти с идентификатори [№], [№], [№] и [№] по КККР, а по регулационен план е между УПИ [№], [№] и [№].

В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на поставените в хода на производството съдебни решения поради липса на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост за установяване наличието на грешка в кадастралната карта. Сочи се, че при твърдяна грешка в заснемането ищецът няма правен интерес само да отрече правото на собственост на ответницата, тъй като с отрицателния установителен иск няма да установи, че той е собственик на спорната площ, поради което защитата му може да се осъществи само и единствено чрез предявяването на положителен установителен иск. В условията на евентуалност се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение във връзка с констатацията на съда относно предвижданията на действащия регулационен план и трасето на границата между собствените на ищеца и ответницата имоти. Искането е за обезсилване на постановеното по делото съдебно решение и за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск, евентуално за неговата отмяна като неправилно. Претендират се сторените разноски и пред трите 1 съдебни инстанции.

В изложение към жалбата се обосновава тезата за вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, както и за постановяването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 4 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д.

№ 8/2014 г. на ОСГК на ВКС и в решение № 48 от 16.03.2015 г. по гр. д. № 6047/2014 г. на ВКС, I-во г. о., по въпроса: „При спор за собственост поради твърдяна грешка в заснемане в КККР, налице ли е правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск, с който само да отрече правата на ответника върху спорния имот, без да доказва своето право на собственост върху имота?“ - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се въззивното решение да е постановено и в противоречие с решение № 60097 от 26.01.2022 г. по т. д. № 1624/2020 г. на ВКС, I-во т. о., по процесуалноправния въпрос: „Може ли съдът да направи извод въз основа на заключение на вещото лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение?“. Освен това се сочи, че въззивното решение страда и от визирания в чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК порок очевидна неправилност, поради явна необоснованост на фактическите констатации на съда.

В писмен отговор И. В. И., представляван от адв. Ив. Ц., оспорва жалбата по съображения за неоснователност и отсъствие на предпоставки за допускането до касационно разглеждане.

Претендира разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

С оглед предмета на иска и наведените от жалбоподателката съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК поради съмнение за вероятна недопустимост на въззивното решение.

В тази хипотеза не следва да се обсъждат предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК - същите се взимат предвид като доводи за неправилност при евентуално произнасяне по съществото на спора в производството по чл. 290 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 26.03.2024 г. по в. гр. д. № 592/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Указва на И. Н. Ч. да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението държавна такса за касационното обжалване в размер на 25 (двадесет и пет) лева по сметка на Върховния касационен съд и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на държавната такса в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание, в противен случай - за прекратяване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3