Определение № 834 от 25.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Ловеч, 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500473 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл. 413, ал.2 от ГПК Постъпила е частна жалба № 4723/21.09.2023 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:

****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Г. С. С.-К., против разпореждане № 1864/12.09.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 571 по описа за 2023 година на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Т. П., с ЕГН **********, за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 127.13 лева, дължимо за периода от 20.08.2022 г. до 20.06.2023 г. и 159.41 лева - лихва за забава, дължима от 21.08.2022 г.- дата на изпадане на длъжника в забава до 20.06.2023 г.

Жалбоподателят посочва, че съдът неправилно е констатирал, че процесния договор е недействителен на основание чл. 10, чл. 11, ал. 1 , във вр. с чл. 19, ал. 1-4, чл. 21, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като посочва съдебна практика в тази насока. Изтъква, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. По отношение на недължимостта на договорното възнаграждение, поради 1 недействителност на процесния договор, сочи, че същият отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Твърди, че Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора. Счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите, както и че в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент, като са го определили, че е 40.90 %. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. Посочва, че уговореният годишен лихвен процент в размер на отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, доколкото в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД), съгласно който всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Изтъква, че ГПР по процесния кредит в размер на 48.19 % е действителен такъв, а твърдението, че поставя страните в неравностойно положение, определя като неоснователно и голословно.

Сочи, че за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер - 50 %. Т.е. в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Изтъква, че „Профи Кредит България“ ЕООД в качеството си на кредитор не създава задължение за потребителя при сключване на договор за потребителски кредит, да закупи пакет от допълнителни услуги, а тази възможност за клиента се явява опционална.

Предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за 2 потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като ал. 4 на същата предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Ал. 2 и ал. 3 на чл. 10а ЗПК изрично постановяват, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че в процесния договор за потребителски кредит изрично е посочено, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. Прави извод, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, претендира разноски.

Съдебното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 18.09.2023 г., чрез ССЕВ, а частната жалба е подадена на 20.09.2023 година. Следователно е спазен законоустановеният срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 3705/28.07.2023 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника В. Т. П., с ЕГН **********, с адрес: **** за парично вземане в размер на: 1,532.96 лева, включващо неплатена главница в размер на 600 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 127.13 лева, дължимо за периода от 20.08.2022 г. до 20.06.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 240 лева, дължимо до 20.06.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 360 лева, дължимо до 20.06.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 04.09.2022 г. ; 159.41 лева лихва за забава от 21.08.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 20.06.2023 г.; законна лихва в размер на 16.42 лева, дължима от 20.06.2023 г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.07.2023 г. , ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане. Претендирани са и разноски - държавна такса и адвокатски хонорар в общ размер на 210.66 лева.

Постановено е разпореждане № 1545/31.07.2023 г. по ч.гр.д. № 571/2023 г. на Районен съд - Тетевен, с указания към заявителя да представи в 3 дневен срок от получаване на съобщението общи условия по договор за потребителски кредит № ************. Съдебният акт е съобщен на 3 заявителя на 08.08.2023 г., а на 07.08.2023 г. е подадена писмена молба № 3893/08.08.2023 г., в която заявителят е представил Договор за потребителски кредит № ************, ведно с общи условия към него.

С разпореждане № 1864/12.09.2023 г. по ч.гр.д. № 571/2023 г. на Районен съд - Тетевен е отхвърлена молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Т. П., с ЕГН **********, с адрес: **** за договорно възнаграждение от 127,13 лв., дължимо за периода от 20.08.2022 г. до 20.06.2023 г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „ФАСТ“ в размер на 240 лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга „ФЛЕКСИ“ в размер на 360лв., неплатено възнаграждение по тарифата за извънсъдебно събиране на вземания 30лв, лихва 159.41лв. за периода 21.08.2022 г. до датата на изпадане на длъжника в забава 20.06.2023г., законна лихва 16.42 лв за периода 20.06.2023 г. до 27.07.2023 г., за юрисконсултско възнаграждение за разликата от 50.00 лева до 180.00 лева, а именно за сумата от 130 лв., за държавна такса за разликата от 25 лв. до 30,66 лв., а именно за 5,66 лв.

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба от 21.09.23 г. на „Профи кредит България“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника В. Т. П., имащ качеството потребител. При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба.

В представения договор за потребителски кредит не е посочено ясно и разбираемо съдържанието по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като не се сочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая са посочени само лихвения процент на ден, годишния лихвен процент, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 48.19 %. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита.

Освен това, в ГПР не са включени и уговорените възнаграждения по закупените допълнителни услуги, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 11 от закона реквизити на 4 договора за кредит, водят до недействителност на същия, на основание чл. 22 от ЗПК, поради което той не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

Като се съобрази горното, на основание чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита.

С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноските, направени в настоящото производство.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 1864/12.09.2023 г. на Районен съд – Тетевен, в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно,

Разпореждане

№

1864/12.09.2023 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. № 571/2023 г.