Протокол № 514 от 03.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 149/2025
- Вид
- Протокол № 514
- Подписан
- 03.10.2025
- В сила
- 03.10.2025
- Състав
- Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.2, изр.първо · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
ПРОТОКОЛ
№ 514 гр. Варна, 03.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900149 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът В. Н. В., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД , представлявано от Б.Г. И., Р.В.М. и Т.Д.Т., редовно призован, не изпраща представител.
Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, не се явяват.
Свидетелят П. П., нередовно призован /призовката е върната в цялост, с отразяване, че същият и бивш наемател на посочения адрес/, не се явява.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 27676 от 30.09.2025 г. от ищеца чрез процесуалния си представител адв. В. Н., с която заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства в съдебно заседание, поради което моли да се даде ход на делото.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 27676 от 30.09.2025 г. от ответното дружество чрез адв. Д. С., с което заявяват, че с която заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства в съдебно заседание, поради което моли да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора 1
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 27676 от 30.09.2025 г. от ищеца, с която заявява, че поддържа предявените искове и становището изразено в исковата молба и допълнителната искова молба, както и направените доказателствени искания. Заявява, че запознат с проектодоклада, като прави възражения и искания. Моли да му бъдат допуснати до разпит свидетели, за факта, че доверителят му е загубил съзнание, като пояснява фактите и обстоятелствата свързани с това искане. С оглед постъпилата молба от вещите лица по допуснатата експертиза, моли да бъде дадената възможност на вещите лица да изготвят заключението. В случай, че свидетелят П. П. не се яви в съдебно заседание, моли същият да бъде заличен.
Молят да им бъде дадена възможност да водят допуснатите им свидетели в следващото съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 27676 от 30.09.2025 г. от ответното дружество, с което заявява, че поддържа искането си за изготвяне на комплексната експертиза. Поддържат искането си за представяне на данни от НЗОК, като моли да му бъде издадено съдебно удостоверение. Държат на разпита на свидетеля П. П..
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1111 от 31.07.2025 година:
Постановява разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
Постъпила е искова молба от В. Н. В., с ЕГН **********, против ЗАД “ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, с която са предявени обективно кумулативни съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от телесно увреждане, получено в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.12.2023 г., около 16:55 часа, в гр.Варна, на републикански път II-902, по вина на водача на лек автомобил “Мерцедес Е250 III“, с peг.№*****, чиято отговорност към дата на инцидента е била застрахована при ответника по застрахователен договор “Гражданска отговорност“, обективиран в Полица №*****, със срок на действие от 29.07.2023г. до 28.07.2024г., ведно със 2 законната лихва от дата на пътното произшествие-05.12.2023г. окончателното изплащане на обезщетението. до
В исковата молба се сочи, че на 05.12.2023г. на републикански път II-902 е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на л.а.“Мерцедес Е250 III“, с peг.№***** и управлявания от ищеца л.а.“Тойота Авенсис“, с peг.
№*****, в резултат на което последният е пострадал. Поддържа се, че пътното произшествие е настъпило около 16:55 ч., по вина на водача на л.а.“Мерцедес Е250 III“, който е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и в резултат от това е изгубил контрол върху управлението на автомобила, който се е отклонил се вдясно по посоката на движение, излязъл от пътя и се е ударил в мантинелата, счупил е 5 метални колчета и е реализирал сблъсък с л.а.“Тойота Авенсис“, с peг.№*****, който е бил спрял на пътен знак Б2 “Стоп“, в очакване да се включи в движението по републикански път II-902. Сочи се още, че във връзка с настъпилото събитие е образувано ДП №124/2024г. по описа на 05 РУП при ОДМВР Варна, пр.пр.№17735/2023г. на РП Варна, което в последствие е прекратено с влязло в сила постановление. Твърди се, че в следствие от пътното произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания и бил откаран по спешност в МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД, където му е поставена диагноза: “Контузия на гръдния кош. Контузия на раменния пояс и мишницата. Повърхностна травма на окосмената част на главата. Болки в областта на главата вляво, лявото рамо и гърба.“ Сочи се, че на 02.01.2024г., поради продължаващите болки в шийната област, рамото, изтръпване в двете ръце, ищецът е приет по спешност и хоспитализиран в “Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД – гр.София, като му е поставена диагноза:
“Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.
Дискови хернии С5-С6 и С6-С7.“ Твърди се, че на 04.01.2024г. ищеца е претърпял операция, изразяваща се в шийна остеосинтеза-дискектомия на С5С6 и С6-С7, остеофитектомия и декомпресия на нервни структури, имплантиране на 2 броя кейдж с плака посредством 4 броя винт. Поддържа се, че причинените травми на ищеца, представляват по съществото си средна телесна повреда, тъй като са обусловили трайно затруднение на движенията на шията му за период повече от 30 дни, както и временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Поддържа се още, че ищеца няма да може да се възстанови в цялост от претърпените травми и те ще оставят негативните 3 последици за целия му жИ.т. Твърди се, че към момента на процесното пътното произшествие автомобила на виновният водач, е имал сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност“ с ответника, пред когото ищеца заявил претенция със Заявление № 2438/30.04.2024г. за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. Сочи се, че по повод претенцията при застрахователят е образувана Щета №****, по която е изплатено обезщетение в размер на 2000лв., което ищеца намира за крайно недостатъчно.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, чрез адв. И. Ц. депозира отговор на искова молба, с който се поддържа, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Поддържа се, че не са налице условията за ангажиране на отговорността му, тъй като не е осъществен основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно протИ.правно и виновно поведение на застрахованият водач за настъпване на пътния инцидент. Твърди се, че водачът на л.а.“Мерцедес Е250 III“, не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в исковата молба. В евентуалност се поддържа, претенцията е необосновано и прекомерно завишена, както и неотговаряща на обективно настъпилите обстоятелства, имащи значение за правилното й определяне. Сочи се, че не са съобразени реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното произшествие, както и приноса на пострадалия за настъпването на произшествието. Във връзка с последното се релевира възражение за съпричиняване като се поддържа, че ищецът е допуснал нарушение на изискванията на чл.137а о т ЗДвП за правилно поставяне на обезопасителен колан. Оспорва се доказателствената стойност на представената медицинска документация, като се поддържа, че въпросните документи не обосновават настъпването на твърдените неимуществени вреди, респективно искания размер на обезщетение. Наред с изложеното се поддържа, че твърдените от ищеца телесни увреди, изразяващи се в “увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия и дискови хернии“ не са вследствие от травматизъм, настъпил при процесното пътно произшествие, а са дегенеративни състояния с давност, датираща от преди датата на ПТП. Оспорва се и периода, за който се претендира законната лихва, като се поддържа, че такава се дължи от изтичането на тримесечния 4 срок в рамките, на които застрахователят трябва да вземе решение да плати претендираното обезщетение или да постанови мотивиран отказ от изплащане на същото, в случая от 30.07.2024г.
С допълнителна искова молба, ищецът поддържа предявените искове и вече изложените доводи. В допълнение сочи, че извънсъдебното плащане от страна на ответника на сумата в размер на 2000лв., представлява извънсъдебно признание относно наличието на всички факти и обстоятелства за възникване и ангажиране на отговорността на застрахователя. Оспорва се възражението на ответника за съпричиняване на претърпените вреди, като с е твърди, че уврежданията на ищеца са настъпили въпреки поставеният обезопасителен колан. Оспорва се и твърдението на ответника, че процесните травми на ищеца н е са резултат и последица от пътния инцидент, а са следствие от предходни заболявания. По повод оспорването от ответника на началната дата на обезщетението за забава, се поддържа, че вземането за лихва е с акцесорен характер, поради което се дължи от датата на деликта. Твърди се, че по аргумент от противното от нормите на чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3, вр. чл.432, ал.2, изр.първо от КЗ, застрахователят, както и делинквента, дължи заплащане на обезщетение от датата на деликта. В условията на евентуалност се, поддържа, ч е лихва се дължи най-късно от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, което в настоящия случай е станало на 30.04.2024г.
С подадения от ответника отговор на допълнителна искова молба, се поддържат вече заявените възражения и оспорвания.
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП05.12.2023г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил л.а.“Мерцедес Е250 III“, с peг.
№*****, обективирано в Застрахователна полица №*****, валидна от 29.07.2023г. до 28.07.2024г. Също така, че на 30.04.2024г. пострадалия е депозирал пред застрахователя извънсъдебна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, за което е образувана Щета **** и от страна на ответника е 5 определено обезщетение в размер от 2000лв.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищеца носи доказателствената тежест за установяване на твърдените от него факти-наличието на валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност“ между увредилото го лице и ответника по делото, за лек автомобил л.а.“Мерцедес Е250 III“, с peг №*****, валиден към датата на ПТП; настъпило увреждане, причинено от виновно и протИ.правно Д.ие от страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; вида и размера на претърпените неимуществени вреди, както и уведомяването на застрахователя във връзка със задължението на пострадалото лице по смисъла на чл.498, ал.1, вр. чл.380 от КЗ. Ответникът носи доказателствената тежест за установяване фактите, на които основава своите възражения, в т.ч. възраженията за механизма реализиране на пътно транспортното произшествие, относно размера на предявените искове и за съпричиняване на вредоносният резултат от пострадалия.