Определение № 1870 от 04.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1870 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002901978 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогт: Живот н Здраве“ АД, гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт К. И. срещу решение № 282 от 11.07.2023 г. по т. дело № 324/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, 2 търговски състав, чиято очевидна фактическа грешка в диспозитива е отстранена с решение № 308 от 24.07.2023 г. по същото дело. С въззивния съдебен акт е потвърдено решение № 379 от 21.12.2022 г. по т. дело № 1493/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогт: Живот н Здраве“ АД е осъдено да заплати следните суми: на А. Н. К. сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, която сума се равнява на разликата над 40 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 120 000 лв.; на адвокат М. М. Т. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за осъществено процесуално представителство на А. Н. К. в производството пред Окръжен съд – Стара Загора в размер 9 450 лв.

1

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната осъдителна част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа становище, че определеният размера на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен, като съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е отчел всички релевантни критерии за справедливост, от една страна, а от друга страна, не е дал оценъчно съдържание на онези от тях, които е споменал в решението, не е съобразил обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП и нормативно установените лимити по застраховката. Счита, че присъденото обезщетение не съответства на реално установените по делото травми и на техните медико-биологични характеристики. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, искът да бъде отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до присъдения размер 120 000 лв. и претендира присъждане на направените разноски.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Как се прилага чл. 52 ЗЗД съобразно обективно установените вреди и търпими от тях болки и страдания и в съответствие с всички относими критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?

2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

По отношение на формулирания материалноправен въпрос поддържа, че е решен в противоречие с практиката, обективирана в ППВС № 4/1968г., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, решение № 93/26.03.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 2

111/01.07.2011 г. по т . д. № 676/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 16/06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г. на ВКС , решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т . д. № 619/2011 г. на ВКС; решение № 387/04.11.2015 г. по гр. д. № 1411/2015 г. па ВКС, IV г. о., решение № 95/29,04.2015 г. по гр. д. № 5462/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение № 254/25.10.2016 г. по гр. д. № 1812/2016 г. на ВКС, IV г. о.

Относно процесуалноправния въпрос касаторът поддържа становище, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 93/23.06.2011 г. по т. д.№ 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 73/27.05.2014 г. по т. д. № 3334/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 101/03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №

158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 4/03.08.2015 г. по т. д. № 40/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 749/05.12.2008 г. по т. д.

№ 387/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, решение № 223/13.04.2017 г. по т. д. № 2273/2015 г. на ВКС, II т. о.

Касаторът излага и доводи за очевидна неправилност на решението на въззивната инстанция по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като е присъдено високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане па всички релевантни и обективни критерии за справедливост, същевременно при неотчитане на безспорно доказано възражение за съпричиняване на пострадалия.

Ответницата А. Н. К. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат М. М. Т. оспорва касационната жалба, като поддържа, че решението е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Моли в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, същото да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

3

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал.

1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Предвид влязлото в сила решение на Окръжен съд Стара Загора в необжалваната осъдителна част за сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, въззивният съд е приел, че е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на всички елементи, обуславящи отговорността на делинквента, респективно на неговия застраховател по чл. 432 КЗ, а именно: наличието на сключен договор за застраховка със собственика на участвалия в процесното ПТП автомобил; водачът на автомобила е от кръга лица, посочени в разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ; в резултат на настъпилото на 01.07.2020 г. ПТП ищцата е получила физически увреждания, по отношение на които във въззивната жалба се спори само дали същите съставляват тежка или средна телесна повреда, какъв е периодът на възстановяване и налице ли са психически и психологични увреждания; липсва съпричиняване от страна на пострадалата ищца.

Въз основа на заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза съдебният състав е констатирал, че при процесното ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение, мозъчна контузия, контузия на белият дроб, счупване на IV предкиткова кост на лявата ръка, прекъсване на сухожилието на разгъвача на IV пръст на лявата ръка, счупване на лявата бедрена кост и счупване на илиачната кост вляво на таза. Във връзка с периода на възстановяване и прогнозите за здравословното състояние на ищцата въззивният съд е приел следното: мозъчното сътресение е с период на оздравяване до 4 седмици, от които интензивни болки се изпитват 2 седмици, и към момента на прегледа същото е отзвучало напълно; контузията на мозъка е с период на оздравяване до 4 месеца и интензивни болки 2 месеца, 4 като същата е довела до остатъчна цефалгия /сутрешно главоболие/, намалели паметови възможности, раздразнителност и напрегнатост; контузията на белия дроб има период на оздравяване до 3 месеца и интензивни болки до 2 седмици, като е оздравяла напълно и във връзка със същата ищцата няма оплаквания; счупването на IV предкиткова кост на лявата ръка оздравява до 3 месеца и е придружено с болки до 4 седмици, заздравяло е, но предизвиква епизодични повлияни от температурата и натовареността разстройства; прекъснатото сухожилие на разгъвача на IV пръст на лявата ръка оздравява след задължителна хирургично интервенция за 3 месеца, от които има интензивни болки 2 месеца, същото е възстановено, но предизвиква епизодични болки и локални сетивни разстройства; счупването на лявата бедрена кост е с период на възстановяване до 12 месеца, от които интензивни болки 3 месеца; то е заздравяло, но е свързано с прояви на болки при натоварване, температурни разлики, забързан ход и води до лесна уморяемост; счупването на илиачната кост в ляво на таза е с период на възстановяване до 3 месеца и болки в рамките на 2 месеца и е довело до леко нарушено повдигане на бедрото нагоре с ефекта на бърза уморяемост и слабост. Въззивната инстанция е възприела изложеното от вещото лице, че мозъчното сътресение със загуба на съзнание /кома/, мозъчната контузия и контузията на белия дроб се квалифицират като временно разстройство на здравето с опасност за живота, счупванията и прекъсването на сухожилието водят до трайно затруднение в движенията на съответните крайници за срок по дълъг от 30 дни. Установила е, че при прегледа са констатирани и видими белези по тялото на ищцата, изразяващи се в груб цикатрикс в областта на лявата предкиткова област на лявата ръка в зоната на 3, 4 и част от 5 пръст, груб цикатрикс по горно - външната повърхност на лявото бедро с големина от 8 см и тъмно виолетова пигментация, груб цикатрикс по долната външна повърхност на лявото бедро с големина от 6 см и с виолетова пигментация, груб ръбец предно срединно разположен на дясна подбедрица 3/2 см, като ръбците са големи и могат да се премахнат само с пластични операции и козметични след това процедури.

Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите Д. А.

К. и Светлана Тодорова Станчева и въз основа на тях е приел, че след изписването от болницата ищцата месец и половина била на легло с памперси, не е могла да става, да се обслужва сама и непрестанно е трябвало 5 да бъде обгрижвана; през следващия месец и половина е поставяна седнала в инвалидна количка, с която е разхождана; след третия месец в продължение на пет месеца се е учила да ходи с патерици, като първоначално е ползвала чужда помощ; ползвала тоалетен стол; възможността за придвижване без чужда помощ и обслужване е станала факт към началото на лятото на 2021 г., т. е. една година след инцидента. С оглед невъзможността да се предвижва ищцата е била в дома си и не е имала контакти с приятелите си; пиела постоянно успокоителни; преди инцидента ищцата е била весела и жизнерадостна, а след него се сринала психически, затворила се в себе си, отказвала да контактува с други освен с най-близките си хора, забравяла, по няколко пъти на ден повтаряла вече казани по-рано неща; при лошо време и при дълго натоварване се оплаква от болки в травмираните крайници.

За да определи обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер 120 000 лв., съдебният състав е посочил, че взема предвид конкретните данни по делото, получените вследствие на инцидента множество физически травми, засегнали различни части от тялото й. Приел е, че е без значение доколко те с оглед разпоредбите на НК се квалифицират като леки, средни или тежки телесни повреди, а до каква степен от медицинска гледна точка са създали здравословни проблеми на ищцата и са повлияли на физическото и психическото й здраве на база събрания по делото доказателствен материал.