Решение № 107 от 15.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Бургас, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Даниела К. Йорданова в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело № 20252100200439 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 457, ал. 2 – 5 от НПК. Образувано е по повод внесена в Окръжен съд – Бургас, по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА от прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, Европейска заповед за арест (ЕЗА) № 2/2025 от 26.03.2025 г., издадена от съдия Мария Кристина Фатан от Окръжен съд в Тулча, Румъния, въз основа на Заповед за изпълнение на наказание лишаване от свобода № 1119/4463/327 от 19.03.2025 г., с искане за предаване на румънските съдебни власти на **** гражданин А. Б. /B. A./, роден на ********** г. в ****, с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от общо 3 години и 5 месеца, наложено за пет престъпления, представляващи кражба, закана, нарушение на временна заповед за защита, унищожаване – на основание влязла в сила Присъда № 1070/26.06.2024 г. по дело № 4463/327/2022 на съда в Тулча, Румъния, потвърдена с Решение № 284/19.03.2025 г. на Апелативния съд в Констанц, Румъния.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за изпълнение на ЕЗА, както и за липсата на основание за отказ по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА за предаване на исканото лице на компетентните съдебни власти на страната, издала ЕЗА. Предлага да бъде постановено решение, с което исканото лице А.

Б. да бъде предадено на издаващата държава в изпълнение на издадената Европейска заповед за арест. Счита, че предаването следва да бъде отложено 1 до приключване на наказателното производство по Досъдебно производство № 64/2025 г. по описа на ГПУ – Малко Търново, водено спрямо същото лице.

В проведеното открито съдебно заседание исканото лице А. Б. изразява доброволно съгласие да бъде предаден на румънските съдебни власти. Не се отказва от принципа на особеността. В срока по чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА не оттегля, а потвърждава даденото съгласие за доброволно предаване и изрично заявява да бъде предаден на румънските власти.

Защитникът на лицето, чието предаване се иска, счита, че са налице предпоставките по чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА исканото лице да бъде предадено на компетентните румънски власти, с отложено предаване.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, съдържанието на Европейската заповед за арест, съпровождащия я превод и другите налични по прокурорската преписка доказателства, изразените от страните становища и съобрази закона, прие за установено следното:

А. Б., чието предаване се иска, е гражданин на *******, роден на ********** г. в *******, с известно местожителство в *****, ******.

Понастоящем същият е задържан в Арест към Затвора – ****** с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ в качеството му на обвиняем по Досъдебно производство № 64/2025 г. по описа на ГПУ – Малко Търново, водено за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 от НК.

Европейска заповед за арест № 2/2025 от 26.03.2025 г. на съдия Мария Кристина Фатан от Окръжен съд в Тулча, Румъния, е издадена по отношение на **** гражданин А. Б. въз основа на Заповед за изпълнение на наказание лишаване от свобода № 1119/4463/327 от 19.03.2025 г. на основание влязла в сила Присъда № 1070/26.06.2024 г. на съда в Тулча, Румъния по дело № 4463/327/2022, потвърдена с Решение № 284/19.03.2025 г. на Апелативния съд в Констанц, Румъния, с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от общо 3 години и 5 месеца, за извършени от него пет престъпления, квалифицирани по чл. 228, т. 1, чл. 253, ал. 1, чл. 272, параграф 1 от Наказателния кодекс на Румъния, чл. 47, ал. 2 от Закон 2 от 217/20023 от 22.05.2003 г. за предотвратяване и борба с домашното насилие, изменен от Закона240/2023 г., чл. 38, ал. 1, 4 и 5, букви а/ и б/ по заповед за защита, предвидена от чл. 47, параграф 1, Закон 217/2003, с прилагането на чл. 35, параграф 1 от Наказателния кодекс на Румъния.

В акта на румънските власти са описани обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, включително времето и мястото на извършване и степента на участие на исканото лице:

А. Б. на 15.09.2020 г. увредил тръбопровода на спирачната система на автомобила на бившата си съпруга, паркиран в близост до дома му и на 2122.10.2020 г. увредил тръбопровода на спирачната система на автомобил марка Фиат Панда, собственост на И. К., с цел да застраши физическата безопасност на бившата си съпруга;

На 24.10.2020 г. откраднал мобилния телефон на бившата си съпруга;

На 24.09.2020 г. изпращал заплахи към бившата си съпруга, чрез съобщения във Фейсбук, които адресирал до акаунта на бащата на пострадалата;

2

В периода 20-23.10.2020 г. изпратил няколко съобщения на бившата си съпруга, съдържащи заплахи;

На 25.10.2020 г. отишъл в дома на бившата си съпруга, като по този начин нарушил разпоредбите на заповедта за защита, издадена с гражданска присъда № 1527/2020 г. от 24.09.2020 г. на съда в Тулча.

С Определение на БОС, влязло в сила на 24.03.2025 г., исканото лице е задържано на основание чл. 64, ал. 1 от НК в качеството на обвиняем по Досъдебно производство № 64/2025 г. по описа на ГПУ – Малко Търново, водено за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 от НК. Задържането под стража по това дело служи за обезпечаване на присъствието му в настоящото производство за разглеждане на Европейската заповед за арест.

Разглежданата Европейска заповед за арест по форма и съдържание съответства на изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА. Самоличността на лицето, чието предаване се иска, е установена по несъмнен начин. ЕЗА е издадена от компетентен съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, в писмена форма съобразно утвърдения формуляр, съдържа данни за самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон и факс на издаващия орган. В Европейската заповед за арест се съдържа описание на деянията, за които е издадена Присъда № 1070/26.06.2024 г. на съда в Тулча, Румъния, както и конкретното участие на исканото лице като извършител. Описани са характерът, правната квалификация на престъпленията и обстоятелствата, при които са били извършени. Посочени са видът и размерът на наложените наказания поотделно в рамките на общото наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 5 месеца. Предвид подробното фактическо описание на извършените престъпления и тяхната правна квалификация, решаващият съд приема, че издаващата държава е предоставила данните по чл. 37, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА. Заповедта е придружена с надлежен превод на български език, съгласно изискването на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

В производството по чл. 44 от ЗЕЕЗА съдът в изпълняващата държава не разполага с правомощие да проверява правилността и доказателствената обезпеченост на обвинението, а в съответствие с принципа на взаимно доверие е длъжен да приеме, че издаващата държава е изпълнила своите задължения добросъвестно и в съответствие със закона. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА, предмет на проверка в настоящото производство е наличието на условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл.

41 от закона, съществуването на основания за отказ измежду предвидените в разпоредбите на чл. 39 и чл. 40 от същия закон, както и наличието на основания за отлагане на изпълнението, или за условно изпълнение на заповедта по смисъла на чл. 52 от ЗЕЕЗА. Съобразявайки наличието на всички законови предпоставки и изразеното от исканото лице съгласие, съдът намира, че искането на съдебните власти на Румъния следва да бъде уважено и **** гражданин А. Б. /B. A./ следва да им бъде предаден за изпълнение на наказанията по всички описани в заповедта престъпления по издадената присъда, но с отложено фактическо предаване.

От описаните фактически обстоятелства за деянията може да се направи извод, че същите съставляват престъпления и по българския Наказателен 3 кодекс – по чл. 144, чл. 194, чл. 216, 296, ал. 1 от НК, с което е изпълнено изискването и на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА за двойна наказуемост.

По отношение на обсъжданите престъпления не са налице абсолютните отрицателни предпоставки за допускане изпълнението на заповедта за арест, посочени в чл. 39 от ЗЕЕЗА. Престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната юрисдикция. Няма данни исканото лице да е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанията, или присъдите да не могат да бъдат приведени в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено. Исканото лице не е малолетно. За същите престъпления отсъстват и предвидените в чл. 40 от ЗЕЕЗА факултативни основания за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест.

Престъпленията, за които се иска предаване с цел изпълнение на наказанията на **** гражданин, не са извършени на територията на Република България, за същите престъпления в Република България не са образувани наказателни производства (съответно и не са прекратявани), и деянията не са подсъдни на българския съд, за да се прави преценка за изтекла законова давност. Налице са данни, че Б. не е търпял наказанията по влязлата в сила присъда за тези престъпления, видно от ЕЗА. В чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА са предвидени относителни основания за отказ за изпълнение на заповедта, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, но заповедта изрично съдържа информация за спазване на посочените в този текст условия. Исканото лице се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който са били постановени присъдата и решението, имал е адвокат, който го е защитавал в процеса.

Липсата на предвидено наказание доживотен затвор за престъпленията, за които е издадена Европейската заповед за арест, изключва необходимостта от наличие на посочените в чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА гаранции, предоставени от издаващата държава членка.

Видно от събраните по делото доказателства, спрямо А. Б. към момента има висящо наказателно производство в България – Досъдебно производство № 64/2025 г. по описа на ГПУ – Малко Търново за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по което е привлечен като обвиняем. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА не е императивна и визира възможност за решаващият съд да отложи предаването на исканото лице, в случай, че срещу него в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в Европейската заповед за арест, но до приключване на наказателното производство или до изтърпяване на наложеното наказание. ОС приема, че е налице основание за отложено предаване на поисканото от Румъния лице до приключване на воденото срещу него наказателно производство в РБългария с влязла в сила присъда, тъй като обвинението е за тежко умишлено престъпление, със следващото от това задължителното присъствие на обвиняемия при провеждане на производството, поради което и съдът счита, че неприключилото наказателно производство е пречка за незабавното предаване на Б. на румънските съдебни власти. Разпоредбата на 4 чл. 52 от ЗЕЕЗА е процесуално средство, което гарантира зачитането на националния суверенитет на изпълняващата държава и което дава възможност на тази държава да реализира с предимство своята наказателна компетентност спрямо лицето. В случая съдът намира, че не следва да бъде даден приоритет на влязлата в сила присъда в Румъния за престъпленията, описани в европейската заповед за арест. Посоченото представлява основание по чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА, водещо до отлагане изпълнението на Европейската заповед за арест – с цел приключване на наказателното производство по ДП № 64/2025 г.