Решение № 1094 от 25.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000503884 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 265893/27.09.2021 г., постановено по гр. дело № 16159/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-1 с-в, частично са уважени предявените конститутивни искове с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) – макар в тази правна норма тези искове да са назовани „осъдителни” (с тези искове се цели съдът да допусне поисканата правна промяна, а именно отчуждаване в полза на държавата на притежавано от проверяваните лица имущество, придобито от незаконен източник), за отнемане в полза на държавата от патримониума на М. М. А. и С.Г. Б.-А. на основание чл. 62 и чл. 63, ал. 1 и чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.) на следното имущество: 1) л. а. „Мерцедес” Е 320, с рег. № **********; 2) л. а. „Фолксваген Пасат”, с рег. № **********; 3) сумата от 5000 лв., представляваща парична равностойност на отчужден с договор за продажба от 24.10.2015 г. л. а. „Мерцедес” Ц 180, с рег. № ********; 4) сумата 1700 лв., представляваща парична равностойност на отчужден с договор за продажба от 03.12.2010 г. л. а. „Фолксваген Пасат”, с рег. № ********; 5) сумата 3400 лв., представляваща парична равностойност на отчужден с договор за продажба от 03.10.2014 г. л. а. „Мерцедес” 300Е, с рег. № ********; 6) сумата 6200 лв., представляваща парична равностойност на отчужден с договор за продажба от 04.04.2014 г. джип „Гранд Чероки”, с рег. № ******** и 7) сумата от 20 лв., представляваща равностойността на 2 дружествени дяла от „Дикме-49” ЕООД (този иск е предявен и уважен само срещу М. М. А.).

Отхвърлени са исковете за отнемане в полза на държавата по ответници и имущества, както следва: А) от М. М. А.: 1) сумата от 4889,58 лв., представляваща вноска през 2015 г. по разплащателна сметка ********** - в евро; 2) сумата от 1481,01 английски лири, в левова равностойност на 3210,13 лв., представляваща извършен превод по система 1

MoneyGram от Великобритания с наредител Ю. Х. Х.; 3) сумата от 9779,15 лв., изтеглена на каса по сметка ********** - в евро; 4) сумата 1330 лв., представляваща погасителни вноски по разплащателна сметка с кредитна карта ********** - в лева и 5) сумата 2412 лв., прехвърлена от сметка **********; Б) от С.Г. Б.-А.: 1) сумата 733,62 лв., представляваща погасителна вноска по договор за паричен кредит № PLUS-01189319; 2) сумата 3262,09 лв., представляваща погасителни вноски по договор за паричен кредит № PLUS-01225546; 3) сумата 29624,08 лв., представляваща вноски в периода от м. 11.2008 г. до 2015 г., вкл. по сметка /спестовен влог/ **********; 4) сумата 481,55 лв., представляваща начислени лихви по сметка /спестовен влог/ ********** - в евро; 5) сумата 3911,66 лв., представляваща направена вноска през 2015 г. по разплащателна сметка ********** - в евро; 6) сумата 977,92 лв., представляваща направена вноска през 2015 г. по сметка /спестовен влог/ ********** - в евро; 7) сумата 66,29 лв., представляваща сума от извършени преводи от трети лица през 2011 г. и 2016 г. по разплащателна сметка **********; 8) сумата 3868,94 лв., представляваща погасителна вноска по разплащателна сметка ********** - в лева; 9) сумата 9781,13 лв., представляваща извършени вноски по сметка ********** - в евро и 10) сумата 150,30 лв., представляваща начислени лихви по сметка ********** - в евро.

Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която предявените от него конститутивни искове са отхвърлени. Въззивникът поддържа, че, тъй като разпоредбата на чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.) предвижда възможност на държавата да претендира равностойността на имуществото, което вече е напуснало патримониума на проверяваното лице, е допустимо в материалноправния смисъл на това понятие да се присъди равностойността на паричните суми, които са преминали от банковите сметки на проверяваното лице. Следователно, трябва да се отнемат в полза на държавата паричните средства, които през проверявания период са постъпили в банковите сметки на ответниците, но преди налагане на запора те са се разпоредили с авоара по тях.

Въззиваемите-ответници са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който излагат правни доводи за нейната неоснователност.

Ответниците са обжалвали първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените конститутивни искове. Въззивниците релевират доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт, като считат, че от събраните по делото доказателства не се установяват всички правопораждащи предявеното материално право юридически факти - незаконосъобразно не били взети предвид установени източници на приходи, а били включени множество разходи, за чието извършване през проверявания период липсват доказателства. Твърдят, че при изчисляване на придобитото от ответниците имущество през проверявания период съдът не е взел предвид началното салдо, с което проверяваните лица са разполагали. Въз основа на тези правни доводи считат, че ищецът не е установил, че през проверявания период е налице значително несъответствие по смисъла на определителната норма, уредена в § 1, т. 7 от ДР на закона, т.е. че несъответствието между имуществото и нетния доход надвишава 150000 лв. за целия проверяван период Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба (наречена „насрещна въззивна жалба”), в който излага становище за нейната неоснователност, като поддържа, че в процеса на доказване са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на потестативното право за отнемане в полза на държавата на процесните суми.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са 2 допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, освен когато трябва да се приложими императивна материалноправна норма, какъвто е настоящият случай.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС, ГО, I-1 с-в е бил сезиран с кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.). Но съгласно правната норма, уредена в § 5, ал. 2 (нов - ДВ, бр. 1/2019 г.) ЗПКОНПИ, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон. Тази разпоредба е процесуална, поради което с новия закон не са преуреждат материалните предпоставки, обуславящи възникването на предявеното потестативно право, поради което всички правопораждащи юридически факти трябва да се подведат под приложимите материалноправни норми, уредени в отменения ЗОПДНПИ. Следователно, настоящата съдебна инстанция трябва да квалифицира предявените конститутивни искове по чл. 75, ал.

1 от ЗОПДНПИ (отм.).

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания период, да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 7 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период (в редакцията на тази дефинитивна разпоредба към релевантния момент - проверяваният период е от 28.04.2007 г. до 28.04.2017 г., т.е. след изменението на тази правна норма през 2016 г.); 3) въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 150000 лв.

– изменението на материалната правна норма, уредена в § 1, т. 7 от ДР на закона, с ДВ, бр.

103/2016 г., действа ex nunc); 4) имуществото да е придобито в срока по чл. 27, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5) то да не е придобито със законен източник на средства.

Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез 3 пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход (в този смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК – „Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение…, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин ”), което, макар и да е прието по приложението на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), в тази част не е загубило своето действие.

ВКС вече е формирал константна практика по правилното тълкуване и прилагане на ЗОПДНПИ (отм.) - с Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, препотвърдена с Решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 83/20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 147/16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК и пр., поради което настоящият съдебен състав следва да се ръководи от принципните правни постановки в Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, които за целите на настоящото изложение трябва да се цитират, като важните за правилното решаване на настоящия спор съждения трябва да се подчертаят - за яснота на изложението и на страните.

Приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум...

Задължение да отчитат приходите и разходите си имат само търговците и другите физически и юридически лица, които по закон са длъжни да водят счетоводство. Останалите лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите, нито разходите си . Приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред... Доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими). Затова доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено.