Решение № 121 от 27.03.2025, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Петрич, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20231230101314 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. Г.

Д., ЕГН ********** от гр.С., жк „Л.“ бл.***, ет.*, ап.** срещу Б. Г. М., ЕГН ********** и И. Б. М., ЕГН **********, двамата от гр.П., ул.“С. К.“ № *, ет.*, ап.*, обективираща субективно съединени искови претенции с правно основание чл.34 от Закона за собствеността, а именно да се допусне до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент, в сграда с адрес гр.П., ул.“С.К.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, между страните по делото при квоти – за ищцата 9/24 идеални части, за първия ответник – 1/24 идеална част, а за втория ответник – 14/24 идеални части.

Ищцата твърди, че с първият ответник са деца на Г.Б.М., починал на **.**.**** г. и В.Я.М., починала на **.**.**** г. Сочи, че последните са били собственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П. одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр.П. ул.“С.К.“ блок *, вх.*, ет.*, ап.*, с предназначение жилище /апартамент, ведно с прилежащите части : мазе № 1и 14,82 % ид.ч. от общите части на сградата.

1

Ищцата сочи, че се е отказала от наследството, оставено от Г.Б.М., който отказ е вписан под № 278/01.11.1989 г. в книгите за отказ в Районен съд гр.П.

Сочи, че ответникът Б. М. е прехвърлил на сина си И. М. /втория ответник/ правото на собственост върху 7/12 идеални части от процесния недвижим имот чрез дарение, която сделка е обективирана в нотариален акт № 161 от 01.07.2022 г., том I, рег. № 1908, дело № 160 по описа на нотариус рег. № 287 на НК с район на действие района на Районен съд-гр.П.

Сочи, че дарителят Б. М. е запазил правото да ползва до края на живота си дарените на втория ответник идеални части от процесния недвижим имот.

С изложеното ищецът обосновава теза, че с ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти както следва: – 9/24 идеални части за ищцата; за първия ответник – 1/24 идеална част, а за втория ответник – 14/24 идеални части. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

Исковата молба е вписана.

В срока по чл.131 ГПК всеки от ответниците депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Ответникът Б. М. оспорва иска като неоснователен. Релевира възражение, че през 2006 г. неговата майка В. М.а му „отстъпила“ собствеността върху имота в знак на благодарност, че се е грижил за нея и му предала владението на имота. Твърди, че от месец септември 2006 г. той установил „пълно“ владение върху имота, а през 2007 г. същият /Б. М./ извършил основен ремонт в жилището. Твърди, че през целия период никой не е оспорвал правото му на собственост върху имота, заплащал е данъците за имота, владял е имота явно, спокойно и необезпокоявано. Сочи, че живее със семейството си в жилището. Твърди, че ищцата – негова сестра, има знание за упражняваното от първия ответник своене на имота. Твърди, че до депозиране на исковата молба в съда, ищцата не е оспорвала правото на първия ответник на изключителна собственост върху имота. С изложеното обосновава теза за неоснователност на предявения иск, тъй като той - ответникът Б. М., е придобил по наследство и давност собствеността върху процесния имот, а релевираната от ищцата съсобственост не съществува. Алтернативно, в случай, че се приеме за доказана твърдяната от ищцата съсобственост, оспорва сочените от молителката квоти в съсобствеността. Прави доказателствени искания.

2

Ответникът И. М. също обосновава теза за неоснователност на предявения иск за делба. Сочи, че неговият баща – първият ответник, е придобил по наследство и давност правото на собственост върху процесния недвижим имот и в това си качество – на изключителен собственик на имота, му е прехвърлил /дарил през 2022 г. идеални части от имота. Твърди, че релевираната в исковата молба съсобственост с ищцата не съществува, поради което предявеният срещу него иск е неоснователен. Алтернативно, в случай, че се приеме за доказана твърдяната от ищцата съсобственост, оспорва сочените от молителката квоти в съсобствеността. Прави доказателствени искания.

В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с договорен процесуален представител. Поддържат предявените искове. Оспорват като неоснователно релевираното от ответната страна възражение, че считано от месец септември 2006 г. първият ответник е започнал да свои имота, а с изтичането на десет години е придобил в изключителна собственост процесния апартамент. Твърдят, че до смъртта си, майката на ищцата и на първия ответник е владяла имота като свой. Сочат писмени и гласни доказателства. По същество на делото пледират за уважаване на претенциите като доказани и основателни. Пълномощникът на ищцата представя писмени бележки.

От ответниците в съдебно заседание лично се явява Б. М.. За двамата се явява и договорен процесуален представител. Поддържат релевираните в отговорите на исковата молба твърдения и възражения. Сочат писмени и гласни доказателства. По същество на делото пълномощникът на ответниците пледира за отхвърляне на претенциите и за присъждане на съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства.

По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.

Разпитани са свидетелите К.Бр. /първа братовчедка на ищцата и първия ответник/ и Св. Д. /във фактическо съжителств о с ищцата/ - по почин на ищеца, Д. Л. /майка на съпругата на първия ответник/ и Д. Д. /б.р./ - по почин на ответниците.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а събраните писмени доказателства установиха по несъмнен 3 начин, че ищцата Е. Г. Д., ЕГН ********** и Б. Г. М., ЕГН ********** са деца /дъщеря и син/ на В.Я.М., ЕГН **********, починала на **.**.**** г.дина и на Г.Б.М., ЕГН **********, починал на **.**.**** година.

Установи се, че В.Я.М., ЕГН ********** и Г.Б.М., ЕГН ********** са сключили граждански брак на 21.10.1962 година в гр.П.

Не се спори, а събраните по делото писмени доказателства /договор от 05.11.1971 г., нотариален акт № 25/1973 година, схема № 15-85588201/01.08.2022 г./, неоспорени от страните и необорени от останалите доказателства по делото установиха, че през 1973 г. Г.Б.М., ЕГН ********** и съпругата му В.Я.М., ЕГН ********** са придобили в съсобственост при режим на СИО правото на собственост на апартамент № *, вх.*, блок „К.“, кв.

***, ет. *, ведно с 14,82 % идеални части от общите части на сградата, построена в държавна земя, с административен адрес гр. П., ул.“С.К.“ № *, който имот е идентичен с жилище /апартамент в многофамилна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П. одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр.П. ул.“С.К.“ блок *, вх.*, ет.*, ап.*, с площ на жилището по документ 103,32 кв.м.

По делото не се твърди, нито са събрани доказателства приживе Г.Б. М. и съпругата му да се се разпоредили с правото на собственост върху горепосочения апартамент.

Установи се, че на 01.07.2022 г. ответникът Б. Г. М. е дарил сина си И. Б. М., ЕГН ********** с правото на собственост върху 7/12 /седем дванадесети/ идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П. одобрени със Заповед № РД-1870/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр.П. ул.“С.К.“ блок *, вх.*, ет.*, ап.*, с предназначение жилище /апартамент, ведно с прилежащите части : мазе № 1и 14,82 % ид.ч. от общите части на сградата, който договор е обективиран в нотариален акт № 161 от 01.07.2022 г., том I, рег. № 1908, дело № 160 по описа на нотариус рег. № 287 на НК с район на действие района на Районен съд-гр.П.

Установи се по делото, че ищцата Е. Г. М.а се е отказала от наследството, останало от баща й, съгласно записванията в книгите за отричане и приемана на наследството, водени в Районен съд гр.П.

4

По делото не се спори, а събраните писмени доказателства /справки от НБД „Население“ и справки от ОД на МВР Бл./ установиха, че: ищцата е с постоянен и настоящ адрес в град С., считано от 01.01.1994 г.; ответникът Б. Г.

М. е с настоящ адрес гр.П. ул.“С.К.“ № *, ет.*, ап.* от 06.11.1996 г., който е и постоянният му адрес, считано от 15.09.2000 г., а ответникът И. Б. М. е с настоящ адрес гр.П. ул.“С.К.“ № *, вх.*, ет.*, считано от 15.07.2003 г., който е и постоянният му адрес, считано от 12.05.2008 г.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че след придобиване правото на собственост върху процесния апартамент в същия заживяло семейството на В. и Г. М.и с децата си /ищцата и първия ответник/. Ищцата живяла в апартамента до момента, в който се преместила да живее за постоянно в гр.С.. След смъртта на Г. М. през 1988 г. в апартамента останали да живеят В. М.а и синът й Б., а след като последният се оженил, заживял в апартамента със семейството си.

Съгласно събраните по делото гласни доказателства, при съвместното обитаване на процесния имот В. М.а ползвала една стая за спалня, синът и снаха й – друга спалня, трапезарията била пригодена за ползване от децата на ответника Б. М., а кухнята и хола се ползвали от всички живущи в апартамента. Свидетелите сочат непротиворечиво, че В. М.а ползвала хладилник и печка, различни от тези, които ползвало семейството на сина й.

Свидетелите сочат по непротиворечив начин и на това, че през 2006 година ответникът Б. М. решил да прави ремонт в апартамента, поради което поискал разрешение от майка си. В тази връзка свидетелката Л. сочи: „…През 2006 г.

Б. искаше да направи ремонт в апартамента...Отиде при майка си, каза й:

„Искам да правя ремонт на апартамента, ще ми разрешиш или не?“ И тя каза:

„Прави както си искаш…прави си ремонт, както на теб ти е удобно.“ Свидетелят Д. Д. казва: „…. каза /ответникът Б. М./ че му е отстъпено правото да прави ремонт в апартамента. Майка му е казала, че Б. има право да ремонтира, да предприема, има картбланш да ремонтира…“ В показанията на свидетеля Д. Д. се сочи още: „…Б. ми е споделял, че собственик на апартамента е майка му…“.

Не се спори по делото, а свидетелските показания сочат по несъмнен начин, че разходите по ремонта в процесното жилище през 2006 г. са заплатени от ответника Б. М..

5

Съдът не кредитира показанията на нито един от свидетелите, в които се сочи за изявления на В. М.а относно това на кого от децата й ще бъде собствен апартамента след смъртта й, тъй като показанията в тази част са противоречиви, същевременно липсват писмени доказателства, изходящи от самата В. М.а, обективираща волята й относно същото обстоятелство. Наред с това съдът съобрази, че по делото нито се твърди, нито се представя доказателство за разпореждане на В. М.а с правото й на собственост върху имота, каквото доказателство би подкрепило едната или другата версия /че волята на В. М.а била собствеността върху апартамента да премине върху дъщеря й - както сочат свидетелите Бр. и Д., респективно върху сина й както сочи свидетелката Л./.

Съгласно справка от „Електрохолд Продажби“ ЕАД за периода 01.01.2000 г. до 04.11.2024 г. титуляр на клиентския номер, съответстващ на абоната на процесния апартамент е В.Я.М., т.е. майката на ищцата и на първия ответник.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.34 от ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба на съсобствения имот.

Исковете са предявени от лице, което се легитимира като съсобственик на процесния имот и срещу лица, които също са съсобственици.

Съгласно чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя и каква е частта на всеки съсобственик/сънаследник.