Решение № 1997 от 26.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1321/2025
- Вид
- Решение № 1997
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл.411 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1997 гр. София, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100501321 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 15550 / 13.08.2024 г по гр. д. № 42364/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 182-и състав, „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“, ЕИК: 200299615 е осъдено да заплати на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК: 121265113, сумата от 1289,72 лева главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на "Мерцедес ЦЛС 350", с рег.№ ****, причинени в резултат на реализирано ПТП на 26.03.2023 г. в гр.София, по вина на водач на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ****, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответника, с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата за периода от датата на подаването на исковата молба – 28.07.2023 г., както и сумата 450,98 лева, представляваща направени по делото разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“, в която са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че районният съд не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства, и не е обосновал защо е дал вяра на един свидетел, и е игнорирал показанията на друг свидетел.
Посочва, че съдебната автотехническа експертиза е приета преди да бъдат изслушани свидетелите. Според въззивника вина за ПТП има водачът на застрахованото при ищеца 1
МПС. Решението се обжалва и досежно иска за мораторна лихва, както и в частта на разноските. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК, ответникът Застрахователно дружество „Евроинс“ АД не е подал отговор на въззивната жалба. От същия е постъпило становище от 12.02.2026г. във връзка с предстоящото открито съдебно заседание на въззивния съд, в което се посочва, че се поддържа отговора на въззивната жалба и се иска от въззивния съд да потвърди решението на СРС. Претендират се разноски.
При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по "Гражданска отговорност", след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл.
411от КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица.
За да бъде основателен предявеният регресен иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на ПТП, причинено виновно от водача на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил, наличието на вреди по застрахования по имуществена застраховка „Каско на МПС“ автомобил, причинно-следствената връзка между вредите и реализираното ПТП, наличие на валидни правоотношения към датата на ПТП по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увредения автомобил и по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника относно отговорността на виновния водач, размера на дължимото обезщетение и изплащането му за отстраняване на вредите. За да бъде основателен предявеният иск за заплащане на мораторна лихва, наред с основателността на главната претенция ищецът следва да докаже и изпадането на ответника в забава, както и размера на лихвата.
По делото не се спори, че ищецът Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е застраховател по имуществена застраховка Каско на л.а. „Мерцедес“, рег. № ****, която покрива периода 23.07.2022г. до 22.07.2023г. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“ е застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. марка „Мерцедес“, с peг. № ****, по ЗЗГОА с период на покритие от 06.08.2022 г. до 05.08.2023 г.
2
Не се спори, че на 26.03.2023г. в с.Кочан, общ.Сатовча, е настъпило ПТП с участието на двата автомобила. И по двата автомобила са установени вреди. Ищецът е покрил разходите по ремонта на л.а. „Мерцедес“, рег. № **** в размер на 1259,42 лв. Плащането е извършено на 19.04.2023г. по сметката на увреденото лице. Ищецът е отправил до ответника регресна покана за заплащане на платеното от него обезщетение в размер на 1274,42лв., от които 1259,42 лв. обезщетение и 15лв. ликвидационни разноски. Поканата, ведно с приложените документи е получена от ответника на 28.04.2023г. Плащане от него по претендираната сума от 1274,42лв. не е извършено. Тази сума се претендира по настоящото дело, ведно с лихва за забава от датата на предявяване на иска.
Между страните се спори по механизма на ПТП и дали е налице съпричиняване от водача на л.а. „Мерцедес“, рег. № **** .
Установено е, че след настъпване на ПТП е съставен и подписан двустранен констативен протокол за ПТП, без на място да са пристигнали представители на КАТ Пътна полиция. В протокола са отразени видимите щети по двата автомобила Липсва отбелязване на точното място на ПТП. Изготвена е скица от водачите, според която ударът между автомобилите е станал на прав двулентов участък от пътя при маневра на лекия автомобил л.а. „Мерцедес“, рег. № **** завой наляво. Уврежданията по л.а. „Мерцедес“, рег. № ****, съобразно описпротокол, представен от ищеца, са в областта на заден ляв калник. Уврежданията по втория автомобил са в областта на предната броня.
За изясняване механизма на ПТП първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства. Разпитан е водачът на л.а.„Мерцедес“, с peг. № ****, св.А., който е участник в ПТП, и собственика на „Мерцедес“, рег. № ****, св.Д..
Св.А. установява, че се е движел по път с предимство, през площада на селото. Съпругата на св.Д. управлявала другия автомобил, л.а. „Мерцедес“, рег. № ****. Тя излязла пред неговия автомобил и той леко я закачил. Водачката излязла от път, където имало знак „Стоп“. Свидетелят предложил да извикат полиция, но тя отказала тъй като щетата била малка. На следващия ден му се обадил св.Д. и му казал, че той е виновен за ПТП и че трябва да разпишат документ, за да му се плати Каско за колата.
Св.Д. установява, че съпругата му управлявала „Мерцедес“, рег. № ****. ПТП настъпило в с.Кочан. Съпругата му преминавала от дясната лента в лявата лента, дала мигач, и започнала да завива, но другият водач не могъл да спре. Свидетелят помолил полицията да му предоставят записи от камерите на джамията, прегледал ги и установил, че св.А. е виновен.
Изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа експертиза е изготвена преди изслушване на свидетелите, въз основа на отразеното в двустранния протокол за ПТП и опис-протокола от щетите по застрахования при ищеца автомобил. Съгласно заключението, пред л.а.„Мерцедес“, с peг. № **** се е движел л.а.„Мерцедес“, рег. № ****, който е предприел маневра „ляв завой“ за паркиране, вследствие на което траекториите на двете МПС се пресекли и е настъпил удар между тях. Съобразявайки съставената скица в двустранния протокол за ПТП, вещото лице посочва, че ПТП е настъпило на осевата линия.
3
Според него водачът на л.а.„Мерцедес“, рег. № **** не е имал възможност да предотврати произшествието, тъй като се е намирал пред ударилия го лек автомобил „Мерцедес“, с peг.
№ ****, докато водачът на л.а.„Мерцедес“, с peг. № **** е имал възможност да предотврати произшествието при движение със скорост и безопасна дистанция, при която превозното средство ще спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност.
Според експерта, щетите по л.а.„Мерцедес“, рег. № **** се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото на 26.03.2023г. ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на л.а.„Мерцедес“, рег. № **** по средни пазарни цени към датата на ПТП е 1373,36лв.
Въпреки, че вещото лице е отразило в заключението, че при изслушване на свидетелите може да допълни и поправи заключението си, в съдебно заседание съдът е изслушал първо вещото лице, приел е заключението му, заплатил му е възнаграждение 500лв. и го е освободил от зала, преди да бъдат изслушани свидетелите.
По делото е приет снимков материал. С отговора на исковата молба ответникът е представил снимка, от деня на ПТП, час: 18.27.57, която отразява местоположението на двете МПС непосредствено след настъпване на ПТП. Ищецът е представил снимки отразяващи уврежданията по застрахования при него автомобил по имуществена застраховка Каско.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е констатирал настъпването на застрахователното събитие, валидността на застрахователните правоотношения, приел е, че вина за настъпване на ПТП има л.а.„Мерцедес“, с peг. № ****, без да е посочил кое правило на ЗДвП е нарушил, че следствие на ПТП за застрахования при ищеца лек автомобил са настъпили вреди, които ищецът е отстранил. Съдът е посочил, че след заплащане на увредите по лекия автомобил, за ищеца са настъпили предпоставките по чл.411 ал.1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По-нататък съдът е приел, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение е цената на ремонта на автомобил – 1373,36лв. съгласно заключението по САТЕ, но с оглед на диспозитивното начало е присъдил на ищеца търсената в исковата молба сума.
Доколкото по делото пред въззивния съд се спори досежно механизма на ПТП, и наличието на евентуално съпричиняване на застрахования при ищеца водач, съдът намира че следва да се спре и обсъди този въпрос, без да изследва настъпването на застрахователното събитие, валидността на застрахователните правоотношения, заплащането на застрахователното обезщетение по застраховката Каско, тъй като по тези въпроси страните не спорят.
Съгласно чл.12 и чл.235 ал.2 от ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като 4 всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
При правилно разпределена между страните доказателствена тежест, въззивният съд не намира доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че вина за настъпването на ПТП има водачът на л.а.„Мерцедес“, с peг. № ****.
Представеният от ищеца двустранен констативен протокол за ПТП от 26.03.2012г. представлява частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила, той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Той съставлява доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от подписалите го лица, но няма материална доказателствена сила за фактите, които установява /така и Решение № 197/23.12.2014г. по гр.д.№ 7364/2013г. по описа на ВКС, 3 г.о., Решение № 225/13.12.2019г.по гр.д.№ 1566/2019г. , 3 г.о., ВКС/. За установяване на релевантните по делото факти този протокол следва да се прецени заедно с останалите събрани по делото доказателства. Такива са събраните гласни доказателства и снимков материал. Всъщност , единственият свидетел на ПТП е разпитаният водач на л.а.„Мерцедес“, с peг. № ****. Св. Д. не е очевидец на ПТП, за него той е разбрал от своята съпруга. Твърди, че е разглеждал видеозаснемане на ПТП от близкостоящи камери. Такъв видеозапис не е представен по делото. Представени са снимки от ищеца и от ответника, които са допустимо веществено доказателство, съобразно константната практика на ВКС /напр. решение № 136/11.04.2011г. по гр.д.№ 602/2010г. по описа на ВКС, 4 г.о./. На снимките е отразено местоположението на двете МПС непосредствено след удара, както и щетите по л.а.„Мерцедес“, рег. № ****. С оглед мястото на настъпилите по този автомобил щети- в района на лява задна гума и лява задна врата, за въззивният съд възниква основателно съмнение досежно възприетото от районния съд местоположение и поведение на двата автомобила преди удара. В случай, че се приеме твърдението на ищеца и на св. Д., че л.а.„Мерцедес“, рег. № **** се е движел пред л.а.„Мерцедес“, с peг. № ****, т.е. в същата лента на пътното платно, то тогава при завой наляво ударът между двата автомобила би настъпил в задната лява част на л.а.„Мерцедес“, с peг. № ****, а не в района на задната му врата. Такъв би бил резултата, в случай че л.а.