Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 455 от 18.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 596/2026
Вид
Решение № 455
Подписан
18.06.2026
В сила
18.06.2026
Състав
Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.443 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 444 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство
  • чл.25а (2) · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500596 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.437 ГПК и е образувано по жалбата на В. Ж. О. от ***, в качеството му на длъжник по изп.дело № 20268000400007 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, per.№ 800 на КЧСИ, против наложената от ЧСИ Божилова възбрана върху недвижим имот - апартамент с площ 104.5 кв.м., находящ се в ***, представляващ, по твърдения в жалбата, единствено на жалбоподателя и семейството му жилище. Твърди се, че задължението на жалбоподателя, за което е издаден изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното дело, е в качеството му на авалист на запис на заповед, съотв.не попада в изключенията на закона – не е за издръжка или деликт, или обезпечено с ипотека. На второ място се твърди, че налагането на възбрана върху единственото жилище на длъжника и семейството му за задължение от 3 000 евро, е несъразмерно, доколкото съществуват други способи за принудително изпълнение (напр.запор върху вземане). На последно място се твърди, че обжалваното действие е незакносъобразно и поради това, че против заповедта за изпълнение своевременно е подадено възражение, поради което вземането е спорно и изпълнението е спряно.

В законовия срок против жалбата е подадено писмено възражение взискателя по изп.дело „ОТП Лизинг» ЕООД С ЕИК: 131391369, с което жалбата се оспорва като неоснователна.

Изложено е описание за извършените по изп.дело действия, като е посочено, че възбраната върху посочения имот е поискана от взискателя като обезпечителна мярка по изп.дело и за имота не е искан и не е насрочен опис, оценка или продажба. Твърди се, че възбраната върху имота с идентификатор *** е наложена правомерно и не подлежи на отмяна.

1

Изложени са съображения, че взискателят има интерес от налагането й, доколкото нейното действие ограничава възможността на длъжника за разпореждане с възбранения имот и го запазва в патримониума му до изясняване на въпроса с несеквестируемостта, респ. до окончателното изпълнение на задълженията, като наличието на възбрана не препятства ползването от страна на длъжника. На второ място се твърди, че предпоставките за несеквестируемост на имота подлежат на установяване в самото изпълнително производство, предвид възможността да се открие друго имущество с характер на жилище - придобито по наследство, за което няма вписвания в имотния регистър, или длъжникът да придобие такова входа на делото, с което евентуалната несеквестируемост на спорния имот да отпадне.

На следващо място се твърди, че тепърва подлежи на установяване от колко члена се състои семейството на длъжника, с които длъжникът реално живее, дали някой от тях не притежава жилищен имот, както и дали площта не надхвърля жилищните нужди на семейството. Посочва се, че възбраненият апартамент е с площ от 104 кв.м., по делото не са представени доказателства относно броя на членовете на семейството, с които длъжникът реално живее, но от справка ГРАО се установява, че длъжникът не е женен и има едно дете, регистрирано на адреса му. Посочва се, че при това положение, при двучленно семейство (каквото се установява към момента) според Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството, несеквестируемата жилищна площ би била до 40 кв.м., а дори да би било доказано, че длъжникът е част от петчленно семейство, то площта на апартамента отново би превишавала несеквестируемата жилищна площ, която би била 85 кв.м. Излага се още, че евентуалната несеквестируемост би отпаднала при опит от страна на длъжника за разпореждане с възбранения имот. Относно твърдяната несъразмерност на наложената мярка спрямо размера на вземанията се сочи, че законодателят не е ограничил взискателя в избора му на изпълнителни способи в зависимост от размера на Вземанията, доколкото цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на задълженията му.

По отношение на възражението за подадено възражение против издадената заповед за изпълнение и спирането на изпълнението се твърди, че то няма за последица вдигане на наложените изпълнителни и обезпечителни мерки до решаване на делото в влязъл в сила акт. Добавено е, че до момента по ЧГД №54454/2025 г. по описа на PC Бургас, не е постановен съдебен акт в този смисъл.

Претендира се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират се съдебни разноски за настоящето производство - за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.25а (2) от НЗПП в размер на 40,90 евро.

ЧСИ Ивелина Божилова е представила мотиви по чл.436, ал.3 ГПК.

Направено е подробно изложение на предприетите от ЧСИ и от страните по изп.дело изпълнителни действия. Изразено е становище, че от изложеното в жалбата може да се направи извод, че доколкото жалбата е насочена против наложената от ЧСИ възбрана върху недвижим имот, който длъжникът счита за несеквестируем, длъжникът О. обжалва действия, които не попадат в нито една от хипотезите на чл.435, ал.2 от ГПК.

Твърди се, че налагането на възбраната не е принудително изпълнение, а правомощие на съдебния изпълнител и като такова не 2 съставлява действие по същинско принудително изпълнение, а представлява обезпечителна мярка в изпълнителното производство, имаща за цел да забрани на длъжника да се разпорежда с възбранения недвижим имот и да гарантира последващо ефективно принудително изпълнение. Позовава се на даденото в ТР № 2/26.06.2015 г. ВКС разрешение по въпроса: „С кое действие принудителното изпълнение се насочва върху имущество на длъжника?“, като посочва, че според цитираното ТР на ВКС на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта.

Изложени са подробни съображения, че запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, поради което се счита, че жалбата е преждевременно подадена.

В случай, че съдът приеме жалбата за допустима се твърди, че тя е неоснователна и недоказана поради това, че: възбраната има само обезпечителна функция; е неоснователно и недоказано твърдението, че това е единственото жилище на длъжника и неговото семейство; твърдението за несеквестируемост на основание чл.444, т.7 от ГПК е неоснователно, необосновано и бланкетно; процесният апартамент, за който се претендира несеквестируемост, е с площ от 104.50 кв.м., а съгласно чл.2 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, на двучленно семейство, каквото е семейството на длъжника, са необходими 40 кв. м. жилищна площ; по делото не е доказано, дали този имот представлява "жилище" по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, т.е. дали той служи за живеене на длъжника и неговото семейство, предвид обстоятелството, че от събраните данни по делото длъжникът В. Ж. О. не обитава процесния недвижим имот, видно от многократното отразяване от длъжностното лице по призоваване към кантората на ЧСИ. Посочва се още възможността дори имотът да е бил несеквестируем съгласно чл. 444 ГПК, същият да изгуби това качество, при разпореждане от длъжника с него. Позоваването от длъжника на несъразмерност на предприетото действие със задължението по делото се определя като неоснователно, бланкетно и неясно. По отношение на оплакването, че има и други, по-подходящи изпълнителни способи, се посочва, че е неоснователно, тъй като по делото са наложени запори на банковите сметки на солидарните длъжници, но от всички банки са постъпили отговори, че има наложени предходни запори и няма наличност по сметките.

Посочено е още, че съдебният изпълнител има право да откаже поисканото от взискателя насочване на изпълнението върху някои от имотите или да не приложи някой от способите за изпълнение само ако длъжникът предложи друг имот, върху който да бъде насочено принудителното изпълнение или поиска да бъде извършено принудително изпълнение само чрез един от посочените от кредитора способи, а ако не бъде направено такова искане, съдебният изпълнител няма правото да отказва приложението на предложените от взискателя законни способи за изпълнение. Твърди се, че в случая длъжникът не само, че не погасява доброволно задължението по изпълнителното дело, но и не посочва адекватен способ за погасяване или друго имущество което да послужи за удовлетворяване на взискателя.

Твърди се, че върху имотите, предмет на възбраната е установена учредена Договорна ипотека с акт № 121, том № 2, дв.вх.рег. № 12805 от 21.12.2021г. в полза на БАНКА ДСК ЕАД, поради което при реализирането на евентуална публична продан на процесното имущество следва да се извърши 3 разпределение на сумите от осребреното имущество, от които съгласно разпоредбата на чл.136 ЗЗД ипотекарният кредитор се ползва с право на предпочтително удовлетворяване.

Посочва се, че с определение на съда от 18.03.2026 г. производството по изпълнителното дело е спряно.

С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Изп.дело № 20268000400007 по описа на ЧСИ Ив.Божилова с рег.№ 800 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя "ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК 131391369, срещу солидарните длъжници "ЮРОСОЛТЕ" ООД, ЕИК 203963078, и В. Ж. О., с постоянен адрес ***, на основание изпълнителен лист № 27638/16.12.2025 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 23616/16.12.2025 г. по ч.гр.д.54454/2025 г. по описа на Софийски Районен съд за събиране на парични суми, в размер подробно описан в изпълнителния лист. С молбата за образуване, взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извърши необходимите справки с цел установяване вземания, движимо и недвижимо имущество, с които да бъде обезпечено вземането по образуваното изпълнително дело, като изрично е посочил да се наложи възбрана върху недвижими имоти собственост на солидарния длъжник В. Ж.

О.. както следва: СОС с площ от 104.50 кв.м. и адрес: ***; ПИ с площ от 4096 кв.м., с адрес : ***; СОС -гараж, с площ от 13.50 кв.м. и адрес: ***.

Видно от приложеното копие на изп.дело, от ЧСИ е направено проучване на имуществото на солидарните длъжници, и за обезпечаване вземането на взискателя са наложени: запор върху банковите сметки в "БАНКА ДСК" АД, "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, "ТОКУДА

БАНК" АД и "ТЕКСИМ БАНК" АД - регистрирани на солидарния длъжник "ЮРОСОЛТЕ" ООД, и "БАНКА ДСК" АД, "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД и "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД -регистрирани на солидарния длъжник В. Ж. О., като получените от банките отговори е видно, че има наложени предходни запори и няма наличност по сметките.

Наложени са възбрани върху описаните в молбата на взискателя недвижими имоти, собственост на солидарния длъжник В. Ж. О., както следва:

26/3746 ид. части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Несебър, с площ 4 096 кв.м. и адрес на ПИ: ***, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Комплексно застрояване;

СОС с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, с площ на самостоятелния обект: 104.50 кв.м., с адрес на СО: ***2, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда;

СОС с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, с площ на самостоятелния обект: 13.00 кв.м., с адрес на СО: ***, с предназначение на СО: Гараж.

На длъжниците е връчена Покана за доброволно изпълнение, като на длъжника В. Ж. О. - чрез К. С. С.,, с представено пълномощно, и лично - чрез Български пощи с обратна разписка на 09.03.2026 г. В ПДИ е подробно са описани основанията, размерът на вземанията и наложените обезпечения.

На основание чл.191 от ДОПК е уведомена НАП за образуваното 4 изпълнително дело и по изп.дело са постъпили Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки за солидарния длъжник "ЮРОСОЛТЕ” ООД, ЕИК 203963078, видно от което има задължения към НАП, и Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки за солидарния длъжник В. Ж. О..