Решение № 5786 от 11.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5786 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Таня Б. Стоянова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100501582 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „А.П.Б.“ЕООД срещу решене № 20203105/26.10.2021г. постановено по гр.д. № 55411/2020г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 34 състав, в частта, с което е уважен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД иск по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, както следва:

- за сумата от 2282,34 лв. – представляваща стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект –ап.1, находящ се в гр. София, ул. ****, ет.първи надпартерен, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 2282,34 лв., считано от 24.08.2020г. до окончателното й изплащане;

-за сумата от 25,74 лв. 0- главница за дялово разпределение за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 25,74 лв. считано от 24.08.2020г. до окончателното й изплащане и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 39235/2020г. по описа на СРС, ГО,34 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил направените от ответника възражения, които разколебават извода за основателност на предявената претенция и отговорността на ответника за заплащане на обезщетение в размер на цена на потребена топлинна енергия за 1 процесния период, поради липса на доказано качество на „потребител на топлинна енергия“, както и поради недоказаност, че в процесния имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия. Поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземанията по давност. По изложените съображения, въззивникът моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва доводите във въззивната жалба. Посочва, че пъровинстанционното решение, в обжалваната му част, е постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства, правилно приложение на материалния закон. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва следните материални предпоставки: 1.обогатяване , което може да се прояви по 2 начина:позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това , че не то а друго лице прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице 3. връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинна 4. липса на основание за обогатяването и 5.субсидиарност – ал.2 на чл.59 – обеднялото лице няма друго средство за правна защита.

П ри наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне размера на неоснователното обогатяване.

2

Разпоредбата на чл. 149 т. 3 от ЗЕ, действала през процесния период, предвижда продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

В случая ответникът би имал качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото доказателства, удостоверяващи, че ответника е собственик на имота в процесния период /нотариален акт/ - имотът е собственост и част от патримониума на търговско дружество, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно § 1 т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – § 1 т. 42 и т. 43 така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия.

Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката.

В случая ответникът е търговец, който при осъществяване на своята дейност, а не за задоволяване на битови нужди, е собственик на топлоснабдения имот, видно нотариален акт № 20.08.2019г.

Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот. Несъмнено е, че ответникът няма домакинство и собствени битови нужди, а и имотът не е предназначен за задоволяване на такива, напротив – доколкото ответника е търговско дружество, то неговата цел е именно търговска дейност и цялото му имущество служи за обслужване и осигуряване на предмета на търговска дейност, което сочи на небитово ползване на топлинна енергия.

В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.59 ал.1 ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за 3 сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва облигационно правоотношение, ответникът ако е потребявал топлинна енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатявял-получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.

Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който той е собственик.

Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от приетото от съда заключение по СТЕ.

Неоснователно е наведеното в възражение за неправилна преценка на заключението на СТЕ, респ. на събраните по производството доказателства за доставената в процесния имот топлинна енергия. От заключението по СТЕ, което съдът цени като компетентно и обективно, се установява от извършения от вещото лице анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, включително и енергията за разпределение – в процесната абонатна станция и в имота на ответника, че отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция в сградата – етажна собственост, където се намира процесния имот, се извършва по 2 топломери, преминали задължителните метрологични проверки, но начисляването на ТЕ е на база и служебно начислена, поради неосигурен достъп до имота, за което има надлежно съставени протоколи; приспадани са технологичните разходи; потреблението на БГВ вещото лице посочва, че би следвало да се изчислява въз основа на отчетените показания на два узаконени водомера, но поради неосигурен достъп в имота, констатирано в надлежно съставени протоколи, е начислен служебен разход; сумите за сградна инсталация –определена пропорционално на отопляемия обем на процесния имот.

Вещото лице по СТЕ по описания по – горе начин е направило самостоятелни изчисления на доставяната енергия и съответно цената за същата, като стойността на потребената ТЕ в процесния обект и за процесния период е на стойност 2282,38 лв.

От заключението по ССчЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, се установява, че липсва плащане от страна на ответника.

4

Ищецът претендира и главница за цена на услуга дялово разпределение за процесния период, която е установена по размер от заключението по СТЕ:

Настоящият състав счита, че ищецът не е доказал както основанието, така и размера на това вземане, което е различно от дължимата главница за обезщетение за неоснователно обогатяване. При условие, че дяловото разпределение е извършвано от третото лице помагач, то тази сума като възнаграждение се дължи именно на него /доколкото липсва договорно правоотношение между страните, но са неприложими клаузите на Общите условия на ищцовото дружество - чл. 22 ал.2 от ОУ от 2016г. /, като ищецът не е представил доказателства, че вместо третото лице помагач е извършвал дялово разпределение за процесния период, нито че вземането му е прехвърлено по съответния ред, поради което и в тази част иска следва да се отхвърли като неоснователен, както и акцесорния за лихва върху тази сума.