Решение № 122 от 25.08.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600190 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Г. А., като процесуален представител на подс.И. П. И. против присъда №17 от 03.04.2023г. по НОХД №278/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 05.04.2020г. в гр.Варна, причинил по непредпазливост смъртта на М.Б.П., вследствие на умишлено нанесена на 09.03.2020г. средна телесна повреда, изразяваща се в гръдна травма-престъпление по чл.124, ал.1, пр.2, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Подсъдимият е осъден да заплати на Б. П. сумата от 100 000лв. и на Д. Д., действащ със съгласието на своя баща- Р. Д. сумата от 150 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие деянието, ведно със законната лихва, от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. С присъдата съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, веществени доказателства и държавна такса върху уважените граждански искове.

В жалбата се излагат съображения за нарушения на материалния закон при определяне размера на наказанието и уважените граждански искове.

1

Счита се, че съдът не е съобразил данните за здравословното състояние на пострадалата, причините и условията, довели до извършване на престъплението, като е игнорирал и обстоятелствата за прекъснати отношения на пострадалата с нейните наследници.

Подсъдимият и неговия защитник поддържат жалбата на посочените основания.

Въззивният прокурор застъпва становище за основателност на жалбата единствено по отношение на определеното обезщетение за причинени неимуществени вреди на Д. Д.,което следва да бъде редуцирано в посока неговото намаляване. В останалата част счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна.

В личната си защита и последна дума подсъдимият моли за по-леко наказание.

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства.

Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.

Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. П. И. и пострадалата М.Б.П. са родени в гр.Монтана и се познавали от години. В периода 2015г.- 2016г. двамата се преместили във гр.Варна, където живеели заедно на квартира до пролетта на 2020г.

На 09.03.2020г. вечерта, подсъдимия и пострадалата отишли на гости в дома на свидетеля А.Г.М. на адрес гр.Варна, ул.„Евлоги Г.ев“ №23, вх.Е, ет.6, ап.81. Последният имал рожден ден, по повод на който били поканени двамата, както и св. Т.Г.К.. Четиримата вечеряли и употребили алкохол.

Около 22:00часа подс.И. започнал да крещи и псува своята приятелкапострадалата М.П., след което станал и я ударил с ръка в областта на главата.

От силния удар П. паднала на земята, след което подсъдимият започнал да й нанася удари с крака по цялото тяло. Пострадалата плачела и молела подсъдимия И. да спре да я рита, но той продължил. Св.М. се опитал да възпре подсъдимия, но последния го ритнал по крака. Свидетелят решил да потърси помощ и се обадил на телефон 112, като помолил за намеса на полицията. Малко след това подс.И. спрял да нанася удари на пострадалата П. и напуснал жилището на св.М.. Пристигналите полицейски служители разпитали пострадалата П. и си тръгнали. Междувременно същата споделила 2 на св.М., че имала силни болки в гърдите.

Няколко дни по- късно св.М. посетил квартирата, в която живеели подсъдимия и пострадалата. Тогава последната се оплакала, че има силни болки в гърдите и не може да лежи на едната си страна.

След още няколко дни св.М. се видял с подсъдимия и пострадалата и разбрал, че последната не се чувства добре, кашля, има болки в гърдите и затруднено дишане.

На 05.04.2020г. около 10:00 часа, св.М. отново отишъл в квартирата на подсъдимия и пострадалата. Същият констатирал, че последната е с влошено здравословно състояние, не може да диша и да се движи от болки. Тогава свидетеля решил да я заведе в болнично заведение и извикал такси, с което той, заедно с пострадалата и подсъдимия посетили спешния медицински център в МБАЛ „Св.Анна“ в гр.Варна. Пострадалата останала за оказване на спешна медицинска помощ, а свидетелят и подсъдимият си тръгнали.

В медицинското заведение пострадалата била прегледана от св.д-р М.С.Н., на която споделила оплакванията си, както и че е била бита от приятеля си. След прегледа, пострадалата П. била настанена в отделението по реанимация, където медицинският персонал продължил с прегледите и лечението й.

Въпреки проведеното адекватно лечение, същия ден- на 05.04.2020г., около 20:30 часа, пострадалата М.Б.П. починала.

От заключенията на назначените в хода на досъдебното производство две тройни съдебно- медицински експертизи се установява, че при извършен оглед и аутопсия на пострадалата са констатирани: кръвонасядания на меките тъкани по задностраничната повърхност на дясната гръдна половина, счупване на 10, 11 и 12 ребра по задна мишнична линия и линията до гръбначния стълб, 11 дясно ребро с разместване на външния фрагмент, разкъсване на външния плеврален лист, контузия на десния бял дроб, разкъсване по задната повърхност на долния лоб на десния бял дроб, състояние след торакоцентеза по повод наличие на значително количество гной в дясната плеврална кухина /десностранен емпием/, гноен плеврит , гноен бронхит, гноен перикардит, двустранна бронхопневмония, сепсис, венозен застой във вътрешните органи, септична слезка, дистрофия на вътрешните органи, кръвонасядания по меките черепни обвивки. Причина за смъртта на пострадалата П. според експертите е гръдна травма и развилите се във връзка с нея усложнения- гнойни възпалителни процеси в дясната плеврална кухина, гноен перикардит, сепсис и други.

Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или върху твърди и тъпи предмети, реализирани в дясна гръдна половина и три в областта на главата.

Травматичните увреждания в областта на главата, са в резултат на не по-малко от три удара, реализирани в дясната челнотеменна област, дясната 3 слепоочнотеменна и лявата слепоочна области и не могат да бъдат получени от шамар.

Счупването на 10-то, 11-то, 12-то десни ребра и кръвонасяданията в тази област са резултат на удар с или върху тъп предмет със сравнително ограничена повърхност с диаметър от порядъка на 4-6 сантиметра.

Действието на такъв предмет обуславя разместването на 11-то дясно ребро навътре към гръдната кухина, травматичните увреждания на подлежащите тъкани- външен плеврален лист, долния лоб на десния бял дроб.

Съгласно заключението, претърпените травматични увреждания са получени приживе и биха могли да бъдат получени при удари с юмруци, ритници и други в описаните области към времето- 15.03.2020г. Предвид вида на травматичните увреждания и картината на клиничното им протичане, давността им е до 20-30 дни преди настъпването на смъртта.

Вещите лица считат, че проведеното лечение в МБАЛ „Св. Анна“, в гр.Варна е било правилно и при навременно и адекватно лечение след получените травми, смъртният изход би могъл да бъде избегнат. Същите дават категорично заключение, че е налице причинно-следствена връзка между гръдната травма и настъпилия смъртен изход на пострадалата П..

Изложената фактическа обстановка се доказва от събраната доказателствена съвкупност.

Правилно поверявания съд е дал вяра на показанията на св.Т.Г.К. и св.А.Г.М., които са преки очевидци на побоя, нанесен от подсъдимия над пострадалата. Св.М. дава показания и досежно влошаване на здравословното състояние на пострадалата след инцидента.

Информация за здравословното състояние на пострадалата към момента на постъпването й в болничното заведение дава и св.Маргарита Станкова Неделко-лекар в спешна помощ.

Правилно са кредитирани и показанията на останалите свидетели:Г.

М.А., Д.П.П., Г. З. П., Т.Н.Н., Р.А.Ч., Ф.П.К., които дават информация за отношенията между подсъдимия и пострадалата преди инцидента.

Напълно законосъобразно проверявания съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия, че е ударил само един шамар на пострадалата, т.к. същите се опровергават както от показанията на свидетелите-очевидци, така и от експертната им проверка от вещите лица.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че изводите на Окръжен съд Варна относно правната квалификация на деянието по чл.124,ал.1,пр.2 от НК е законосъобразна.

Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че причиняването на смърт вследствие на умишлено нанесена телесна повреда съставлява специфичен състав на убийство при смесена форма на вината, който съчетава умисъл към по-близкия резултат- телесната повреда и непредпазливост към по-далечния резултат- смъртта на пострадалия.

4

Практиката на ВКС е постоянна за това, че квалификацията на престъплението по чл.124, ал. 1 от НК зависи от вида на умишлено нанесената телесна повреда.

При анализиране на субективната страна на деянието, съдът съобрази и принципните постановки в т.3 от Постановление № 2 от 16.12.1957г. на ПВС, че за формата на вината може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, насоката и силата на ударите, от разстоянието, от което се посяга на жертвата и от други обстоятелства. От значение са обективните действия на подсъдимия, който е нанасял удари с ръце и крака в областта на тялото на пострадалата, причинили гръдните травми. С тези действия на подсъдимия се поставя началото на причинно-следствения процес, довел впоследствие до описаните усложнения и смъртта, който общественоопасен резултат не е бил съзнаван от подсъдимия, макар същия да е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Последният извод обективно се извежда и от пияното състояние, в което се е намирала пострадалата, което е било възприето от подсъдимия и другите двама свидетели. Същото е изисквало от него да предвиди и летален изход, като възможна последица от нанесените удари в главата и тялото.

По изложените съображения настоящия състав се солидализира с контролирания съд,че подсъдимия е действал с умисъл за причиняване на средна телесна повреда, а по отношение на крайния-смъртта на пострадалия е действал непредпазливо, с което материалния закон е приложен правилно.

По основанието за допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера на наказанието.

При индивидуализацията на наказанието, правилно проверявания съд е отчел проявената упоритост и жестокост при осъществяването на престъплението и липсата на съпричастие и изразено безразличие към състоянието на пострадалата като отегчаващи отговорността обстоятелства.

Настоящият състав изразява несъгласие с приетото като отегчаващо обстоятелство обременено съдебно минало на подсъдимия. Видно от данните за съдимост, налице е реабилитация по чл.88а от НК за всички осъждания.

В основата на института на реабилитацията стои разбирането на законодателя, че последиците от осъждането могат да бъдат заличени при настъпване на определени обстоятелства. В тези случаи реабилитираният се ползва с всички права на неосъждано лице. Ако бъде приета тезата, че предходните осъждания могат да бъдат отчитани като характеристични данни, това напълно би обезсмислило института на реабилитация и би довело до нарушение на материалния закон. Ето защо съдът намира, че предходните осъждания на реабилитирания подсъдим не трябва да бъдат отчитани като обстоятелство, имащо отношение към обществената опасност на неговата личност.