Решение № 44 от 07.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Кирил Ст. Петров

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100514290 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 109288/31.10.2025 г. по описа на ЧСИ М.П. на длъжника „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 срещу уведомление /имащо характер на постановление/ от 28.10.2025 г. по изпълнително дело № 20258510403208 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказано да са намали приетия за събиране адвокатски хонорар заплатен от взискателя от 200 лв. на 100 лв., както и е отказано да се изключи приетата за събиране такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв. и направената във връзка с нея такса за банков превод в размер на 2.10 лв.

Само при уважаване на жалбата и отменя на акта на ЧСИ се моли и за пропорционално намаляване на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение за конкретното дело е прекомерно. Същото не отговаряло на положения адвокатски труд. Позовава се на Решение по Дело С-438/22 г. По дела на взискателя се наблюдавала една и съща практика, като при доброволно желание да се заплатят присъдените хонорари, адвокатите никога не представяли сметки, поради което тези действия будили съмнения за злоупотреба с права.

Таксата за издаване на изпълнителен лист и таксата за банков превод следвало да са за сметка на взискателя. Моли да се намали адвокатския хонорар, сумата в размер на 7.10 лв. да остане за сметка на взискателя, като при уважаване на жалбата да се намали и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.

Постъпило е писмено възражение от взискателя. Намира жалбата за недопустима, евентуално неоснователна. Претендира разноски.

1

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20258510403208 е образувано пред ЧСИ П. на 13.10.2025 г. въз основа на издаден изпълнителен лист от 07.05.2025 г. по гр. д. № 4261/2022 г. РС Стара Загора и в. гр. д. № 25/2023 г. на ОС Стара Загора, по молба на взискателя „ДЮС АДВАНТИДЖ“ ЕООД, срещу длъжника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД за събиране на присъдени разноски в размер на 78.30 лв.

Към молбата са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

До длъжника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 58153/14.10.2025 г., ведно с постановление за разноски, получена на 17.10.2025 г. На 31.10.2025 г. по специалната сметка на ЧСИ М.П. са постъпили 403,65 лв., заплатени доброволно от длъжника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД.

На 20.10.2025г по изпълнителното дело е постъпила молба-възражение с вх. № 105063/29.08.2025 г., с което длъжникът възразява срещу приетия за събиране по изпълнителното дело. адвокатски хонорар, срещу приетите за събиране разноски по изпълнителното дело, представляващи такси за издаден изпълнителен лист и съпътстващи банкови такси и иска намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ при намаляване на размера на приети за събиране адвокатски хонорар.

На 29.10.2025 г. на длъжника е връчено съобщение с изх. № 59955/28.10.2025 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, както и да изключи приетите за събиране такси.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Не се спори, че длъжникът е погасил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в 2 размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.

Действително, съдът не е обвързан от посочените в Наредбата минимални адвокатски възнаграждения, но посоченият в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размер се дължи са конкретно посочено действие „образуване на изпълнително дело“. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 200 лв. само по себе си не би могло да се приеме за прекомерно на положения от процесуалния представител на взискателя труд – подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, която съдържа посочени изпълнителни способи. На следващо място, не са ангажирани доказателства към жалбата за неоказано съдействие за доброволно погасяване на дължимата сума преди образуване на изпълнителното производство, а и съображенията за злоупотреба с права са наведени за първи път с подадената жалба, като такива липсват в подаденото пред ЧСИ възражение срещу приетите за събиране разноски.

Неоснователна е жалбата и по отношение на разноските за издаване на изпълнителен лист и таксата за банков превод в размер на общо 7.10 лева. Разноските за издаване на изпълнителен лист се включват в разноските по за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и същите следва да бъдат събрани от съдебния изпълнител отделно от останалите суми по изпълнителния лист, поради което и събраните такси в тази насока подлежат на възстановяване и следва да бъдат възложени в тежест на длъжника.

С оглед диспозитивното начало в случая е поискано единствено преизчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ при уважаване на жалбата. Доколкото жалбата е неоснователна, то пропорционалната такса не следва да се намалява.

Искането на взискателя „ДЮС АДВАНТИДЖ“ ЕООД за присъждане на разноски е неоснователно. Разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство не следва да се присъждат.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 109288/31.10.2025 г. по описа на ЧСИ М.П. на длъжника „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 срещу уведомление /имащо характер на постановление/ от 28.10.2025 г. по изпълнително дело № 20258510403208 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3