Решение № 223 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110116959 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „Х.г.“ ООД дължи на ищеца „Е.п.“ ЕАД сумата 1669,12 лева главница, представляваща стойност на доставка на електрическа енергия за обект в ************, за периода от 24.02.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 70,00 лева - мораторна лихва за периода от 27.04.2022 г. до 27.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №55358/2022 г. по описа на СРС. Твърди се, че паричното вземане за главница представлява незаплатена стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за процесния период и обект, съобразно договор за продажба на електрическа енергия за стопанска дейност при ОУ, сключен между страните, и фактури, посочени в искова молба. Поради неплащане в срок се претендира лихва за забава.

Ответникът оспорва исковете със съображения, че като наемател на 24.06.2020 г. е преустановил ползването на обекта, с оглед прекратяване сключен договор за наем, и не притежава качеството ползвател, респ. потребител, вкл. по реда на чл. 414 от ГПК поддържа и че не е собственик на имота.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От Договор за покупко-продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност №*********/10.01.2020 г., ведно със Споразумение №1, при ОУ, се установява, че между ищеца (предишно „Ч.Е.Б.“), като продавач, и ответното дружество, като купувач, е възникнало валидно търговско правоотношение по договор за покупко-продажба на електрическа енергия по смисъла на чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 286 от ТЗ за обект на доставка в ************. Не се спори, а и от приетите и неоспорени заключения на съдебна1 техническа и съдебна-счетоводна експертизи, ценени от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че е извършена доставка в размер на претендираното парично вземане за главница, както и че не е платена от ответното дружество. Процесното правоотношение по доставка и продажба на електрическа енергия между страните се регламентира от действащите в тази област нормативни актове – Закон за енергетиката и приетите въз основа на него Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. и влезли в сила на 01.06.2010 г. (л. 27 и сл. от ч.гр.дело №55358/2022 г., СРС). Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите без да е необходимо изрично приемане, като e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ответникът нито твърди, нито е представил доказателства, че е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и не е предложил специални такива съобразно дадената от закона възможност; а с подписване на договора е обективирал и изрично съгласие с тези общи условия. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ОУ, „потребител“ на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански нужди и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа. Ищовото дружество е длъжно да достави електрическа енергия на абоната - ответник, а последният - да я заплати /чл. 13, т.1/. Съгласно чл. 13 от гл. II, р. II- „Права и задължения на потребителите“ и чл. 19 от гл.

III, р. II – „Заплащане на електрическа енергия“ от ОУ, потребителят следва да заплаща установената цена за използваната от него в обекта електрическа енергия, съответно след доставката й за обекта на потребителя, в 10-дневен срок от изтичане на съответния месечен период, през който е осъществена отделната периодична доставка, а когато периодът на отчитане е по-дълъг от един месец потребителят се уведомява за дължимата от него сума със съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане. В р. III от ОУ, страните са приели условията за прекратяване на договора за продажба, а именно в чл. 48 е уредено право на потребителя чрез подадено писмено заявление до продавача. В този смисъл, страните са установили писмена форма на изявлението на всяка една от тях за прекратяване на търговската сделка – арг. от чл. 293, ал. 2 от ТЗ. Не се твърди и не се доказва от ответното дружество да е отправило по реда на чл. 48 от ОУ писмено изявление за прекратяване на така сключения договор за търговска продажба на ел. енергия за стопански нужди, и не се установи да е уговорен срок на действие на правоотношението.

Съдът приема за неоснованителни съображенията на ответника, че не дължи стойността на доставка на ел. енергия, тъй като е преустановил ползването на имота, предоставен му по силата на договор за наем. Те не намират подкрепа в приложимия закон и сключения между страните договор – арг. от чл. 20а от ЗЗД. Няма правно отношение кой е собственикът на имота-обект на доставка на ел. енергия, тъй като ответното дружество отговаря за неплатена стойност на доставка в качеството на съконтрахент-купувач по сключен с ищеца индивидуален Договор за покупко-продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност №*********/10.01.2020 г., ведно със Споразумение №1, при ОУ. Ирелевантно е кой е фактическия ползвател при наличието на действащ договор между страните по спора, който не е прекратен по уговорения за това ред. Освен това, при систематично тълкуване на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия, може да се направи извод, че качеството потребител на електрическа енергия за стопански нужди не се свързва с принадлежността на правото на собственост върху имота. Следва да се отчете, че за правоотношението между двете страни по спора, както и за наемното правоотношение между ответното дружество и третото лице-наемодател на процесния имот, е приложим принципа за относително действие на договора, а именно, че договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗД. Поради това ответникът не разполага с правна възможност да противопоставя 2 на ищеца насрещни права и възражения на основание договора за наем, доколкото ищецътпродавач е трето лице за този договор и не го обвързва. Изложеното дава основание на съда да приеме, че за ищеца е възникнало правото на парично вземане за главница и исковата претенция като доказана по основание и размер следва да се уважи. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -12.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

Доколкото ответникът не е заплатил дължимите суми за доставената ел. енергия на установения падеж, същият дължи обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД размер на сумата от 70,00 лева за периода 27.04.2022-27.09.2022г., съобразно заключението на ССчЕ и при спазване чл. 6 от ГПК, при което предявеният акцесорен иск се явява изцяло основателен.

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да възстанови сторените от ищцовата страна съдебни разноски, а с оглед Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ето защо, ответникът за исковото производство трябва да заплати на ищеца сумата общо 1033,47лв. за платени държавна такса, възнаграждения на вещи лица и адвокат (при условията на пар.2а от НМРАВ), а пред заповедни съд – 133,78лв. за платени държавна такса и възнаграждение на адвокат; или общо 1164,25 лв.

Мотивиран от изложеното , съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Х.г.“ ООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: ***********, дължи на „Е.п.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, сумата 1669,12 лева – главница, представляваща стойност на доставка на електрическа енергия за обект в ************, за периода от 24.02.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 70,00 лева – мораторна лихва за периода от 27.04.2022 г. до 27.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №55358/2022 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „Х.г.“ ООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:

***********, да заплати на „Е.п.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1164,25 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №55358/2022 г. и гр. дело №16959/2023 г., и двете по описа на СРС.

Присъдените суми могат да бъдат платени от „Х.г.“ ООД по банкова сметка на „Е.п.“ ЕАД,с №IBAN:**********, BIC:*********, при „У. Б.“ АД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3