Определение № 768 от 21.11.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Варна, 18.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно търговско дело № 20223001000491 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. Ч., чрез адв. Л.Ш. от ВАК, срещу определение № 955/28.06.2022г. постановено по т.д.№ 228/2022 г. по описа на ОС –Варна, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излага, че обжалваният акт е неправилен поради незаконосъобразност, по изложени съображения, като се иска определението да бъде отменено. Твърди, че съставът на съда неправилно е приел, че Длъжникът може да се защити срещу незаконно изпълнение по реда на чл.435 ГПК, относно незачетено съдебно решение по чл.440 ГПК. Този извод е несъстоятелен, тъй като в съдебното решение липсва произнасяне по съществения за производството по чл.167 ЗЗД въпрос относно принадлежността на вещното право на собственост на две лица, по отношение на предмета на ипотеката в цитираното решение. Твърди, че решението установява единствено принадлежащите на държавата идеални части от поземления имот, като не са разпределени и установени части от сграда, като единствено е записано, местонахождението на 15 кв.м. от сградата върху съседния имот с ид. ***********-горска площ, собственост на Държавата. Съобразно постановеното решение по чл.440 ГПК, на основание чл.92 ЗС, съсобствеността върху сградата е в съотношение 58.6735% е за Държавата-или 119/203 кв.м. е за държавата, 41 3365% от площта 84/203 кв.м. е за А. Ч.. Частният съдебен изпълнител няма процесуални права да установява в изпълнителното производство квоти на съсобственост и да изпълнява върху определените от него квоти. За това счита изводите на съда, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, за напълно незаконосъобразен. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводственитедействия.

1

Насрещната страна „Банка ДСК“АД, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано по Искова молба на А. К. Ч., срещу „Банка ДСК“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, чл. 26 ал.1 предл. първо вр. чл. 167 ал.3 от ЗЗД. Иска се съдът да се произнесе с решението си по преюдициалния въпрос относно правото на собственост върху ипотекирания имот към момента на учредяване и вписване на договорната ипотека, а именно: Иска да бъде прието за установено, спрямо ответника, че към 19.07.2007год. имот № 3804 с площ от 600кв.м. и построената в него сграда с площ от 203кв.м. са били съсобствени между А.

Ч. и Държавата, при права на собственост: 345 кв.м. идеални части за държавата и 243 кв.м. за А. Ч. и съответно по силата на чл.92 ЗС, Държавата е притежавала следните права на собственост върху сградата:- 58.6735% от застроената площ или 119/203кв.м., а ищеца А.Ч. 41 3365% от площа, или 84/203кв.м. На основание чл. 26 ал.1 предл. първо вр. чл. 167 ал.3 от ЗЗД се иска прогласяване на нищожността на сключения договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100, том III, рег. № 7254, дело № 442/2007г. на нотариус с рег. № 196 от НК, като сключен в противоречие на закона, тъй като ипотеката е била учредена върху имот, който при сключването на договора не е принадлежал изцяло на учредителя до размера на идеалните части, които ищецът не притежава, а именно за: 345/600 ид.части от земята и 119/203 ид.части от построената двуетажна сграда, за които е учредена ипотеката.

Твърди, че с влязло в сила решение №1649/07.11.2017 г. на Окръжен съд Варна по гр.д. №2511/2016 г. е установено по предявения от Държавата, представлявана от Министерство на земеделието и храните срещу А. К. Ч. и „Банка ДСК” ЕАД, иск с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК, че реални части от поземлен имот с идентификатор № ***********, находящ се в землището на гр. Варна, район „*********”, местност „********”, а именно:

202 кв.м. в югозападната част на имот с идентификатор № ***********, в която попадат 15 кв.м. от сграда с идентификатор № *** и 143 кв.м. в североизточната част на имот с идентификатор № ***********, оцветени в жълто на комбинирана скица № 8 от заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвено от вещото лице Ж.Б.Б., върху който е насочено паричното вземане на „Банка ДСК” ЕАД към А. К. Ч. по изп.дело № 20167190400376 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 719 с район на действие 2

Окръжен съд - гр. Варна, не принадлежат на длъжника. Счита, че по силата на приращението – по чл.92 ЗС, А.Ч. е построил за държавата такава част от застроената площ на постройката, която е съответна към притежаваната земя държавна собственост в размер на 345кв.м., а за себе си такава част от постройката, съответна наа притежаваните от него 243кв.м. от обща площ 600кв.м. Съобразно постановеното решение по чл.440ГПК, на основание чл.92 ЗС, съсобствеността върху сградата е в съотношение 58.6735% е за Държавата-или 119/203 кв.м. е за държавата, 41 3365% от площта или 84/203 кв.м. е за А. Ч.. Към настоящия момент сградата попада в два имота: с идент.

№ *********** с площ от 150 11кв.м. собственост на държавата, и имот с идентификатор № *** с площ от 243 кв.м., собственост на А. Ч..

Към този момент е образувано дело за делба вежду ищеца и Държавата, което е висящо пред ВРС.

Иска да бъде обявена за нищожна 345/600кв.м. идеална част от стар имот пл.№ 3804 и нищожността за 58.6735% от застроената площ или 119/203кв.м. от построената в имота двуетажна сграда, на осн. чл.26 ал.1 пр.първо ЗЗД, вр.чл.167 ал.3 ЗЗД на договорна ипотека, учредена от А. Ч. в полза на Банка ДСК върху ПИ 3804, обективирана в обективиран в нотариален акт № 100, том III, рег. № 7254, дело № 442/2007г. на нотариус с рег. № 196 от НК.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството, поради липса на правен интерес.

Жалбата е неоснователна.

Претенцията на ищеца е за установяваане на права на собственост върху имота, предмет на ипотеката и въз основа на това-прогласяване на нищожност върху учредена от него ипотека върху част от имот, собственост на Държавата, с посочените квоти.

Счита също за неправили предприетите действия по изп.дело № 20167190400376 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 71, които са срещу имот с идент. *** с площ от 242 кв.м. и цялата двуетажна жилищна сграда.

Следователно, не се зачитат промените във вещните права на Държавата, възникнали към момента на построяване на сградата, обусловени от чл.92 ЗС и установените права върху дворното място с постановеното решение на ВОС.

Следва да се отбележи, че с предявените искове, ищецът цели защита на правата на държавата, които счита за накърнени, от предприетите от ЧСИ действия върху целия имот-т.е. и върху частта, собственост на Държавата. За това съдът счита, че ищецът няма правен интерес от предявения иск-предвид на предприета защита на чужди права.

3

Правен интерес от установяване на съсобственост върху имота, респективно недействителност на учредената върху частта от имота ипотека, предмет на принудителното изпълнение, в качеството й на трето лице по изпълнението, има Държавата, а не ищеца в качеството му на длъжник по изпълнението. Видно е, че с влязло в сила решение №1649/07.11.2017 г. на Окръжен съд Варна по гр.д. №2511/2016 г. е установено по предявения от Държавата, представлявана от Министерство на земеделието и храните срещу А. К. Ч. и „Банка ДСК” ЕАД, иск с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК, че правото на собственост върху следния недвижим имот, не принадлежат на длъжника А. Ч., а именно: реални части от поземлен имот с идентификатор № ***********, находящ се в землището на гр. Варна, район „*********”, местност „********”, а именно: 202 кв.м. в югозападната част на имот с идентификатор № ***********, в която попадат 15 кв.м. от сграда с идентификатор № *** и 143 кв.м. в североизточната част на имот с идентификатор № ***********, оцветени в жълто на комбинирана скица № 8 от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Ж.Б.Б.. Следователно, с това решение правото на собственост върху реални частти от имота, предмет на принудително изпълнение, е решен и не може да бъде пререшаван повторно. Това е така, понеже в производството са участвали и взискателя в изпълнителното производство, както и длъжника А.Ч.-ищец по прекратеното производство. В този смисъл е недопустимо пререшаване на правата на собственост, установени с влязлото в сила решение, каквото се цели с предявения установителен иск.

В допълнение следва да се отбележи и следното: Редът за защита от незаконосъобразни действия на ЧСИ в изпълнителното производство-при условие че същия не се съобрази с постановеното по реда на чл.440 ГПК решение е предвидения в чл.435 ГПК. Предвид изложеното, предявения иск е недопустим и на осн. чл.130 ГПК производството подлежи на прекратяване.

Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВЪРЖДАВА определение № 955/28.06.2022г. постановено по т.д.№ 4

228/2022 г. по описа на ОС –Варна, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5