Решение № 119 от 02.04.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Костинброд, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20231850101081 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба вх. № 6170 / 20.12.2023 година подадена от СРП, БУЛСТАТ : ******, с адрес : гр. С., представлявана от Н. Я. З. – адм. ръководител, районен прокурор на СРП против И. Е. А., ЕГН ********** от гр. К. със сочени : цена на иска : 730.83 / седемстотин и тридесет лева и осемдесет и три стотинки / лева и правно основание : чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за признаване за установено по отношение на същия съществуването на вземането й в размер на 730.83 / седемстотин и тридесет лева и осемдесет и три стотинки / лева – изплатена сума за представително облекло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото.

В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 о т ГПК, след като по ч.гр.д. № 654 / 2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд лицето не е намерено на адреса, не е намерено и по месторабота и е залепено уведомление по чл. 47 1 ал.1 от ГПК и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал.

4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция, тъй като ответницата е била страна по трудов договор № 266 / 23.02.2012 г. сключен със СРП, като е заемала длъжността „главен специалист счетоводител IV“ и на основание ЗСВ е съдебен служител.

Със заповед № 1084 / 06.03.2019 г. / съгласно решение на ВСС по протокол № 2 / 24.01.2019 г. и заповед № РД – 04 – 32 / 31.01.2019 г. на Главния прокурор на РБ / адм. ръководител на СРП е определено да се изплатят суми за облекло на съдебните служители от СРП в размер на две средномесечни заплати. На основание на посочената заповед ответницата е получила за 2019 г. сумата от 2 326.00 лева на 08.03.2019 г.

Със Заповед № 2293 / 20.06.2019 г. трудовото правоотношение с ответницата е било прекратено , считано от 20.06.2019 г. Във връзка със същото ответницата е следвало да възстанови сумата от 1 230.83 лева, същата е възстановила само сумата от 500.00 лева до 07.04.2023 г.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи сумата в размер на 730.83 / седемстотин и тридесет лева и осемдесет и три стотинки / лева – изплатена сума за представително облекло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото.

Ищецът редовно призован се представлява от прокурорският помощник при СРП – Е. К., който поддържа исковата молба и моли съдът да постанови решение, с което да уважи същата.

Ответникът редовно призован чрез назначения му особен представител, с определение на съда № № 846 /26.11.2024 г. – адв. М. – САК се явява и оспорва ИМ, като сочи, че вземането е погасено по давност, тъй като се касае за прекратяване на трудовото правоотношение и давността е тригодишна.

Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

2

От представения по делото Трудов договор № 266 / 23.02.2012 г. се установява, че ответницата е била в трудови правоотношения със СРП, като е заемала длъжността „главен специалист счетоводител IV“ и на основание ЗСВ е съдебен служител.

Със Заповед № 2293 / 20.06.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение на ответницата - И. Е. А., ЕГН ********** със СРП.

Със Заповед № 1084 / 06.03.2019 г. административен ръководител районен прокурор при СРП е определено на съдебните служители към СРП да се изплати сума за представително облекло съгласно ЗСВ в размер на 2 326.00 лева, която същата е получила на 08.03.2019 г.

Видно от представения заверен препис от обходен лист ответницата дължи на СРП сумата от 1 230.83 лева, с който същата се е запознала лично на 21.06.2019 г. До 07.04.2023 г. лицето е погасило сумата в размер на 500.00 / петстотин / лева, т.е. към настоящия момент същата дължи сумата от 730.83 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че ответницата е била в трудовоправни отношения със СРП и е получила сума за облекло в размер на 2 326.00 лева, която същата е получила на 08.03.2019 г., но след прекратяване на трудовия й договор на 20.06.2019 г. същата е следвало да върне част от получената сума. Същата се е запознала с обходния лист, в който е посочено, че ответницата следва да върне сумата от 1 230.83 лева, като до 07.04.2023 г. е върнала част от сумата в размер на 500.00 лева, като след 01.2023 г. същата не е внасяла суми в СРП.

По делото са приложени 8 / осем / броя приходни касови ордери, от които е видно, че същата е внасяла по 50.00 лева, само на 11.10.2022 г. е внесла 150.00 лева, като последният касов ордер е от дата 16.02.2022 г.

Особеният представител на ответника, заявява, че така предявения иск е неоснователен, като подробно излага съображенията си. Същият сочи, че в 3 конкретния случай погасителната давност е три години и задължението на ответницата е погасено по давност, като същата е изтекла на 21.06.2022 г., а заявлението е подадено на 03.08.2023 г.

Но съдът приема, че погасителната давност е била прекъсвана, тъй като ответницата е извършила няколко плащания, като последното е извършено на 16.02.2022 г., т.е. същата е признала задължението си и давността е била прекъсвана. При прекъсване давностният срок започва да тече отначало и следва да измине наново предвиденият в закона срок, а последното плащане е било на 16.02.2022 г.

Също така, въпреки че в съдебно заседание особеният представител на ответницата – адв. М. - САК заявява, че задължението е погасено тъй като е изтекла тригодишна погасителна давност, съдът намира, че такова възражение е следвало да бъде направено с отговора на ИМ, а такъв по настоящото производство не е подаден в срока по чл. 131 от ГПК и съдът не е длъжен да изследва този въпрос.

С оглед представените по делото доказателства съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в размер на 730.83 / седемстотин и тридесет лева и осемдесет и три стотинки / лева – изплатена сума за представително облекло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.08.2023 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в заповедното и исковото производство /, а именно : сумата от 50.00 / петдесет / лева – ДТ / в заповедното и исковото производство /, 400.00 лева – възнаграждение за особен представител и 100.00 / сто / - юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Е. А., ЕГН ********** от гр. К. вземането на СРП, БУЛСТАТ : ******, с адрес : гр. С., 4 представлявана от Н. Я. З. – адм. ръководител, районен прокурор на СРП в размер на 730.83 / седемстотин и тридесет лева и осемдесет и три стотинки / лева – изплатена сума за представително облекло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, като основателно и доказано.

ОСЪЖДА И. Е. А., ЕГН ********** от гр. К. да заплати на СРП, БУЛСТАТ : ******, с адрес : гр. С., представлявана от Н. Я. З. – адм. ръководител, районен прокурор на СРП на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни разноски / в заповедното и исковото производство /, а именно : сумата от 50.00 / петдесет / лева – ДТ / в заповедното и исковото производство /, 400.00 лева – възнаграждение за особен представител и 100.00 / сто / - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 5