Решение № 3583 от 04.06.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

04.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6264 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.С.С., с която е предявен срещу Д.М.Х. и М.М.Б., иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на окончателен.

Ищецът твърди, че е сключил с наследодателя на ответниците – М. М. Б., действащ чрез неговия пълномощник – В.Й.В., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 68, находящ се в гр.София, Столична община, район „И.“, в жилищна сграда - бл.********със застроена площ от 56,81 кв.м., заедно с избено помещение, както и 1,037 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, по който се явява изправна страна и че ответниците не са изпълнили задължението си за сключване на окончателен договор. Претендира разноски.

Ответниците оспорват иска. Навеждат възражение за унищожаемост по чл.31, ал.1 ЗЗД, тъй като техният наследодател е упълномощил лицето В.Й.В. да се разпореди със собствения му недвижим имот в деня на изписването му от болнично заведение, когато не е бил в състояние да разбира или ръководи действията си, ден преди да почине. Твърдят, че ищецът не е изправна страна по договора, тъй като няма данни платеният от него задатък от 9500 лв. в деня на подписване на предварителния договор да е бил предаден на продавача. Молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на ответниците В.Й.В. признава фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Твърди, че независимо от общо увреденото му здравословно състояние, наследодателят на ищците е бил с ясно съзнание и в състояние да формира и изразява воля.

По делото е приет за съвместно разглеждане при условията на евентуалност обратен иск от Д.М.Х. и М.М.Б. срещу В.Й.В., с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, за сумата от 9500 лв., представляваща задължение на предаване на задатък по предварителния договор, платен от купувача на ответницата в качеството й на представител на наследодателя на ищците, който последната не е предала. Претендират разноски.

Ответницата по обратния иск – В.Й.В. оспорва иска. Предявява възражение за прихващане с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД за сумата от 14800 лв., представляваща разноски за издръжка и лечение на наследодателя на ищците в периода 15.07.2011 г. – 18.01.2014 г., които е извършила, без да е била натоварена. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.19, ал.3 ЗЗД:

Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен са: 1. предварителният договор да е валидно сключен в писмена форма; 2. да съдържа всички съществени елементи на договор за покупко-продажба на недвижим имот и 3. прехвърлителят да е собственик на недвижимия имот към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен.

Между страните не е спорно, а се установява и от представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.01.2014 г. (л.15), че на посочената дата М. М. Б., действащ чрез пълномощника си В.Й.В., в качеството на продавач, и С.С.С., в качеството на купувач, са сключили предварителен договор, по силата на който са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент № 68, находящ се в гр.София, Столична община, район „И.“, в жилищна сграда - бл.********състоящ се от: една стая, кухня, дневна, обслужващи помещения, със застроена площ от 56,81 кв.м., при съседи: стълбище, Д.Н.Г., двор, Б. и И.С., заедно с избено помещение без посочен номер и застроена площ по документ за собственост, при съседи на избеното помещение: коридор, С.и Д.С., абонатна станция и Д.Н.Г., заедно с 1,037 (едно цяло и тридесет и седем хилядни върху сто) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място

Съдът констатира, че в договора купувачът е посочен веднъж като С.С.С. с посочен ЕГН и втори път – като С.С.С. чрез саморъчно изписване на името му при подписване на договора. Видно от представеното удостоверение за верен ЕГН от 08.08.2016 г. (л.148), посоченият в договора единен граждански номер съответства на лицето С.С.С., поради което съдът намира за установена по безспорен начин идентичността между ищеца по делото и купувача по предварителния договор.

В изпълнение на разпоредбата на чл.19 ЗЗД предварителният договор е сключен в писмена форма, тъй като за действителността на окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот е необходима нотариална форма.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 17.03.2014 г., като се явят на посочената дата в 12:00 часа при нотариус рег. № 065 на НК в кантората му в гр.София, ул.*********На 18.01.2014 г. е настъпила смъртта на продавача по предварителния договор М. М. Б., видно от препис-извлечение от акт за смърт, изд. на 19.01.2014 г. въз основа на акт за смърт № 0023/19.01.2014 г.

(л.11).

С нотариална покана (л.12), връчена на Д.М.Х. лично и със задължение да я предаде на М.М.Б., купувачът по предварителния договор е уведомил наследниците на продавача за сключения предварителен договор и е отправил покана за сключване на окончателен договор на 24.04.2014 г. в 12:00 часа пред нотариус рег. № 065 на НК в кантората му в гр.София, ул.*********Видно от констативен протокол рег. № 2983, том 1, № 138, съставен от нотариус рег. № 065 на НК (л.23), на 24.04.2014 г. в 12:00 часа, пред него са се явили купувачът С.С.С. и наследницата на починалия продавач - Д.М.Х., която е заявила, че не желае да сключва окончателен договор, че наследодателят й не е имал намерение да продава процесния имот, както и че брат й М.М.Б. изтърпява ефективна присъда и е във фактическа невъзможност да се яви пред нотариуса.

При сключване на процесния предварителен договор, продавачът е бил представляван от пълномощник В.Й.В.. Последната се е легитимирала с пълномощно от М. М. Б. (л.20) за разпореждане от негово име и за негова сметка с процесния имот, в т.ч. за подписване на предварителен и окончателен договор за продажба на имота, с нотариална заверка на подписите рег. № 82 и на съдържанието рег. № 83 от 17.01.2014 г. на нотариус И.Р. рег. № 051 на НК, като нотариусът е отбелязал, че удостоверяването е извършено извън кантората. Формата, в която е съставено пълномощното, в случая е обусловена от учредената в полза на пълномощника представителна власт за сключване не само на предварителен, но и на окончателен договор за покупко-продажба, който се сключва във формата на нотариален акт. С изпълнената по-тежката форма – писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието, се спазва е изискуемата обикновена писмена форма за пълномощно за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по арг. от чл.37, вр. чл.19, ал.1 ЗЗД.

Спорен по делото е въпросът дали към момента на упълномощаването на лицето В.Й.В. продавачът М. М. Б., наследодател на ответниците, е могъл да разбира или ръководи действията си.

Основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна, макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално – дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й, тъй като се касае за дееспособно лице, съдът е длъжен да съобрази всички относими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка – възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други /в посочения смисъл – решение № 698 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 14/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Съобразно чл.31, ал.2 ЗЗД унищожаемостта поради невъзможност за разбиране или ръководене на действията не може да се релевира след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Искането за поставяне под запрещение има значение само ако неспособността да се разбират или да ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие. Ако неспособността да се разбират или ръководят действията се е дължала на друга причина, както в случая: въздействие на упойващи вещества, интоксикация, състояния, съпътствани от продължителна силна болка и други подобни, не е необходимо да е искано запрещение, защото дори да е искано запрещение в подобен случай, искът би бил отхвърлен като неоснователен /решение № 113 от 31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г. на ВКС, IV г.о./.

От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице онколог, се установява, че М. М. Б. – 69 г., е бил с множество заболявания – АХ (артериална хипертония) III ст., ИБС (исхемична болест на сърцето), състояние след преживян инфаркт на миокарда, състояние след имплантиране на стент, ХСН (хронична сърдечна недостатъчност) III фк., състояние след БТЕ (белодробна тромбоемболия). На 13.01.2014 г. е постъпил в V МБАЛ с оплаквания от непостоянна кашлица, гр.болка, недостиг на въздух, адинамия, липса на апетит, редукция на тегло и кръвохрак. След извършена бронхоскопия е диагностициран със злокачествено заболяване на трахеята – нискодиференциран плоскоклетъчен карцином с метастатичен плеврален излив и мета в черен дроб – тежко заболяване в напреднал стадий. Заключението на вещото лице е категорично, че множеството заболявания на пациента, макар да действат сериозно върху психиката, не пречат на възможността му да взема решения. Съзнанието на пациента не е било замъглено и той е могъл да действа разумно, тъй като няма данни за мозъчни метастази от злокачественото му заболяване.

По делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице специалист вършени болести, който е констатирал, че познава пациента, тъй като го е лекувал от пневмония края на 2013 г. и в началото на 2014 г. Извън проведеното лечение обаче вещото лице няма отношения с починалия. Които да обуславят основание за отвод. През м.01.2014 г. при повторна хоспитализация и извършена бронхоскопия е установен карцином на трахеята с метастатичен плеврален излив вдясно и метастази в черния дроб. Пациентът е насочен за химична плевродеза и химиотерапия. По време на престоя му в Пулмологичното отделение е бил адекватен, с ясно съзнание и отговорен за постъпките си.

Констатира се от двете вещи лица, че общото състояние на пациента е било тежко, той е приемал поддържаща терапия за сърдечно-съдовите заболявания, но не са налице данни в медицинската документация да са му били изписвани опиати и медикаменти от естество да повлияят на централната му нервна система. Тези медикаменти са с ограничен режим, пациентът не би могъл да се снабди с тях свободно, без да са му предписани, а изписването им би се установило от медицинската документация по делото. В същото време според вещите лица евентуален прием на болкоуспокояващи, дори при предозиране, не може да повлияе на взимането на решения. В случая следва да се има предвид, че диагнозата карцином на трахеята е била поставена на пациента в периода 13.01-17.01.2014 г. и че приложимото лечение – химио и лъчетерапия не е проведено, тъй като пациентът е починал преди то да бъде планирано. Ето защо до прием на опиати и специални лекарствени средства, които да са повлияли на способността му да разбира или ръководи действията си, не се е стигнало.

Разпечатката съдържа 31 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cd9451cc-02b1-4a25-848c-104fb0b4128a