Решение № 1387 от 26.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300501748 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 49/22.01.2024г. на Асеновградсия районен съд, І-ви гр. с., постановено по гр. д. № 681/213г. в частта, с която се ОСЪЖДА „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. А. Т., да заплати на И. В. В., ЕГН ********** от ***, сумата от 6 000 лева (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от трудова злополука – счупване на друг пръст на дясната ръка, настъпила на 20.05.2022г., ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД, ЕИК ***моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част като намали пропорционално присъденото обезщетение с 90% поради допусната груба небрежност.

Въззиваемата страна И. В. В., ЕГН ********** моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.

Третото лице „ЗД Евроинс“ АД счита жалбата за основателна и поддържа всички доводи в нея и моли съда да отмени решението на районния съд е отхвърли предявените искове.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, че И. В. В. е работел по трудов договор сключен на 09.04.2021г. на 1 длъжност „***“. На 20.05.2022г. около 14.20 часа при изпълнение на трудовите му задължения шофирал по магистрала А43 в близост до гр. Цесиу, Франция, като превозвал товар с влекач и ремарке. Движещият се отляво бус рязко и непредвидено засякъл пътя на управляваната от него композиция. В този момент той се опитал да избегне удара, като завил леко надясно, но ударил бус, спрял в аварийната лента.

Вследствие на това управляваната от него композиция се обърнала на дясната си страна в канавка до пътя. От този инцидент получил фрактура на средния пръст на дясната си ръка. С Разпореждане на НОИ №5104-15-108 от 01.06.2022г. злополуката е призната за трудова злополука. Случилото се отразило много зле както на физическото му здраве, така и на психиката му. Помрачило рождения му ден, който е на 26 май, тоест няколко дни след инцидента. Пръстът му бил привързан заедно с другите два съседни пръста, което довело до затруднения в използването на ръката за елементарни нужди, а всяко движение на ръката му причинявало болка. Това наложило прием на обезболяващи лекарства. Имал нужда от помощ, от което изпитвал неудобство, че не може да се справи сам. През нощта се будел от болка и мисълта, че ще има дълго проблеми. От това станал раздразнителен, затворил се в себе си, все още изпада в състояния на отчаяние и самосъжаление. Често се замисля кога ще се възстанови напълно, дали ще може да използва пълноценно пръста си, дали отново няма да се случи подобен инцидент. Това го тревожи и изпитва страх. Натъжавала го мисълта, че не може да реализира трудови доходи. Пръстът му и до днес е силно задебелен и леко извит надолу. Преустановил тренировките по бокс, които посещавал, а това също предизвикало негативни емоции у него. От причинената травма претърпял голям обем физически болки и страдания, придружени с изпитване на негативни чувства – напрежение, тревожност и свръхбдителност, психически дискомфорт, срам, страх, стрес, както и чувство на безпомощност и непълноценност, които не са преодолени и към настоящия момент. Предвид изложеното претендира сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука – 20.05.2022г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят прави две възражения – че е налице груба небрежност в хипотезата по чл. 201, ал.2 КТ., както и че присъденото обезщетение се явява прекомерно. Освен това въззиваемият е получил застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“ в размер на 136,50 лева.

Относно спорния въпрос налице ли е груба небрежност: В настоящия казус ищецът, тук въззиваем, твърди, че по време на управляваното от него съчленено пътно превозно средство бил засечен от движещ от лявата му страна бус, което го принудило завие леко надясно, за да избегне сблъсък с него, но при тази маневра ударил друг бус, спрял в аварийната лента в резултат на което се обърнал на дясната си стана в канавката. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено още и това, че на следващия ден френски полицай му донесъл личните вещи и му обяснил, че няма 2 претенции към него и с действията си не е нарушил френското законодателство.

Наличието на груба небрежност се преценява с оглед степента на неполагане на грижа към съответната дейност при подобни условия. За преценката налице ли е груба небрежност в настоящия казус, следва да се съобрази заявеното от водача обстоятелство, че в аварийната лента се е намирал спрял бус, в който се е ударил камиона, е управляван от И. В. В.. При твърдение за допусната груба небрежност доказателствената тежест да я установи и върху работодателя – Реш. № 114/19.07.19г. по гр. д. № 2413/18г. на ВКС, ІІІ г. о. В случая обаче липсват твърдения за съставяне на съответните актове на френската пътна полиция във връзка с процесното ПТП при положение че се твърди за сблъсък между две пътни превозни средства. Наличието на повреди по автомобилите би допринесло за изясняване на ситуацията, при която е възникнало транспортното произшествие, като местоположение на транспортните средства и тяхната скорост. Ако има удар между управлявания от В. камион и спрелия в аварийната лента бус, би следвало по товарния автомобил за има някакви следи от контакта между двете превозни средства, защото в резултат на този удар, съчлененото пътно преводно средство навлиза и се преобръща в канавката. По делото обаче няма данни за такива увреждания, а доказателствената тежест да установи положителния факт на сблъсъка между двата автомобила е върху въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство.

От приетата и неоспорена автотехническа експертиза се установява, че минималната дистанция, съобразена с безопасността на движение, така че задно движещият се влекач да спре безопасно при предприемане на рязко спиране на предно движещия се бус е 42 метра. При спазване на такова разстояние водачът на влекача би избегнал удар със спрялото в аварийна лента пътно-превозно средство. В проведеното откритото съдебно заседание на 28.06.2023г. вещото лице инж. М. уточнява, че за настъпване на процесното пътно-транспортното произшествие има две възможности – или водачът на влекача да не е бил на безопасна дистанция или да е бил на такава дистанция, но да не е реагирал своевременно. Следователно и при двата варианта причината е субективното поведение на водача на товарния автомобил, който е нарушил правилата за движение. Според експертът дори неизвестният бус да е навлязъл изцяло в лентата на товарния автомобил е необходимо време повече от три секунди, в който период от време водачът на тежкотоварния автомобил може да започне да намалява скоростта, за да осигури безопасна дистанция.

Това поведение на шофьора на влекача съставлява нарушаване на правилата за движение по пътищата - чл. 20 от ЗДП, която норма задължава водача непрекъснато да контролира пътното превозно средство, което управлява и да се съобразява с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно спрял в аварийна лента бус през светлата част на 3 денонощието (около 14.30ч.) е предвидимо препятствие и въззиваемият В. е могъл да го възприеме навреме, за да избегне удар в него.

Така проявеното бездействие от страна на И. В. относно основни негови задължения като водач на пътно превозно средство, изразяващо се в неизпълнение на задължението да следи движението около него и по този начин сам се е поставил в невъзможност да намали навреме скоростта си и при необходимост да спре представлява тежко нарушение на дължима грижа към този вид дейност, която би положил и най – небрежният човек, изпълняващ същата работа. Затова, допускайки толкова тежко нарушаване на правилата за управление на пътно превозно средство И.

В. е допуснал груба небрежност.

За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобразят и останалите доказателства – свидетелските показания съдебно – медицинската експертиза и писмените доказателства.

От показанията на свидетеля Д. Д., който познава ищеца, тук въззиваем, от преди 40 години се установява, че В. е умислен, по-затворен, било му трудно да си служи с дясната ръка, която е водеща за него. Не можел да посещава тренировки по бокс и фитнес, а преди това бил активен спортист. Инцидентът му се отразил тежко.

Изпитвал силни болки. Не можел да извършва някои обикновени действия. След имобилизацията пръстът останал сгънат навътре. Не бил в състояние да тренира бокс, защото не може да сложи ръкавица, а преди това мечтаел да участва в отбор и да ходи на състезание.

От показанията на свидетелката Л., която е служител на работодателя става ясно, че в края на периода на болничните В. се е чувствал значително по-добре и е бил отново командирован да изпълнява длъжността си.

Свидетелят В., който работи като „***“ при жалбоподателя установява, че не е забелязал уплаха или депресия у В. след връщането му на работа. Той бил весел и усмихнат. Нямал страх да шофира.

От неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза изготвено от д-р Г., се установява, че към момента на травмата болките са били най - интензивни, като в хода на оздравителния процес са намалели. В проведеното на 23.10.23г. открито съдебно заседание, проведено вещото лице заявява, че при извършения преглед е установило абсолютно запазена хватателна способност на ръката, като е запазена основната ú функция.

Така събраните доказателства налагат извода, че И. В. е претърпял трудова злополука причинила временна неработоспособност по смисъла на чл. 200, ал.1 от КТ, поради което работодателят отговаря имуществено за претърпените от нея вреди.

Следователно предявеният иск е доказан по основание.

4

Относно неговият размер съдът съобрази обстоятелството, че към момента на инцидента В. е изпитвал силни болки, които в хода на оздравителния процес са намалели, била е извършена имобилизация на втори, трети и четвърти пръст на дясна ръка, което затруднило движението на горния десен крайник да около и над 30 дни.

Доколкото вещото лице при прегледа не е установило задебеляване на счупения пръст, както се твърди в исковата молба, нито, че пострадалия пръст е бил сгънат навътре, както сочи в показанията си свидетелят Д., съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като противоречат на обективните констатации в съдебно медицинската експертиза. Следва да се съобрази и постоянното подобряване състоянието на В. и благоприятната прогноза за пълно излекуване. Ето защо справедливият размер за обезщетяване на претърпените от В. неимуществени вреди възлиза на 8 000лв., но предвид допринасянето за настъпването на трудовата злополука чрез допуснатата груба небрежност от пострадалия, която съдът определя на 50 %, дължимото обезщетение следва да се намали на 4 000лв., в който размер искът е основателен и следва да се уважи.

Върху този извод не влияе представената банкова информация на л. 101 от първоинстанционното дело, тъй като от този документ не може да се установи точно за какво е преведена сумата от 135.50лв., която може и да е за имуществени вреди, каквито не се претендират в настоящия процес.

За пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че по искането за отмяна на определението, с което е допуснато обезпечение на предявения иск, въззивният съд се е произнесъл с определение № 1159/29.04.24г. по в. гр. д. № 1155/24г. и затова повторно произнасяне би било недопустимо.

Изложеното налага извода, че обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която е присъдено обезщетение до размера от 4 000 лв. ведно със законната лихва от 20.05.22г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до присъдените 6 000лв. решението ще се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли иска в тази част.