Решение № 164 от 15.12.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Силистра, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Добринка С. Стоева

Ана Аврамова при участието на секретаря Ели Ст. Н.а в присъствието на прокурора П. Хр. П. като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253400600347 по описа за 2025 година и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:

Въззивното производство е второ по ред.

Предмет на настоящото въззивното производство е

Присъда

№11/2025г. постановена от РС-Тутракан по НОХД №69/2025, с която С. Г. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325в ал.2 вр. ал.1 НК, за това, че на 11.09.2022 г. в землището на с. Богданци, обл. Силистра не положил достатъчно грижи за гръбначно животно – кон, намиращо се под негов надзор, като е оставил коня незавързан, в нарушение на чл. 150, ал. 1, т.

3 от ЗВМД, и допуснал конят да избяга и да стане причина за ПТП по път III2104, км. 2 +200 м. от с. Царев дол в посока главен път II-21, с лек автомобил, марка „Опел“ с рег.№ ***, в резултат на което последвала смъртта на И.Н..

Наложено е наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца и глоба в размер на 3000лв, като подсъдимият е оправдан по обвинението за нарушаване на чл. 12, ал. 5 от Наредба № 21 за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Главиница.

Съдът определил

1 първоначалният режим за изтърпяване на наказанието, произнесъл се по въпроса за ВД и разноските по делото.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник, в която са изложени доводи за неправилно приложение на закона и за несправедливост на наложеното наказание. Моли се присъдата да бъде отменена и постановена нова оправдателна такава, а алтернативно се иска нейното изменение с приложението на чл.66 НК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Защитникът излага доводи, че престъплението може да бъде извършено само умишлено, а престъпния резултат не е могъл да бъде предвиден, както и че са налице условията на чл.55 НК поР. неразумния срок на производството и безупречното процесуално поведение на подсъдимия.

Прокурорът намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Частните обвинители не се явяват, повереникът им е депозирал писмено мнение за потвърждаване на присъдата.

В правото си защита и на последна дума подсъдимият изразява съжаление и моли за най-ниско наказание.

Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка относно правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, като взе изразените в съдебно заседание становища на страните, констатира:

Производството се развило пред РС по реда на чл.371 т.2 от НПК като подсъдимия е признал фактите изложени в ОЧ на ОА и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство. При това положение въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти/ТР № 1/2009г. на ВКС, по т.д. №1/2008г. на ОСНК/.

Ето защо е безпредметно фактите да бъдат преповтаряни.

2

Основните фактически изводи, че на процесната дата:

-подсъдимият е оставил безконтролно впрегнатия в каруца кон -конят е побягнал изплашен

-подсъдимият не могъл да го спре, издирвал го

-конят изскочил внезапно пред автомобил Опел Астра“ с рег.номер *** и е последвал удар между МПС и коня. Водачът бил затиснат между волана и предното обзорно стъкло на автомобила и починал на мястото на катастрофата от тежка, несъвместима с живота, съчетана черепно-мозъчна и шийна травма, довела до централномозъчна дисфункция, поР. мозъчна контузия и прекъсване на шийния гръбнак с развитие на мозъчен оток по възходящ тип. Причинени са леки повреди на други две лица, - водачът нямал техническата възможност да спре и да предотврати ПТП,

- подсъдимият като пристига на местопроизшествието със сина си, отиват до коня, преобръщат го, вземат хамута и едното колело на каруцата, прибират ги в автомобила си, след което потеглят от мястото, без да окажат помощ на пострадалите. Подсъдимият А. занася колелото на каруцата и метална ос от нея в дома на сестра си, като ги боядисва в червен цвят, а хамутът прибира в дома си, са изведени въз основа на правилна оценка на доказателствата по делото. Нарушения в тази насока не се констатират.

Въз основа на тази правилно интерпретирана фактология са направени правилни правни изводи за обективната и субективна съставомерност на деянието. Доводите на защитата, че престъплението може да бъде извършено само умишлено и след като то не е такова, е несъставомерно, не могат да бъдат споделени. Това възражение е направено и пред първоинстанционният съд, който е изложил убедителни аргументи защо престъплението е извършено по непредпазливост и е наказуемо, които въззивната инстанция изцяло споделя. Правилен е изводът, че няма нарушение по чл.12 ал.5 от Наредба № 21 на Община Главиница, тъй като подсъдимият е бил в близост до животното и то е било под надзор.

По отношение на наказанието:

3

При индивидуализацията на наказанията съдът определил размера на наказанието лишаване от свобода към максималния размер, който на основание чл.58а ал.1 НК редуцирал с 1/3, но наложил размери на наказания при предходното гледане на делото, за да не утежнява положението на подсъдимия.

Въззивната инстанция намира, че е извършена неправилна оценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Не са отчетени смекчаващи вината обстоятелства. Неправилно като такова не е отчетено продължителното и упорито търсене на животното.

Неправилно като такова не е отчетено признаването на вината. В проведената процедура пречка за отчитането й като смекчаващо вината обстоятелство липсва. Според Решение № 15/2018. на ВКС по н. д. № 1239/2017 Самопризнанието на дееца, извън формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК, би могло да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, ако е изразено още на досъдебното производство и е спомогнало съществено и своевременно за разкриване на обективната истина по делото. Съществено и своевременно подсъдимият е съдействал в началото на разследването, а част от самопризнанията му са включени и в ОЧ на ОА. Той и сам е потърсил местния полицай и му казал, че търсеният кон е негов. Като отегчаващи вината обстоятелства правилно са отчетени причинените повреди невключени в обвинението и поведението на подсъдимия на местопроизшествието. Неправилно като отегчаващо обстоятелство е отчетена високата обществена опасност на деянието.

Обществената опасност в случая не се отличава със завишеност от типичната за този вид престъпления. За две от трите осъждания подсъдимият е реабилитиран и като отегчаващо обстоятелство следва да се отчита единствено осъждането по НОХД №275/2016г., а не и трите осъждания, както е приел съдът.

Смекчаващите обстоятелства нито са многобройни, нито са изключителни. Тригодишният срок на производството също не е неразумен, поР. което основания за активиране приложението на чл.55 НК липсват.

Относителната тежест на така установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства предполага определяне на наказанието над минималния и под средния предвиден от закона размер, а именно лишаване от свобода за 4 срок две години. Така определеният размер на основание чл.58а ал.1 НК следва да се намали с 1/3 и да се наложи окончателно наказание лишаване от свобода за срок една година и четири месеца. При изтърпяването му режимът не следва да бъде изменян. Основание за изменяне на наказанието глоба също липсват, размерът й напълно съответства на приложената сега преценка.

При този изход е ясно, че исканото приложение на чл.66 НК не може да бъде извършено, тъй като е налице осъждане по НОХД 275/16. Наложеното по това производство условно наказание лишаване от свобода е пречка за повторно приложение на чл.66 НК. Освен това към датата на сегашното престъпление не е настъпила реабилитация по чл.88а НК по това осъждане, а соченото от защитата приложение на чл.68 ал.2 НК е неотносимо, тъй като престъплението не е извършено в изпитателният срок на осъждането по НОХД №275/16г.

По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта за наказанието.

По делото са приложени оригинали на документи-свидетелство за регистрация на МПС и др., по които съдът не се е произнесъл, и това следва да стори допълнително по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК.

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1,2 във вр.чл.334 т.3 НПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Присъда №11/2025г. постановена по НОХД №69/2025 от РС-Тутракан, КАТО намалява размера на наложеното наказание лишаване от свобода на една година и четири месеца

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Силистра, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова