Решение № 260356 от 23.11.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……… 23.11.2020 г.

Гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ

ГРАЖДАНСКИ състав

На 10 ноември 2020 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател:

ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар: Диана Стоянова

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА гр. дело № 1439 по описа за 2020 година.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД 432 .

Ищецът Н.С.С. твърди в исковата си молба, че на 13.11.2019 г. паркирал личния си лек автомобил марка „Сеат“, модел „Толедо“ с ДКН *** в гр. Стара Загора, на ул.

“Св. Княз Борис“ № 74 на паркинга пред блока, в който живеел. Около 15:00 ч. отивайки до автомобила си, видял че в близост до него стояла млада жена - ***, която познавал по физиономия, понеже същата стопанисвала заведение непосредствено до кооперацията, в която живеел. Тя му обяснила, че видяла как жена, управляваща лек автомобил марка „Опел“, модел „Кросланд“ с ДКН ***, при опит да излезе от паркомясто непосредствено до паркирания от него автомобил, блъснала автомобила му в дясната му странична част. Погледнал лекия си автомобил и видял, че са увредени задната броня, задният калник, предната и задната десни врати.

Влязъл в магазина, намиращ се в блока, в който живеел, понеже знаел, че има охранителни камери, за да прегледа записите. От там му предоставили записи от охранителни камери, разположени пред него. От същите се виждало, че водачът на лек автомобил „Опел Кросланд“ с ДКН *** при опит да излезе от паркомястото със серия от маневри блъснал няколко пъти автомобила му, а именно: при маневри даване ход назад водачът не преценил правилно разстоянието между автомобилите, при което контактували лявата странична част на автомобил „Опел Кросланд“ с дясната странична част на паркирания автомобил „Сеат

Толедо“, което всъщност представлявал механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Непосредствено след като се запознал със записите отишъл в сектор „Пътна полиция“, като съобщил на дежурния служител за случилото се и предоставил регистрационния номер на автомобила. По него служителите открили собственика на автомобила и му позвънили по телефона, като на обаждането отговорил мъж. Първоначално той отрекъл да има нещо общо със случилото се, но в последствие, след като служителя му обяснил, че имало и видеозапис от ситуацията, последния признал, че съпругата му, Марияна ***, участвала в описаното по-горе ПТП. Двамата дошли в сектор „Пътна полиция“ със същия автомобил, който се виждал на видеозаписите от магазина. Бил съставен двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие, като в полето „забележки“ на протокола *** собственоръчно вписала, че вината за настъпилото ПТП била нейна.

Тоест, безспорно било установено, че уврежданията на лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДКН *** се намирали в причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача ***, която при извършване на серия от маневри блъснала неколкократно автомобила. Служителят от ОД на МВР Стара Загора, който присъствал на случилото се и провел разговор по телефона със съпруга на *** се казвал К.М..

За увреждащия лек автомобил „Опел Кросланд“ с ДКН ***, управляван от водача ***, била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ТРУП” АД, обективирана в застрахователна полица № BG/03/l 19000672765 със срок на валидност от 00:00 ч. на 16.03.2019 г. до 23:59 ч. на 15.03.2020 г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 13.11.2019 г. същият имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица, която сума представлявала максималният размер на обезщетението за имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на настъпване на ПТП.

В тази връзка, непосредствено след инцидента, а именно на 14.11.2019 г., подал пред ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ТРУП” АД заявление за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. №52-05040-0214/19, като било образувана щета № 471019191906978. Счита, че депозираното заявление имало силата на застрахователна претенция по смисъла на чл. 380 от КЗ. При посещението в офиса на застрахователното дружество бил уведомен, че *** вече подала информация до застрахователя за настъпилото ПТП, което го навело на мисълта, че същата вероятно не отговаряла на действителното фактическо положение. Още същия ден бил извършен оглед на автомобила, като бил съставен опис на увредените му части, а именно облицовка на задна броня, панел на заден десен калник - ремонт и боя, задна дясна врата - боя и труд, предна дясна врата - боя и труд. С писмо изх. № 10204/21.11.2019 г. ответното дружество го уведомил, че не може да определи справедлив размер на обезщетение и отказвали изплащането на такова поради обстоятелството, че уврежданията на автомобила не отговаряли на документирания начин на настъпване на застрахователното събитие и не се намирали в причинно-следствена връзка с механизма на пътнотранспортното произшествие.

Останал изненадан предвид обстоятелството, че в писмото липсвало каквато и да е конкретизация ,кое точно не отговаря на механизма и защо застрахователят приема, че уврежданията по автомобила му не са в причинна връзка с виновното поведение на водача ***.

В следствие на инцидента и посочените увреждания по страничната дясна част на лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДКН ***, произтичащи от виновното поведение на водача ***, било наложително извършването на ремонт на автомобила. Общата стойност на частите и труда за неговото възстановяване възлизали на 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/, заплатени по фактура № 98/10.03.2020 г. Съставен бил и приемо-предавателен протокол след ремонта на автомобила, видно от който по него били извършени следните ремонтни и автобояджийски услуги: ремонт и боядисване на облицовка на задна броня на стойност 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, ремонт на панел на заден калник на стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/, боядисване на панел на заден калник на стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/, ремонт и боядисване на задна дясна врата на стойност 240 лв.

/двеста и четиридесет лева/, както и ремонт и боядисване на предна дясна врата на стойност 240 лв. /двеста и четиридесет лева/.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н “Триадица“, пл. “Позитано“ № 5, ЕИК:

*********, представлявано от Недялко Димчев Чандъров,

Иво Ивов Груев, Пламен Ангелов Шинов,

Теодор Илиев Илиев и Никола Йорданов Памуков, да заплати на Н.С.С., ЕГН: ********** ***, следните суми:

1. 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие заплатен ремонт на лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДКН ***.

2.

Законна лихва върху сумите, считано от 21.11.2019 г., датата на която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП” АД отказало да изплати обезщетение по заведената на 14.11.2019 г. застрахователна претениия по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.

Претендират направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД гр. София, с който заявяват, че оспорват изцяло предявения иск по основание и размер.

Заявяват, че оспорват механизма на настъпване на пътнотранспортно произшествие, станало според исковата молба на 13.11.2019 г. в гр. Стара Загора, между лек автомобил „Опел Кросланд” с peг. № *** и лек автомобил „Сеат Толедо’’ с peг. № ***. Представените с исковата молба писмени доказателства не можели да установят механизма на пътнотранспортното произшествие, както и къде бил настъпил ударът между двете превозни средства, поради което считат искът за неоснователен в тази му част.

Съгласно представеният Двустранен констативен протокол бил настъпил удар между лек автомобил „Опел Кросланд’’ с peг.

№ *** и лек автомобил „Сеат Толедо” с peг. № *** при паркирано състояние на едно от двете превозни средства. Така посоченото в Двустранния констативен протокол събитие било реализирано при особени обстоятелства и не се дължало на описаните в Двустранния констативен протокол и в исковата молба причини, поради което оспорват представения Двустранен констативен протокол относно съдържанието му.

Считат, че наличните деформации по лек автомобил „Сеат

Толедо” с peг. № *** са реализирани при друг механизъм и не отговаряли на механизъм на деформиране при взаимен контакт между лек автомобил „Опел Кросланд” с peг.

№ *** и лек автомобил „Сеат Толедо" с peг. № ***.

Считат, че реализираният удар между лек автомобил „Опел Кросланд” с peг. № *** и лек автомобил „Сеат

Толедо" с peг. № ***, описан в Двустранния констативен протокол и констатираните деформации не съответствали на механизма на удара и направлението на движение на двата автомобила след удара. Ударния процес не бил в съответствие с направлението на ударната сила, нейното разположение и относително движение на двата обекта след удара в резултат на процеса на удара и предприети конкретни действия на водача.

В настоящия случай било налице значително несъответствие във височинното разположение на двата автомобила като и в този смисъл били и оспорванията на представения с исковата молба Двустранен констативен протокол по отношение на съдържанието му.

Оспорват твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение като при извършена проверка се установили различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, какъвто бил настоящия случай, поради което предявените искове били неоснователни и в тази си част.

Заявяват, че с оглед на установеното от страна на застрахователя несъответствие между уврежданията по двата леки автомобила и декларирания от страна на участниците механизъм не би следвало да се изключва възможността за инсцениране на застрахователното събитие и въвеждане в заблуждение, като в тази връзка оспорват, че е налице такова.

Оспорват също така стойността на причинените по отношение на лек автомобил „Сеат Толедо” с peг. № *** вреди, като считат исковата претенция за силно завишена в тази й част, тъй като претендираното обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди.

Също така в исковата молба не се съдържали твърдения, както и не се представяли доказателства, че ремонтът на лек автомобил „Сеат

Толедо” с peг. № *** е заплатен и извършен от ищцата, което било абсолютна предпоставка за уважаване на исковата претенция, поради което същата е неоснователна.

Оспорват материалната и процесуалната легитимация на ищеца да води настоящите искове, а също така и за наличие липса на правно основание да претендира заплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорват твърденията на ищеца, че уврежданията по процесния автомобил са настъпили по твърдения в исковата молба начин, като в тази връзка оспорват вида и характера на уврежданията във връзка с деликта, както и причинно - следствената връзка между твърдения деликт и претърпените имуществени вреди

Оспорват наличието и на виновно и противоправно поведение на твърдения в исковата молба водач Марияна ***, тъй като с исковата молба не се представяли доказателства за виновно и противоправно нейно поведение.

Оспорват твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение, като считат че дружеството не дължи застрахователно обезщетение при „овехтяване (умора на материала) на отделна част или възел, конструктивен дефект, скрита неизправност”, какъвто бил настоящия случай, като в настоящата хипотеза бил налице и изключен застрахователен риск, съответно не бил налице и покрит риск по застраховката, поради което предявените искове били неоснователни.

Оспорват исковата претенция за заплащане на законна лихва като се претендира присъждането й от датата на плащане на застрахователното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 409 от КЗ застрахователят дължал законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ, поради което оспорват исковата претенция относно началната дата, от която се претендира заплащането на законна лихва.