Решение № 2329 от 18.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2329 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100108636 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът Ю. Г. З. твърди в исковата молба и уточняваща я молба следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: наличие на пълномощно от 20.10.2016 г., с което е упълномощила и възложила на ответника И. Г. З. извършване на продажба на придобит от тях през 1999 г. - недвижим имот, т.е. през време на брака им в режим на СИО, прекратен с влязло в сила решение от 24.02.2020 г.; осъществена от последния продажба на имота с нотариален акт № 59 от 17.11.2017 г. при цена от 111000 евро; получаване на продажната цена от ответника по банковата му сметка и непредаването й от последния на нейната припадаща част от цената в размер на 55000 евро, въпреки постигнатото съгласие помежду им за превеждане по нейна сметка след продажбата на половината от продажната цена и многократно отправяни покани за заплащането й, с която ответникът се е обогатил. Претендира тази сума, заедно със законната лихва от завеждане на делото и разноските.

Ответникът И. Г. З. в законоустановения срок оспорва иска, възразявайки че е недопустим, а по същество – неоснователен, тъй като с разпореждането с недвижимия имот в бездялова имуществена общност не се прекратявала общността и паричната сума, получена и разходвана от съпрузите много преди прекратяване на брака им, не се дължи разделно на съпрузите, поради което и не било възникнало лично вземане на съпругата и ищец Ю. З.; използване на получените парични средства за нуждите на семейството, за задоволяването, на които е съществувало задължение и за ищеца Ю. З.; осигуряване на необходимите парични средства за нуждите на семейството през време на брака единствено от него поради получавани минимални доходи от ищеца и 1 придобиването от нея само на вземане за пенсия от м. 07.2009 г. в размер на 390 лева.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

С нотариален акт № 47 от 12.02.1999 г. ответникът И. З. е закупил от НИКМИ ООД недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****, представляващ апартамент № 18, срещу заплащането на продажна цена от 35000 евро. Имотът е закупен през на брака между страните, сключен през 07.11.1971 г. и прекратен с влязло в сила на 27.03.2020 г. решение от 24.02.2020 г., постановено по гр. дело № 70893/2018 г. на СРС.

Не е спорно между страните, а и от представения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 17.11.2016 г. се установява, че притежаваният от страните в режим на СИО недвижим имот, представляващ апартамент № 18, е продаден на трето за настоящото производство лице – К.К.. В нотариалния акт е удостоверено, че при сключване на договора за продажба ищецът Ю. З. е представлявана от ответника И. З., в качеството му на неин пълномощник. Направено е в същия нотариален акт и изявление, че продавачите са получили напълно от купувача по банкова сметка продажната цена в размер на сумата от 110000 евро преди подписване на договора по нотариалния акт.

Представена са по делото и покана и уведомително писмо, от които се установява, че ищецът Ю. З. е поканила ответника И. З. да й заплати сумата от 55000 евро, представляваща припадащата й се част от продажната цена. Отправила е също и сигнал до СРП.

Установява се от представените разпореждания от НОИ, че размерът на получаваната от ищеца Ю. З. пенсия през периода 01.06.2012 г. – 01.07.2019 г. възлизал съответно в размер на 216.77 лева и 367 лева. Представена по делото са и справка от Министерство на вътрешните работи – Главна дирекция „Гранична полиция“ и препис-извлечение от международен паспорт, от които се установяват регистрираните влизания и излизания от страната на ищеца Ю. З. и св. П. З.-Б. за периода 01 януари 2016 г. – 31.12.2016 г. и преминаване на ищеца през границите на страната през м. ноември 2016 г.

За установяване на съществуващите между страните отношения пред настоящата съдебна инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Я. З. и св. П. З.-Б. – син и дъщеря на страните по спора.

От показанията на св. Я. З. се установява, че по инициатива на ответника свидетелят е провеждал разговори с своята майка – ищеца Ю. З., с цел да я убеди притежаваният от страните апартамент да бъде продаден. В този момент страните били в обтегнати отношения, като към края на 2016 г. те преустановили общото си 2 съжителство. В показанията си свидетелят сочи, че ответникът го уверил, че след сключване на договора за продажба майка му ще получи половината от продажната цена. В резултат на оказаното съдействие от страна на свидетеля тя се е съгласила апартаментът да бъде продаден, като заради периодичните й пътувания извън страната упълномощила ответника да я представлява пред нотариус при сключване на договора за продажба, а пълномощното било предадено лично от свидетеля на ответника. След извършване на разпоредителната сделка ответникът отказвал да даде на ищеца Ю. З. половината от получената сума въпреки множеството „подсещания“, които били отправяни от нея и свидетеля. От показанията на свидетеля се установява и че преди продажбата на апартамента режийните разходи по него следвало да бъдат заплащани от ответника, който получавал и наемите за апартамента, но въпреки това след сключване на договора за продажба се наложило ищецът Ю. З. да заплаща по образувано изпълнително дело сметки към Топлофикация София ЕАД, тъй като същите не били заплатени от ответника.

При разпита си св. П. З.-Б. заявява, че е запозната с прехвърлянето на процесния апартамент, но не е наясно със съществуващи между страните уговорки по повод на него, както и дали продажната цена е получена от ответника И. Г.. Отношенията между страните по спора били преустановени през 2017 г., от който момент и те започнали да живеят отделно. В показанията си свидетелката заявява, че издръжката на семейството е била поемана основно от ответника, тъй като получаваните от майка й доходи били в минимален размер. Тя ползвала имоти, закупени със средства на ответника, като същият й предоставял и пари за лечение, дори и след развода им през 2020 г. Посочва, че вероятно към м. ноември 2016 г. ищецът Ю. З. се е намирала в България, а в края на същия месец - в Дубай.

В конкретния случай съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК свидетелските показания са допустими, като съдът ги цени съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната заинтересованост на свидетелите от изхода на спора. Изложеното от свидетелите почива на непосредствените и трайните им възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, поради което и съдът не намира основание да им откаже вяра. При съобразяване обаче на въведената с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК забрана съдът намира за недопустими свидетелските показания на свидетеля Я. З. в частта, в която същият заявява, че продажната цена по договора за покупко-продажба е била в размер на 140000 евро, както и посочения от него начин на нейното заплащане. Показанията на свидетеля в тази им част са и неотносими към изясняване на спорния по настоящото дело предмет, доколкото заявената от ищеца Ю. З. претенция е в размер на 55000 евро и с оглед на принципа на диспозитивното начало тя определя обема на търсената по производството защита.

Други доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от 3 процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на производството. Наведените в исковата молба на ищеца Ю. З. и уточняващата я молба твърдения за обосноваване на искането й в настоящото производство не са свързани с твърдения за определяне на по-голям дял от общото имущество или за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг, съответно не се касае до искове по чл. 29 и чл. 30 от СК. В конкретния случай ищецът претендира вземане за парични средства, представляващо половината от продажната цена на имот, заплатена на ответника и която същата твърди да не е получила от него, съответно наведените от нея твърдения сочат на липса на извършена отчетна сделка за цената като вземане за парични средства. В допълнение на това съдебната практика приема, че допустими между съпрузи са и исковете по чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД, когато няма друга предвидена в закона възможност за постигане на целеното чрез тях икономическо изравняване (в този смисъл и решение № 3319 от 6.I.1977 г. по гр. д. № 2380/76 г., II г. о.). При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира, че претенцията на ищеца за получаване на припадащата й се част от продажната цена, получена изцяло от ответника, се явява процесуално допустима (в този смисъл и практиката обективирана в определение № 2 от 04.01.2021 г. по ч. гр. д. № 2960/2020 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., която се споделя и от настоящия състав на съда).

Уважаването на иска се обуславя от наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за поръчка, по силата на което довереникът да се е задължил да извърши за сметка на доверителя възложените му действия; 2) извършването на последните и 3) липсата на надлежно даден отчет чрез предаване на полученото в резултат на изпълнение на поръчката – в случая припадащата се част от продажна цена по договора за продажба.

По делото се установи, че недвижимият имот, който е бил предмет на разпоредителната сделка, е придобит от ответника през 1999 г. чрез възмездна сделка – договор за покупко-продажба на недвижим имот, към който момент с ищеца Ю. З. са били в брак. Имуществените отношения между съпрузите са били предмет на уредба на Семейния кодекс от 1985 г. (отм.). Съгласно чл. 13 от СК (1985 г., отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, когато служат за задоволяване нуждите на семейството, поради което и процесният апартамент е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

Съгласно пар. 4 от ПЗР на Семейния кодекс от 2009 г. предвидените в него правила 4 относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове, доколкото съпрузите по тях не са избрали режим на разделност или не са сключили брачен договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от СК от 2009 г. разпореждането с общо имущество следва да бъде извършено съвместно от двамата съпрузи, доколкото неучастието на единия от съпрузите при сключване на разпоредителната сделка води до нейната оспоримост. Надлежното упълномощаване на ответника за извършване на процесната сделка, от една страна е относимо към действителността на разпоредителното действие, който въпрос не е предмет на настоящото производство, но от друга страна е относимо и към основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.

В конкретния случай е необходимо да бъде отграничена упълномощителната сделка, по силата на която възниква представителна власт, и мандатното правоотношение, по което довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. По делото не е представено процесното пълномощно, съгласно което ищцата твърди да е учредена представителна власт в полза на ответника и по силата на което той да е поел задължение да получи припадащата й се част от продажната цена.

Нотариалният акт представлява официален документ, обвързващата му доказателствена сила на който се простира върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса: датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията им за сключване на сделката, т.е. законната доказателствена сила на този документ се отнася или до личните действия на нотариуса, или до неговите преки възприятия. В процесния нотариален акт е удостоверено, че ищецът Ю. З. е била представлявана от ответника и при съобразяване на обстоятелството, че ответникът не отрича да е действал като пълномощник на ищеца, настоящият състав на съда намира за установено, че тя е била надлежно представлявана от ответника И. З. по силата на упълномощителна сделка.