Решение № 38 от 09.01.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20224110101006 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск за изменение на постановени със съдебно решение мерки относно упражняване на родителски права, режим на лични отношения и издръжка за ненавършило пълнолетие дете, с правно основание чл.59, ал.9 от СК и насрещен иск по чл.127а ал.2 от СК.

В исковата молба се излагат твърдения, че с решение по гражданско дело *****. по описа на ВТРС е одобрено споразумение, с което упражняването на родителските права по отношение на детето А*** са предоставени на майката А., за бащата Я. е определен режим на лични отношения и да заплаща издръжка за детето. Сочи се, че на ****. ищецът получил нотариална покана, с която ответницата го уведомява, че заминава за Г*** и го кани да поеме грижите за детето А. Ищецът заявява, че на 08.04.2022г. ответницата му предала детето и му го оставила да се грижи за него за постоянно. С оглед изложеното ищецът отправя искане да бъдат предоставени на него упражняването на родителските права по отношение на детето А, като бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, посочен в исковата молба и майката да заплаща издръжка за детето в размер на 180лв. месечно. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата заявява, че бащата на детето няма необходимите родителски качества и възможност да се грижи за него, няма постоянна работа и собствен дом.

В срока за отговор ответницата предявява насрещен иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК, който е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство. С 1 насрещния иск ищцата по него заявява, че ответникът не дава съгласие детето да пътува в чужбина, поради което отправя искане съдът да постанови решение заместващо липсата на съгласие на бащата за пътуване на детето А до Г, придружено от майка си.

Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор, с който е оспорил насрещната искова претенция, по съображения изложени в отговора.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът и ответницата са родители на малолетното дете А Я.ов С., роден на ****.

С влязло в сила съдебно решение ******** по описа на ВТРС е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.127 ал.1 от СК, с което родителските права спрямо малолетното дете А Я.ов С. се предоставят за упражняване от майката А. А.

Я., като за бащата Я. А. С. е определен следния режим на лични отношения с детето, както следва: всеки понеделник и всяка събота от месеца от 10 часа сутринта до 20 часа вечерта, като бащата взема и връща детето от и на местоживеенето на майката. - През лятото по десет дни, когато бащата е в платен годишен отпуск в един от месеците- юли или август на съответната година.

По делото е представена нотариална покана от майката А. Я. до бащата Я. С. от ****., в която е посочено, че се налага да замине за Г ,където да работи за около три месеца и отправя искане бащата да поеме през този период грижата за детето А или да даде разрешение детето да пътува в чужбина за посочения период.

По делото е представено допълнително споразумение от *****към трудов договор от ****, сключено между работодател „Я*** ЕООД с.Р и ищеца Я. А. С., по силата на което ищецът полага труд като „работник, промишлено производство“, при основно трудово възнаграждение ***лв., както и е представено удостоверение за получавания месечен доход, за период една година.

От социалния доклад, представен по делото от ДСП****, се установява, че след утвърждаване на споразумение от ВТРС основните грижи за детето А се полагат в семейната среда на майката, като за бащата е определен режим на лични отношения. В социалния доклад се сочи, че детето е пребивавало по-дълго при бащата поради заминаване на майката в чужбина. След връщането на майката в Б, тя отново поела грижите за детето. В социалния доклад се сочи, че детето посещава ДГ „***** но среща трудности при говора и не покрива ДОС по образователни направления в трета възрастова група. Социалните работници са отразили в доклада, че двамата родители демонстрират емоционална привързаност към детето.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ш Я.ова А, Н К А и З Д С. Свидетелката А, майка на ищеца, разпитана каза, че ответницата оставила на ****. детето А при бащата, като му казала, че заминава. На следващата вечер, когато пристигнала в Г търсила ищеца по телефона, но той не й върнал обаждане. Свидетелката каза, че когато майката оставила детето при тях, то било с ангина и раничка по крака, която 2 лекували с мехлем. Три месеца и половина детето било при тях, като през това време редовно посещавало детска градина и два пъти седмично логопед. Свидетелката каза, че докато те се грижели за детето, при него имало напредък в развитието му, поздравявало госпожите в детската градина, започнало за изговаря думички, да общува с други деца.

Свидетелката заяви, че разполагат с условия, за да се грижат за детето. Свидетелката каза, че когато майката се върнала от Г дошла да вземе детето и то се зарадвало, отишло при нея.

Свидетелката заяви, че майката не е създавала пречки бащата да вижда детето. Свидетелката А, разпитана каза, че А. оставила детето на Я. и заминала за Гза три месеца. Бащата се грижел през това време за детето, водел го на детска градина, на логопед, на разходки.

Детето започнало да изрича думи. Според свидетелката бащата се грижел добре за детето.

Според свидетелката, А. иска да живее в Г, където е майка й, но бащата на детето не бил съгласен, защото иска детето му да израсне в Б. Свидетелката С заяви, че отдавна познава страните по делото, като след тяхната раздяла, майката А. се грижи за детето А. Докато била в Г майката оставила детето на бащата за около три месеца, но след като се върнала го взела при нея. Според свидетелката майката добре си гледа детето, води го на детска градина, живее в къща с много добри битови условия. Свидетелката каза, че майката на А. от години живее и работи в Г, като си идват и в Б. Свидетелката каза, че А. към момента не работи, но родителите й пращали пари от Г.

По делото е допусната съдебно-психологическа експертиза, от заключението на която се установява, че при детето се констатира наличие на вътрешна напрегнатост, несигурност и тревожност, леко забавяне в когнитивното му развитие и значително забавяне в езиковото му развитие, което налага специализирана логопедична, педагогическа и психологическа помощ. Вещото лице е посочило, че детето е привързано към всеки от двамата родители и не се наблюдават симптоми, характерни за деца, засегнати от родителско отчуждение.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и недоказан, по следните съображения:

Съгласно нормата на чл.59 ал.9 от СК изменение на режима на упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Ето защо, ако обстоятелствата се изменят съществено, ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземането на нови съобразно изменените обстоятелства.

Критерий за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК е дали след решението за родителски права са настъпили обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото.

В настоящия случай, предмет на исковата претенция е искане за изменение на мерки за упражняване на родителски права, режим на лични отношения и издръжка за детето А, като бащата претендира упражняването на родителските права да бъде предоставено на него, а за майката да бъде определен режим на лични отношения с детето и да заплаща издръжка за детето.

3

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че след раздялата на родителите, детето А се отглежда от майката, която упражнява родителските права въз основа на споразумение между двамата родители, утвърдено от съда. Установи се, че през **** майката уведомила бащата, че възнамерява да замине за Г, за около три месеца, за да работи, като оставила детето на неговите грижи за този период и след връщането си три месеца по-късно взела детето А при себе си и понастоящем тя полага грижи за него в семейната си среда, като детето контактува с бащата съгласно режимът на лични отношения. От социалния доклад и показанията на разпитания свидетел Се видно, че за детето се полагат добри грижи от майката в нейната семейна среда. Детето се чувства добре, като майката е подпомагана от свои роднини. Установи се от показанията на свидетелите А и А, че бащата, по времето, когато се е грижил за детето при отсъствието на майката от страната, също е полагал адекватни грижи за него и детето се е чувствало добре в неговата семейна среда, където бащата е подпомаган от своята майка, с която живеят в едно домакинство. Видно от социалния доклад, и двамата родители са в състояние за полагат грижи за детето, като в жилищата, в които живеят, социалните работници не са установили рискове за детето. Посочено е, че детето е емоционално привързано към двамата родители и в негов интерес е да общува с двамата си родители. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като тези на свидетеля А ,съобрази по реда на чл.172 от ГПК, но ги кредитира, в частта, в която не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Те отразяват преки впечатления на свидетелите относно грижата на родителите към детето А и отношенията между детето и всеки от родителите.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението на съдебно-психологическата експертиза приема, че в интерес на детето е да се запази действащото към момента фактическо положение относно неговото местоживеене при родителя, на който са предоставени за упражняване родителските права, в случаямайката на детето. Детето е в ниска възраст, към момента на * години и в тази възраст то все още има нужда от непосредствени грижи, които майката има възможност да полага.

Действително за период около три месеца майката е била извън страната и през този период родителската грижа е била поета от бащата, но съдът намира, че това обстоятелство, което не е спорно по делото, не се явява обаче трайно изменение на обстоятелствата, налагащо промяна в режима на реализиране на родителската отговорност, още повече, че към момента детето отново се отглежда в семейната среда на майката. Налице е била промяна, но тя е имала временен характер, за период от няколко месеца и не обуславя необходимост от промяна в режимът на упражняване на родителските права и местоживеене на детето. Съдът намира, че с оглед ниската възраст, в интерес на детето е да продължи да живее при майката.

Събраните по делото доказателства сочат на това, че майката желае да продължи да упражнява родителските права по отношение на детето, като съдът приема, че независимо, че към момента детето не живее при бащата, неговата роля в отглеждането и възпитанието му е също много важна и в интерес на детето е да продължи да контактува и с баща си, за да се запази връзката с родителя, при който детето не живее. Съдът намира, че предвид констатираната от вещото лице тревожност у детето, причина ,за която е несигурността, 4 която детето изпитва относно напрежението между родителите и липсата на комуникация между тях, за детето не би било добре да бъде променян начина на живот, установен към момента, а именно за него е добре да има яснота при кой от двамата родители живее и средата, в която живее. Вещото лице не е констатирала проблем в общуването между детето и майката, който да застрашава интересите на детето, поради което съдът приема, че майката следва да продължи да упражнява родителските права по отношение на детето, като бащата да контактува редовно с детето.