Решение № 1236 от 21.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1236 гр. Бургас, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120107496 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ж. Й. А., ЕГН **********, адрес: гр. С**** срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, представлявано от изпълнителния директор С.Ю.А., за приемане за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № **** от 13.05.2024 г., сключен между страните, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата от договор за потребителски кредит № **** от 13.05.2024 г., предвиждащ заплащане на неустойката за непредоставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 3ЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за потребителски кредит. Съгласно договора за паричен заем е получила заемната сума от 1000 лева, като общо дължимата сума с лихва е в размер на 1249 лева, при срок на кредита 10 вноски. Уговорен е размер на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на общо 870,80 лева, разсрочена за погасяване на погасителни вноски с размер 87,08 лева. Намира, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място сочи, че процесният договор не 1 отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не става ясно какво се включва в ГПР. Твърди още, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендира като неустойка за непредоставяне на обезпечение, не е включена в ГПР и ГЛП.

По отношение на евентуалния иск счита, че така клаузата за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение е очевидно нищожна поради противоречие с добрите нрави. Посочено е, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

Ответникът е оспорил основателността на предявената искова претенция. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, като излага подробни доводи.

Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита – поръчители или банкова гаранция. Годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит е в размер на 65 % и е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Кредитополучателят е знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди подписване на договора за кредит и с оглед на това е могъл да прецени дали да сключи, или не договора, респективно да се съгласи с условията по кредита.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на 2 сторените разноски.

Моли съда да отхвърли исковете и му присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ЗЗД.

Прието за безспорно с доклада на съда по чл. 146 ГПК е обстоятелството, че „Ай ти еф груп“ АД и Ж. А. са били в облигационно отношение по повод сключен на 13.05.2024 г. договор за потребителски кредит, както и предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 519,29 евро (1000 лева) по договора. Това обстоятелство се установява и от приложения по делото договор за кредит № ****/13.05.2024 г., ведно с приложение № 1 към договора, както и разписка за получена сума от 13.05.2024 г. В приложение № 5 към договора е посочено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 1249 лева. В чл. 2, ал. 1 от посоченото приложение е уговорено, че двамата поръчители следва да отговарят на определени условия, като кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители. В чл.4 е уговорено, че в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 2,86 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. Горепосочената неустойка се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната погасителна вноска се заплащала в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита.

От приложения погасителен план по договора за заем се установява, че общата сума за погасяване при липса на обезпечение е в размер на 2119,81 лева, като месечната вноска включва главница, лихва, такса, както и неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Общо дължимата сума с включени единствено главница и договорни лихви е в размер на 1149,01 лева, а общият размер на неустойката в случай на непредставяне на обезпечение е 870,80 лева.

По делото са представени разписки за извършени плащания от страна на ищцата в полза на ответното дружество във връзка с погасяване на процесния договор за потребителски кредит, като се установява, че общо 3 заплатени към момента от ищцата по кредита са сумите в размер на 1016 лева в периода 15.07.2024 г. – 29.07.2025 г.

Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира доводите му за основателни.

За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като ищецът е физическо лице, което има качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а ответникът е кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл.

22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В погасителния план и приложение № 1 към договора като обща сума, която следва да бъде върната, е посочена сумата 2119,81 лева, която включва отпуснатия кредит 1000 лева, 149,01 лева лихва при лихвен процент 31,30 %, такса в размер на 100 лева, неустойка при непредставяне на обезпечение 870,80 лева. Посочено е също така, че ГПР е 65 %, но не е ясно същият от какво се формира, а е препратено към Общите условия. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а също – както в договора, така и в представената преддоговорна информация, липсва ясна конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин по смисъла на чл. 10 ал. 1 ЗПК и самостоятелно се явява основание за неговата нищожност по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място съгласно приложение № 5 към договора заемът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция, които заемополучателят следва да предостави в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит. При неизпълнение на това задължение дължи неустойка на заемодателя в размер на 870,80 лева, 4 която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Съгласно посоченото в него месечната вноска за неустойка е в размер на 87,08 лева. Съдът счита, че сумата от 870,80 лева – дължима неустойка при непредоставяне на поръчителство, следва да бъде включена в ГПР, тъй като представлява разход, свързан с предоставяне на кредита - чл. 19, ал. 1 ЗПК, която норма предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, с което ГПР нараства многократно над допустимата стойност. При това се налага изводът, че в случая е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. При преценка на действителния размер на разходите по кредита след включване на т. нар. неустойка за непредоставяне на обезпечение се надвишава предвиденият в закона ГПР, което също води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Всяко неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на потребителския договор, посочени в чл. 22 ЗПК, води до неговата нищожност, като този извод е в съответствие с практиката на СЕС по Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714-22 и другите решения, цитирани в него. От друга страна, непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.