Определение № 1404 от 15.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1404 гр. Варна, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500668 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 16147/26.02.2024г. от „Е“ АД, ЕИК 203334797, със седалище и адрес на управление БЪЛГАРИЯ, гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „И. Страцимир“ 2, ет. 3, офис 412; „В. ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „И. Страцимир“ № 2, ет. 3, офис 412; П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. „И. Страцимир“ № 2, ет. 3, офис 412; „И“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „И. Страцимир“ № 2, ет. 3, офис 412; „У АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление, гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „И. Страцимир“ 2, ет. 3, ап. 412 , срещу Определение № 1243/30.01.2024г., постановено по гр.д. №3390/2023г. по описа на ВРС, с което се спира производството по гр.д. № 3390/2023 г. по описа на ВРС, ХХ състав, до приключване на производството по гр.д. № 9604/2023 г. на ВРС, IX състав, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК.

В частната жалба се излага, че определението на ВРС е неправилно, доколкото ищците нямат правен интерес от предявяване на искове по чл.26 от ЗЗД в отделно производство, а следва да ги предявят в делбеното, тъй като предметът на двете дела позволява същите да бъдат съединени за общо разглеждане с оглед установителния характер на исковете по чл.26 от ЗЗД.

1

Моли се за отмяната на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна депозира отговор, с който оспорва подадената жалба и моли за потвърждаване на акта на ВРС.

Сочи се, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела, а практиката на ВКС позволява исковете, които не са изрично посочени в чл.

343 от ГПК да бъдат предявявани извън делбеното производство. Сочи, че за ищците е налице правен интерес съдът да се произнесе с диспозитив по оспорените права в производството по чл. 26 от ЗЗД, доколкото се оспорва извършена с учредителен акт апортна вноска в капитала на дружество, който правен акт подлежи на вписване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството по гр. дело № 3390/2023г. на ВРС е образувано по предявени от „Е“ АД, „У АД, „В. ЕООД, „И“ ООД, П.“ ЕООД срещу Н. П. искове с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град Варна, ул. „Цариброд“ № 27, с площ 323 кв.м., съгласно документи за собственост, а съгласно удостоверение за данъчна оценка и скица на СГКК- гр. Варна - с площ от 312 кв.м. по КККР и жилищна сграда с идентификатор ***.1 по КККР, находяща се в гр. Варна, ул. „Цариброд“ № 27, двуетажна, с площ от 323 кв.м. съгласно документи за собственост и 312.00 кв.м. по КККР.

Предмет на гр.д. №9604 за 2023г. на ВРС /видно от исковата молба, представена като доказателство на л. 224-231 от гр.д. № 3390/2023 г. по описа на ВРС/ са искове по чл.26 ЗЗД на Н. П., гражданин на Израел, срещу „Е“ АД, „У АД, „В. ЕООД, П.“ ЕООД и „И“ ООД за прогласяване нищожността на апорти от „Е“ АД в полза на „У АД, „В. ЕООД, П.“ ЕООД и „И“ ООД, на имоти, вкл. ид. части от ПИ с ид.№*** по КККР, находящ се в гр. Варна, р-н 2

„Одесос“, ул. „Цариброд“ № 27 и построената в същия имот жилищна сграда с ид.№***.1.

Съдът намира, че при преценката на съда по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК за спиране на производството, релевантен факт е единствено наличието на връзка на преюдициалност между делата. За да е налице отношение на преюдициалност е необходимо да има точно определена зависимост между две дела – обусловено и обуславящо, при която при обусловеното дело задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор /преюдициален/, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Съотношението между различните спорни предмети на двете дела е такова, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

В конкретния случай, както правилно е посочил ВРС, о тхвърлянето или уважаването на исковете по гр.д. № 9604/2023 г. на ВРС, които имат за предмет установяване валидността на сделките, които се явяват правопораждащо основание за твърдяната от ищците „У АД, „В. ЕООД, „И“ ООД и П.“ ЕООД съсобственост с ответника спрямо процесните имоти, ще обуслови изводът на съда в производството за делба по отношение на въпроса налице ли е съсобственост върху процесните имоти между всички посочени страни или само между някои от тях. Доколкото силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 9604/2023 г. на ВРС ще се отрази върху правилността на решението по иска за делба, е налице връзка на преюдициалност между двете дела и производството по гр.д. № 3390/2023 г. по описа на ВРС, ХХ състав, следва да бъде спряно до приключване на производството по гр.д. № 9604/2023 г. на ВРС, IX състав, на основание чл.

229, ал.1, т. 4 от ГПК.

По възраженията на въззивника, следва да се отбележи, че допустимостта на съединяването на установителни искове в производството за делба, първа фаза, не означава недопустимост същите да бъдат предявени в отделно производство, като преценката за това е на ищеца, без да е 3 необходимо същият да доказва в настоящото производство правния си интерес от предявяването на исковете в отделно производство. В рамките на производството за делба, както и в рамкте на настоящото производство по частната жалба срещу определението за спиране на делото за делба, не може да бъде преценявана допустимостта на производството по гр.д. № 9604/2023 г. на ВРС, IX състав. Не може да бъде преценявано и наличието на предпоставките за обединяване на двете дела за общо разглеждане по реда на чл.213 от ГПК, доколкото тази възможност е предоставена само и единствено на решаващите състави на съда по двете дела. Релевантен за преценката на съда факт е висящността на преюдициалния спор.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Определение № 1243/30.01.2024г., постановено по гр.д. №3390/2023г. по описа на ВРС, следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1243/30.01.2024г., постановено по гр.д. №3390/2023г. по описа на ВРС, с което се спира производството по гр.д.

№ 3390/2023 г. по описа на ВРС, ХХ състав, до приключване на производството по гр.д. № 9604/2023 г. на ВРС, IX състав, на основание чл.

229, ал.1, т. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4