Акт № 135253 от 05.11.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 135253 гр. София, 05.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20261110121423 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Л. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „лт“, бл. 26, вх. В, ет. 4, ап. 46, чрез пълномощника адв. Е. Т.-к, срещу Република България, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът, в изпълнение на служебното си задължение по чл. 129, ал. 1 от ГПК да провери редовността и допустимостта на исковата молба, констатира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и 5, чл. 128, т. 2 и чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което следва да бъде оставена без движение, като на ищцата бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности.

Ищцата е предявила отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата и при условията на евентуалност — положителен установителен иск за признаване на собствеността в нейна полза въз основа на давностно владение.

Същевременно петитумът на евентуалния иск е формулиран с условие: „в случай че уважите предявения иск“. В гражданския процес евентуалното съединяване на искове по дефиниция предполага последващият иск да се разглежда само при отхвърляне (неуважаване) на главния иск. Условието за разглеждане на евентуалния иск „в случай че се уважи главният иск“ представлява логическо и правно противоречие, водещо до нередовност на петитума по чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК. Подобна молба всъщност не въвежда евентуалност, а изразява претенция за едновременно (кумулативно) постигане на двата правни резултата — едновременно да се отрече правото на ответника и да се признае правото на ищеца.

Според приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2012 г. по тълк.д. № 8/2012 г., по на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Съобразно приетото в горецитираното тълкувателно решение, ищцата принципно има право да избере да търси защита на накърненото от спора с ответника право (правото й на собственост), както чрез предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника, отричайки неговото право на собственост, така и чрез положителен установителен иск, чрез уважаването на който със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните ще бъде установено, че ищцата е собственик на имота.

Извод за възможността двата иска да бъдат предявени едновременно в тълкувателното 1 решение не се съдържа.

Независимо че предметът на делото (спорното право) при двата вида искове е различен - при отрицателния иск това е отричаното от ищеца право на собственост на ответника, а при положителния установителен иск е притежаваното от ищците право на собственост, предявяването им за съвместно разглеждане в общ исков процес, независимо от предпочитания от ищцата вид на съединяване е недопустимо. Това е така, тъй като за ищцата липсва правен интерес от търсената в един и същ исков процес и срещу същия ответник защита. Предметът на положителния установителен иск за собственост включва в себе си и предмета на отрицателния установителен иск по отношение на същия имот и доколкото с евентуалното му уважаване едновременно ще се установи, че ищцата е собственик на твърдяното основание (давностно владение), отричайки правото на собственост на ответника, то естеството на търсената съдебна защита води до извод за недопустимост на отрицателния установителен иск. В случая е налице идентитет между отрицателния установителен иск и положителния установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно материално право. При това положение и доколкото уважаването на положителния установителен иск предпоставя по-голяма по обем защита на ищцата, при която с признаването й за собственик ще бъде установено, че ответникът не е собственик, то за нея липсва правен интерес от отрицателния установителен иск и обективното му съединяване с положителния установителен иск.

Предвид това ищцата следва изрично да поясни вида на търсената защита, като заяви какъв иск предявява срещу ответника – положителен установителен иск за собственост или отрицателен иск за собственост.

Отделно от това, в исковата молба са налице непълноти и противоречия относно елементите на фактическия състав на придобивната давност (чл. 79, ал. 1 от ЗС).

Ищцата твърди, че живее в имота от 2000 г. (над 25 години), но едновременно с това твърди, че е владяла имота в периода от 13.05.2014 г. до настоящия момент (над 10 години). Ищцата следва да изясни от кой точно момент твърди, че е установила владение върху имота, и какво е настъпило на датата 13.05.2014 г. Ищцата следва конкретно да посочи по какъв начин, по какъв повод и от кого е получила фактическата власт върху процесния имот през 2000 г.; в какво правно качество е влязла в имота (като държател, наемател, родственик, заемател за послужване или като владелец); ако първоначално е била държател — кога и чрез какви конкретни външни и явни действия е преобърнала държането във владение за себе си, отричайки правата на собственика, и демонстрирала ли е това си намерение пред него (съобразно Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Ищцата следва да изясни каква е връзката й с лицата Кас и Ваица Стоили Садъкова, за които в исковата молба се твърди, че са били титуляри на правото на собственост и са го отдавали под наем.

На следващо място, с исковата молба е направено искане за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски по делото, като е приложена декларация за материално и гражданско състояние. Съдът констатира, че приложената декларация е представена в копие. С оглед носената от молителката отговорност за декларираните пред съда данни по чл. 313 НК, декларацията следва да бъде представена в оригинал, попълнена лично, четливо и изчерпателно от нея, с актуални данни към настоящия момент (като датата се попълни коректно в цялост, а не само с посочване на година), подписана лично от ищцата физически или с квалифициран електронен подпис. При неизпълнение съдът ще остави без уважение искането по чл.

83, ал. 2 ГПК и ще определи държавна такса, подлежаща на внасяне от ищцата. Следва да бъдат изискани служебно съответните справки във връзка с необходимостта от 2 преценка на основателността на направеното искане.

Исканията за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка от Столична община – район „Надежда“ и кадастрална схема от СГКК – гр. София са основателни и процесуално допустими с оглед необходимостта от изясняване на цената на иска и точната идентификация на имота, поради което следва да бъдат издадени. Искането за издаване на заверен препис за вписване на исковата молба в Службата по вписванията към момента е преждевременно направено, като съдът ще се произнесе по същото след привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 237839/27.07.2026 г. на Д. Л.

Ц..

УКАЗВА на ищцата в двуседмичен срок от получаване на съобщението:

1. С писмена молба, с препис за насрещната страна, като съобрази мотивната част на разпореждането, да уточни вида на иска, който предявява срещу ответника, както и да изложи ясни и непротиворечиви фактически твърдения относно придобивната давност, като: посочи точния начален момент, от който претендира, че е започнало давностното й владение върху имота, и изясни противоречието между твърдението за живеене от 2000 г. и твърдението за владение от 13.05.2014 г.; посочи по какъв начин, по какъв повод и от кого е получила фактическата власт върху имота през 2000 г. (като държател, ползвател, наемател или владелец), и ако е започнала като държател — кога, как и с какви конкретни явни действия е превърнала държането във владение за себе си, противопоставено на собственика; посочи каква е връзката й с лицата Кас и всс, черпи ли права от тях и в какво качество;

2. Да представи актуално удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот;

3. Да представи скица и/или схема на недвижимия имот.

При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

УКАЗВА на ищцата в същия двуседмичен срок да представи в оригинал подписана от нея /физически или с квалифициран електронен подпис/ декларация за семейно и имуществено състояние.

При неизпълнение на указанията искането за освобождаване от държавна такса ще бъде оставено без уважение.

ДА СЕ ИЗДАДАТ поисканите от ищцата съдебни удостоверения.

ДА СЕ ИЗИСКАТ справки по отношение на ищцата Д. Л. Ц., ЕГН: **********, от Агенция по вписванията - за притежавани недвижими имоти, от отдел "Пътна полиция" при СДВР - за притежавани моторни превозни средства, от Националната агенция по приходите - за осигурителен доход и декларирани доходи, пенсии, обезщетения, получавани помощи, техния размер, период на плащане и основанията за плащания, трудови договори, плащания и задължения за местни данъци и такси към всички общини за период от една година назад, считано от датата на справката, както и от Националния осигурителен институт - за получавани помощи, техния размер, 3 период на плащане и основанията за плащания, трудови договори, за период от една година назад, считано от датата на справката.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4