Определение № 314 от 20.04.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. Габрово, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20264200500167 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 413 ал. 2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит Б." ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез пълномощник юрисконсулт Екатерина Костадинова, против Разпореждане № 364/05.03.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 110/2026 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Р. К., ЕГН **********, за вземания по договор за потребителски кредит, сключен между страните.

Твърди се, че по аргумент от чл. 411, ал. 2 ГПК заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. В този смисъл се твърди, че съдът е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила. Навеждат се твърдения, че за да е налице първата хипотеза на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. За да е налице втората хипотеза на горепосочената разпоредба, следва да се приеме, че от събраните доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна, което заповедният съд не е сторил. За да е налице неравноправност на съответните договорни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, клаузата трябва да е сключена във вреда на потребителя; да не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; клауза да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Жалбоподателят счита, че в случая заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативни критерии за неравноправна клауза.

Съдът неправилно не отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като 1 неправилно е извършил именно такава преценка.

По отношение договорното възнаграждение се твърди, че неправилно заявлението е било отхвърлено, тъй като преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, т. е. дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Изготвеният погасителен план, също връчен на ответника, съдържал информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди се, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания.

По отношение на уговорения годишен лихвен процент се твърди, че същият отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като страните по своя воля са се съгласили да сключат договора за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР. На следващо място се излага, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. След като са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР и по аргумент от чл. 145, ал. 1 ЗЗП, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. По отношение на законната лихва се твърди, че претенцията неправилно е било отхвърлена, тъй като присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск.

По отношение на претенцията за лихвите за забава също се заявява оплакване за неправилното й отхвърляне, тъй като клаузата не е неравноправна, а кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.

Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, процесният договор е изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни. С оглед на изложеното се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит Б.” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания за главница в размер от 1 974,79 евро, договорно възнаграждение в размер от 976,63 евро и мораторна лихва в размер от 41,65 евро, претендирани със заявлението.

Претендират се и разноски в размер на 7,67 евро за заплатена държавна такса и 25 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд – Габрово, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе предвид следното:

Пред заповедния съд е постъпило заявление от "Профи Кредит Б." ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. Д., за следните суми: 1 974.79 евро – главница за периода 10.02.2024г. 10.01.2026 г., ведно със законната лихва от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 976,63 евро - договорна лихва за периода 10.02.2024г. - 10.01.2026 г.;

675.86 евро - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, за периода 10.02.2024 г. - 10.01.2026 г.; 852.14 евро - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, за периода 10.02.2024 г. - 10.01.2026 г.; 255.65 евро – такса, начислена на 10.04.2024 г.; 41.65 евро - мораторна лихва за периода 11.02.2023 г.25.02.2026 г. Претендирани са и съдебни разноски: 117,60 евро - юрисконсултско възнаграждение, 51,10 евро - за подготовка на документи и 81,20 евро - заплатена държавна такса.

2

Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит № 40013437993 от 16.11.2022 г., по който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 5000 лв., за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска от 240,54 лева, годишен лихвен процент в размер на 41,00%; ГПР - 49,13%. Съобразно тези условия, дължимата договорна лихва е в размер от 3658,50 лв. Уговорено е възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги "Фаст" в размер на 2000,00 лева и "Флекси" в размер на 2500 лева, платими към всяка погасителна вноска, с прибавянето на които общият размер на задълженията по договора възлиза на 13 158,50 евро. Падежът на първата вноска е 10.12.2022 г., а на последната – 10.11.2025 г.

С разпореждане рег.№ 322/26.02.2026 г. РС Севлиево е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на разпореждането да уточни извършвал ли е длъжникът частични плащания по договора за кредит и ако е извършвал такива - в какъв размер са същите и как са отнасяни към дълга.

С уточняваща молба вх. 1121/05.03.2026 г. заявителят е посочил, че общата сума на направените плащания по ДПК №40013437993 е в размер на 3128.91 евро и е посочил отнасянето им по пера.

С обжалваното разпореждане Районен съд – Севлиево е отхвърлил заявлението изцяло. Приел е на първо място, че претенцията за вземания за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като те представляват такса или комисионна за действие, свързано с усвояване и управление на кредита. Вземанията пък за такси при забава представляват неустойки и претендирането им нарушава императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Съдът е приел още, че процесният договор за потребителски кредит попада под режима на ЗПК. Тъй като двете услуги „фаст“ и „флекси“ представляват част от задължението по договора, таксите за тези вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредит“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и следователно да участват по реда на чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на ГПР. Съобразно текста на представения по делото договор, това не е направено, а с включването им ГПР надхвърля законоустановения максимум. Клаузите за изчисляване на ГПР и определяне размера му са нищожни. Съдът е посочил, че в практиката на СЕС се приема, че когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни възнаграждения за „услуги“ като процесните, целият договор може да се приеме за нищожен, на осн. чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При това положение и на осн. чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, т. е. само за главницата. Доколкото чистата главница по процесния договор за кредит е в размер на 2556 евро /5000 лв./, а длъжникът е платил сума в по-висок размер, съдът е счел, че в случая са налице основанията за отхвърляне на всички претендирани от заявителя вземания.

Поради необжалване на разпореждането по отношение на част от претендираните вземания, то е влязло в сила по отношение на: възнаграждението за закупена и използвана услуга "Фаст" в размер от 675,86 евро; възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Флекси" в размер от 852,14 евро и неплатена такса, начислена на 10.04.2024 г. в размер от 255,65 евро.

Окръжен съд – Габрово намира, че в обжалваната пред него част разпореждането на РС Севлиево е правилно и законосъобразно.

С оглед разпоредбите на чл. 19 ал. 1 ЗПК и пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК съдът приема, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. - да са отразени в крайния му размер и сумите (напр. неустойки и/или такси за услуги), които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати. В настоящия случай 3 между страните е договорено дължими от потребителите "възнаграждения" за закупени допълнителни пакети "Фаст" и "Флекси", на обща стойност 450,00 лева (пакети от допълнителни услуги "Фаст" в размер на 2000,00 лева и "Флекси" в размер на 2500,00 лева). Това "възнаграждение" е включено в погасителния план още към датата на сключване на договора, следователно има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати.

Но по делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, от което следва, че посочения в договора размер на ГПР не отговаря на действителния.

Така, според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, т. к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер – 49,13%, този процент не е коректен и не е определен законосъобразно, поради невключването в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, на възнагражденията по двата допълнителни пакета. Макар закупуването на тези услуги да не е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита - касае се за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и водеща до заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, както и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР.

Според трайната практика на СЕС посочването на ГПР в договора за кредит има съществено значение за потребителя, за да му даде възможност за информиран избор на кредитен продукт. По тази причина, както е посочил и първоинстанционният съд, в актуалната съдебна практика /Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22/ СЕС постановява, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски. Предвид тълкуването на СЕС в цитираното решение, че и неточното посочване на ГПР се приравнява на липса на ГПР, следва да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит, в който е посочен неправилно определен размер на ГПР, е недействителен, на осн. чл. 22 вр. чл. чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.