Решение № 273 от 19.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора Ц. Г. Г. като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20251800101065 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Т. К. срещу В. Ц. Т., с която е предявен иск по чл. 5 от ЗЛС.

Ищцата твърди, че ответникът е неин племенник, пълнолетен, ученик в 12-ти клас, с умствено изоставане от 6- годишна възраст, което било установено с Епикриза с изх. № 347/16389 от 11.06.2013 г. от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като тогава изоставането е било в лека степен. Това негово състояние наложило постоянна работа с психолог и ресурсен учител в училище. Посочва, че майка му и баща му са починали, поради което към настоящия момент той живее при Трендафил и Благойка Филипови (негови баба и дядо и родители на ищцата), но основно тя полага грижи за него, тъй като те са възрастни и с намалена работоспособност. Ищцата поддържа, че посещава ответника всекидневно, като полага грижи по неговото отглеждане, вкл. контрол на приема на лекарства и проследяване на здравословното му състояние, осигуряване на финансови средства за храна, облекло, лечение както и за всички други негови разходи и подпомагане в образователния процес. Придружава го при посещения в институции и при медицински прегледи, вкл. при клиничен психолог към ГПСИП „Детско психично здраве“ ООД, за което било изготвено психологично изследване от 17.07.2025 г. От последното се установявало, че той е със значителни нарушения в социалните и комуникативни взаимоотношения и интелектуални възможности на нивото на умерена степен на умствено изоставане, с дефицити на памет, внимание, практически умения, самостоятелност и интереси - под очакваните за възрастта, а за физическото си и емоционално оцеляване се нуждае от непрекъсната подкрепа и контрол. Ищцата счита, че поради състоянието си ответникът не може разумно да управлява личните си и имуществени дела, като понякога извършва действия, които го поставят в уязвимо положение и 1 съществува риск от злоупотреба спрямо него, а и се нуждае от постоянни грижи и помощ във връзка със здравословното си състояние, поради което ищцата намира, че е налице реална необходимост от поставянето му под ограничено запрещение и отправя такова искане към съда, а при условията на евентуалност – за поставянето му под пълно запрещение. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника - адв. Г., който изразява становище за допустимост на иска. Не възразява, ищцата да бъде назначена за временен попечител на ответника до приключване на съдебното производство. Не отправя доказателствени искания.

В открито съдебно заседание по делото ищцата се явява лично и с адв.

Иванов, който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, като, с оглед изготвеното заключение и проведените разпити на свидетели, постави съответното лице под ограничено запрещение за защита на неговите права.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв. Г. - особен представител. Не възразява срещу доклада и не сочи доказателства. Не възразява, ответникът да бъде поставен под ограничено запрещение, като счита, че това ще бъде в негов интерес.

В открито съдебно заседание пред ОС- София контролиращата страна Софийска окръжна прокуратура се представлява от прокурор Г., която счита предявения иск от С. Т. К. срещу В. Ц. Т., с правно основание чл. 5 от ЗЛС, за допустим и основателен. Намира, че от доказателствата по делото става ясно, че ответникът не е в състояние сам да се грижи за себе си и да защитава своите интереси, поради което счита, че исковата молба следва да бъде уважена.

Изразява становище, че ответникът все пак е в състояние да се грижи и обслужва в битовото си ежедневие, поради което не би следвало да се поставя под пълно запрещение. Моли съда да го постави под ограничено запрещение.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представените удостоверения за наследници на л. 8 и 9 от делото, както и от удостоверение за съпруга и родствени връзки на л. 16 от делото, се установява, че ответникът В. Ц. Т. е племенник на ищцата С. Т. К., т.е. тя е активно легитимирано лице по смисъла на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

От представеното с исковата молба копие от епикриза (л. 6 от делото) се установява, че на 6- годишна възраст ответникът е диагностициран с лека стенен на изоставане в психичното развитие и затруднения в общото функциониране.

При психологично изследване, проведено в ГПСИП „Детско психично здраве“ ООД на 17.07.2025г., е установено, че Т. е със значителни нарушения в социалните и комуникативните взаимоотношения, както и с интелектуални възможности на нивото на умерено умствено изоставане.

От доклада на длъжностни лица от 140-то СУ „Иван Богоров“ се установява, че Т. е добре адаптиран към училищната среда и не проявява агресия. Изпитва затруднения при писмено формулиране на мисли. Справя се с основни аритметични действия, но се затруднява да борави с многоцифрени числа. Наблюдават се дефицити в концентрацията и устойчивостта на вниманието му.

2

Съдът придоби лични впечатления за интелектуалното и психическото състояние В. Т. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК и установи, че ответникът разбира зададените въпроси и дава адекватни отговори, включително с относително дълги и добре структурирани изречения, като демонстрира оформен мисловен процес и добра езикова култура. Напълно е контактен, както и ориентиран за време, място и собствената личност. Разпознава близките си и осъзнава естеството на отношенията си с тях. На моменти не се изразява точно и прецизно.

От приетото по делото заключение по допуснатата СПЕ се установява, ч е п р и ответника В. Т. още от ранна детска възраст е налице трайно нарушение в психичното развитие с интелектуален дефицит, изразяващо се в отклонения в речевото, когнитивното и социалното функциониране (забавено проговаряне, затруднено разбиране на инструкции, обучителни дефицити, ограничен речников запас и затруднения в адаптивното поведение).

Нарушенията са трайни. Установява се интелектуално функциониране на ниво умерена степен на умствено изоставане, с отчетливи дефицити в паметта, вниманието, концентрацията, абстрактното мислене, социалната преценка и адаптивните умения. Вербалните способности са добре развити, но предимно заучени и ситуативно обусловени. При по-продължителен контакт бързо настъпва уморяемост, дезорганизация на мисловния процес, повторяемост в изказа, затруднено превключване между теми и ригидност в поведението.

Част от социално приемливите реакции са усвоени по модел и се възпроизвеждат в познати ситуации, без достатъчна дълбочина на разбиране.

Ответникът притежава базисни умения за самообслужване и е способен да извършва елементарни ежедневни дейности в структурирана и подкрепяща среда с частично запазена социална адаптация, която, обаче, е недостатъчна за самостоятелно и пълноценно управление на интересите му. Според вещото лице, Т. не може адекватно да преценява рискови ситуации, не разбира в достатъчна степен последиците от правни и финансови действия, не може самостоятелно да борави с парични средства и проявява висока внушаемост и зависимост от външно насочване, както и нисък самоконтрол, емоционална незрялост и склонност към лесно манипулиране от страна на трети лица.

Направен е извод, че В. Т. не е напълно лишен от възможност да разбира свойството и значението на действията си, но способността му самостоятелно да ръководи постъпките си и да защитава интересите си е съществено ограничена поради интелектуалния дефицит и нарушеното адаптивно функциониране, т.е. са налице медицинските предпоставки за поставянето му под ограничено запрещение. По- конкретно, вещото лице е посочило, че ответникът страда от трайно разстройство в психичното развитие и умерена степен на умствено изоставане. Установяват се трайни когнитивни дефицити, засягащи интелекта, паметта, вниманието, абстрактното мислене, социалната преценка и адаптивното функциониране. Налице са данни за емоционална и социална незрялост, нисък самоконтрол, повишена внушаемост и лесна манипулируемост. Тези заболявания оказват съществено и трайно влияние върху интелектуалното и личностовото функциониране на ответника, който притежава ограничени академични и практически умения, не разбира абстрактни понятия, не може адекватно да оценява рискови ситуации, лесно се влияе от околните и се характеризира с ограничена способност за самостоятелно и критично вземане на решения. Направен е извод, че ответникът притежава базисни умения за самообслужване и може да извършва елементарни ежедневни дейности в позната среда, но не е в 3 състояние самостоятелно и в пълен обем да защитава своите лични, правни и имуществени интереси, доколкото са установени сериозни затруднения при преценка на последствията от собствените действия, управление на финансови средства, разпознаване на рискови ситуации и противопоставяне на външно влияние. Според в.л. П., ответникът се нуждае от постоянна подкрепа при вземане на решения, организиране на медицински грижи, контакти с институции и извършване на правни и финансови действия.

Предвид запазените базисни социални и битови умения, но ограничената способност за самостоятелна защита на интересите му, според вещото лице са налице основания за поставянето му под ограничено запрещение.

В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

Разпитан е свидетелят Г.К.К., син на ищцата и братовчед на ответника.

Заявява, че познава В. Т. и активно общува с него, като комуникацията между тях е нормална. Изразява становище, че ответникът е манипулируем и праволинеен, тъй като приема всичко дословно и за чиста истина и не е в състояние да взема важни решения. Твърди, че ответникът има приятели от училище. Смята, че не може да борави с пари, не може да прави бързи сметки, както и че от финансова гледна точка не е самостоятелен. Не е пътувал самостоятелно далечни разстояния, освен на зелено училище, придружаван от класа и от класен ръководител. Страда от епилепсия. Не счита, че може сам да се грижи за себе си. Няма имущество на свое име, но, ако придобие такова, може лесно да бъде измамен, манипулиран. Според свидетеля, ответникът е записан по програма за специални образователни потребности, но от училището не са особено активни в тази дейност. Регистриран е като ученик със специални образователни потребности и работи с ресурсен учител. Има и други роднини, с които не се грижат за него.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от лелята на ответника, която е активно процесуално легитимирано лице в производствата по Глава ХХVІІІ от ГПК – арг. от чл. 336, ал. 1 от ГПК .

За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга неговата правна сфера.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на слабоумие или сериозно душевно заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че - само по себе си - слабоумието или заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси.