Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 11.08.2022, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1183/2021
Вид
Решение № 198
Подписан
11.08.2022
В сила
06.03.2024
Състав
Елена Иванова Стоилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Провадия, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря П.Х.Д. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20213130101183 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от С.Ю. Г., с ЕГН **********, адрес: общ. *****, с. ***** и на М. Б. Г., ЕГН **********, адрес: общ. *****, с. *****, ул. ****** в качеството им на наследници по закон на Ю.Г.Г. с ЕГН **********, починал на 10.09.2021г. срещу “Потребителна Кооперация Балкан“. ****, седалище и адрес на управление: общ.*****, с.

*****, ул. *******

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Ю.Г.Г. ЕГН **********, който в периода 10.03.2015 г. — 10.09.2021 г. се е намирал в трудово правоотношение с ответната кооперация „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ БАЛКАН“, съгласно сключен Трудов договор № 3/10.03.2015г., като е изпълнявал длъжността председател на кооперацията. Уговореното работно време е 8 часа дневно при петдневна работна седмица, а основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лв. Предвид липсата на изрична уговорка относно размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, ищцовата страна счита, че следва да се приеме, че приложение намира чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във връзка с член единствен от Постановление на Министерския съвет № 147 от 2007 г. за определяне на минимални размер па допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Установеният императивен минимум е по 0,6% за всяка година трудов стаж и професионален опит.

От Трудова книжка № 231 (Серия И, № 629885) и предхождащата я трудова книжка на Ю.Г.Г. към 10.03.2015 г. се установявало, че той имал 23 години трудов стаж. Това се потвърждавало и от приложеното Допълнително споразумение към трудовия договор, сключено на 01.01.2016 г., с което работодателят е признал, че към 01.01.2016 г., т.е. 10 месеца след началото на изпълнението на трудовия договор, служителят има 24 години трудов стаж, за който ще се изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Страните по трудовото правоотношение са уговорили размерът на това допълнително възнаграждение от 01.01.2016 г. до 10.09.2021 г. да бъде 0.7% за всяка година трудов стаж. С Постановление на Министерския съвет № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне на 1 размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2019 г. определя нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв.. Уговореното в трудовия договор основно месечно трудово възнаграждение от 550 лв. противоречи на нормативно установения императивен минимум, от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. основното месечно трудово възнаграждение, което ответникът дължал на Ю.Г., е 560 лв..

С Постановление на Министерския съвет № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне на размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2020г. до 31.12.2020 г. основното месечно трудово възнаграждение, което ответникът дължи на Ю.Г., е 610 лв.

С Постановление на Министерския съвет № 331 от 26 ноември 2020 г. за определяне на размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2021 г. основното месечно трудово възнаграждение, което ответникът дължи на Ю.Г., е 650 лв.

На 10.09.2021 г. настъпила смъртта на Ю.Г.Г., с което се прекратило трудовото правоотношение на основание по чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ.

Твърди се, че от началото на изпълнението на трудовия договор - 10.03.2015г., до 10.09.2021 г. „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ БАЛКАН“ през нито един месец не е изплащала каквото и да било трудово възнаграждение на Ю.Г.Г..

Поради това на основание чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ответникът имал следните задължения за изплащане на трудово възнаграждение на Ю.Г.:

- от 10.03.2015 г. до 31.03.2015 г. (16 работни дни) - 476,88 лв. (основно трудово възнаграждение - 419,04 лв., и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 57,83 лв. (23 г. трудов стаж х 0,6% х 419.04 лв.):

- от 01.04.2015 г. до 31.12.2015 г. (9 месеца) - 5633,1 лв. - за всеки месец по 625,9 лв.

(основно трудово възнаграждение - 550 лв., и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 75,9 лв. (23 г. трудов стаж х 0,6% х 550 лв.);

- от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. (12 месеца) - 7708,8 лв. - за всеки месец по 642,4 лв.

(основно трудово възнаграждение - 550 лв., и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - - 92,4 лв. (24 г. трудов стаж х 0,7% х 550 лв.);

- от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. (12 месеца) - 7755 лв. - за всеки месец по 646,25 лв.

(основно трудово възнаграждение - 550 лв., и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 96,25 лв. (25 г. трудов стаж х 0.7% х 550 лв.):

- от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. (12 месеца) - 7801,2 лв. - за всеки месец по 650,1 лв.

(основно трудово възнаграждение - 550 лв., и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 100,1 лв. (26 г. трудов стаж х 0.7% х 550 лв.);

- от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. (12 месеца) - 7990,08 лв. - за всеки месец по 665.84 лв.

(основно трудово възнаграждение - 560 лв., и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит-105.84 лв. (27 г. трудов стаж х 0.7% х 560 лв.);

- от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. (12 месеца) - 8754,72 лв. - за всеки месец по 729,56 лв.

(основно трудово възнаграждение - 610 лв.. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 119,56 лв. (28 г трудов стаж х 0,7% х 610 лв.);

- от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г. (8 месеца) - 6255,6 лв. - за всеки месец по 781,95 лв.

(основно трудово възнаграждение 650 лв., и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 131,95 лв. (29 г. трудов стаж х 0,7% х 650 лв.);

- от 01.09.2021 г. до 10.09.2021 г. (7 работни дни) - 273,68 лв. (основно трудово възнаграждение - 227,5 лв., и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 46.18 лв. (29 г. трудов стаж х 0.7% х 227.5 лв.).

Твърди се, че общият размер на дължимите от ответника трудови възнаграждения на Ю.Г. е 52649,06 лв.

Твърди се, че от началото на изпълнението на трудовото правоотношение на 2

10.03.2021 г. до прекратяването му на 10.09.2021г. Ю.Г. никога не е използвал полагащия му се съгласно трудовия договор платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни годишно.

Предвид това на основание чл. 224, ал. 1 КТ във връзка с чл. 43 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските ответникът дължал изплащане на ищците обезщетение за неизползван платен годишен отпуск както следва:

- от 10.03.2015 г. до 31.12.2015 г. (9 месеца) - 23 работни дни:

- от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. (12 месеца) - 30 работни дни;

- от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. (12 месеца) - 30 работни дни;

- от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. (12 месеца) - 30 работни дни;

- ot01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. (12 месеца)- 30 работни дни:

- от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. (12 месеца) - 30 работни дни;

- от 01.01.2021 г. до 10.09.2021 г. (8 месеца) - 20 работни дни.

Общият размер на неизползвания платен годишен отпуск на Ю.Г. е 193 работни дни при среднодневно брутно трудово възнаграждение от 39.09 лв.. Поради това ответникът дължал обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7544,37 лв..

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищците общо 52649.06 лв., на всяка една от тях по 1/2, а именно по 26324.52 лева заедно със законната лихва от деня на предявяване на иска, която сума представлява сбора от всички неизплатени трудови възнаграждения (както основни, така и допълнителни за трудов стаж и професионален опит) на Ю.Г.Г. за всеки един от месеците от началото на изпълнението на трудовото му правоотношение с ответника на 10.03.2015 г. до прекратяването ла правоотношението на 10.09.2021 г.

Иска се осъждането на ответника да заплати на ищците общо 7544,37 лв. на всяка една от тях по 1/2, а именно по 3772,19 лв. заедно със законната лихва от деня на предявяване на иска, която сума представлява обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на Ю.Г.Г. по чл. 224, ал. 1 КТ. Претендират се разноски.

В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор.

В него твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Твърди, че съгласно чл.358, ал.1. т.3 и ал.2, т.2 от КТ давностния срок по искове по трудови спорове е 3 годишен, поради това претенциите за изплащане на трудово възнаграждение за периода 10.03.2015 г. до 10.09.2018 г. били погасени по давност.

Ответникът не оспорва, че Ю.Г. през периода 10.03.2015 г. — 10.09.2021 г. е бил председател на ПК „Балкан“.

Твърди, че съгласно ЗК и Устава на кооперацията Управителният съвет е органът, който приема вътрешни правилници за дейността на кооперацията, включително и Правилник и План за своята работа (чл.31, ал.2, т.7 от Устава на кооперацията), определя възнаграждението на председателя на кооперацията (чл.31, ал.2, т.12 от Устава на кооперацията). Съгласно чл.43, ал.1, т.6 от Устава на ПК председателят на кооперацията подписва оформените въз основа на Решенията на Управителния съвет заповеди, договори и др.документи, произтичащи от представителните му функции.

Оспорва приложените трудов договор и допълнителни споразумения, т.к. те не били подписани от членовете на Управителния съвет.

Оспорва правото на Г., съгласно допълнително споразумение, приложено към делото от 2016г. до 2021г., относно уговорка за размер на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж с професионален опит - нямало решение на управителния съвет за размера и за годините, които се признават за длъжност „Председател” (чл.31, ал.1. т.7 и т.12 от Устава на ПК).

Твърди се, че съгласно разчетно-платежните ведомости, Г. е получил трудово възнаграждение до м.декември 2020 год., което било видно от положения подпис. Съгласно 3 разчетно-платежните ведомости на кооперацията, които са изготвяни от председателя, било трудно разбираемо какво има да получава г-н Г. за месеците от януари 2021 г. до 10.09,2021 г. Срещу името му за м.януари 2021 г. имало сума в размер на 61,89 лв., от м.февруари 2021 г. до м.май 2021 г. включително сумите са по 12,63 лв., от м.юни 2021 г. до м.08.2021 г. сумите са по 312,63 лв. За м.септември 2021 г. ведомостта била изготвена от член на Управителния съвет, оторизиран да свика Извънредно общо събрание, съгласно Устава на ПК, и сумата е в размер на 154,03 лв. Така сметнати възнагражденията, които не е получил г-н Г., била в размер на 1204,33 лв., за които ответника не възразява, че е дължима.

Съгласно чл.155, ал.4 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не помалко от 20 работни дни. Съгласно чл.156а по-големи размери на отпуски се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Твърди се, че в кооперацията не са намерени протоколи на - управителния съвет за договаряне на платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни.

Твърди се, че неправомерно, съгласно КТ, е заплащане на платен годишен отпуск без прекратяване на трудово правоотношение, видно от разчетно-платежни ведомости, през м.октомври 2019 г. г-н Г. при 23 отработени дни си е начислил, освен трудово възнаграждение, и платен годишен отпуск за 2018 г. в пълен размер. Подобен запис имало и в м.февруари 2020 г. - при отработени 20 работни дни, начислен годишен отпуск за 2019 г. в пълен размер. За 2021 г. полагаемото обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 14 работни дни щяло да бъде изплатено със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Заявяват по отношение на доказателствените искания на ищеца, че не разполагат с трудовото досие на Ю.Г.Г.; в ПК „Балкан” с.*****, не са приемани от Управителния съвет Вътрешни правила за работна заплата, липсват протоколи на Управителния съвет; не оспорват избора на Ю.Г.Г. за председател ча кооперацията през 2015 год..