Решение № 1333 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300501752 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.45 ЗЗД и чл.109 ЗС.

Образувано е по постъпили въззивна жалба и частна жалба, подадени от М. К. А. чрез процесуалния представител адв. К. Д.

С въззивната жалба се атакува решение №260011/23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 8911/2019 г. на ПдРС, Х гр.с., в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.109 ЗС, предявен от М. К. А., ЕГН **********, от гр. **********, против Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.

*********, за преустановяване на действията на ответника, които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с административен адрес гр. **********, представляващ жилище на едно ниво с площ 62.70 кв.м, при съседи: имот с идентификатор ***; сграда с идентификатор ***, със застроена площ

28 кв.м; както и ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 351 кв.м и административен адрес ************, като бъде задължен ответника да премахне незаконния строеж - сграда, осъществен от него в източната част на дворното място и изпълнен в рамките на притежавания от него имот с идентификатор ***, както и да премахне всички строителни материали и отпадъци, разположени в източната част от дворното място, и в частта, в която е отхвърлен иска по чл.45 ЗЗД, предявен от М. К. А., 1

ЕГН **********, от гр. *************, против Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ************, за заплащане на сумата 10800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника върху имота на ищцата М. К. А., ЕГН **********, вследствие на извършеното от него незаконно строителство, осъществено в неговата сграда с идентификатор ***.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакувания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че не е налице причинно – следствена връзка между извършеното от въззиваемия строителство и причинените вреди в жилището на жалбоподателката, че не е безспорно доказано наличието на незаконен строеж, изпълнен от същия, този строеж да създава пречки на жалбоподателката да упражнява правото си на собственост, както и, че премахването на незаконния строеж би създало допълнителни вреди в жилището на А., като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърдяното процесуално нарушение се изразява в неправилно недопускане на искана от страната експертиза, както и формиране на изводи от решаващия съд въз основа на снимки, представени от ответника, като се излагат подробни съображения. Възразява се, че доклада на съда е непълен и неточен – не съдържа указания за кои обстоятелства страните не сочат доказателства. Атакуваният съдебен акт страда от пълна липса на анализ и произнасяне в мотивната част на решението относно искането за премахване на строителните материали и отпадъци, разположени в източната част от парцела. Не са обсъдени събраните по делото доказателства. Твърди се, че Т. не е ангажирал доказателства за липсата на виновно поведение.

Излагат се съображения, че исковете са основателни. Иска се отмяна на решението в атакуваната част, като се уважат предявените от А. искове, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез пълномощника адв. Н. А., като се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваната му част да се потвърди. Претендират се разноски.

Излагат се подробни съображения.

С частната жалба, подадена от А. чрез адв. Д. се атакува определение №260090/17.05.2024 г., постановено по гр.д. №8911/2019 г. на ПдРС, Х гр.с., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за изменение на основание чл.248, ал.1 от ГПК, на решение №260011/23.01.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от 2135.64 лв.

С частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Излагат се съображения, че на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 2135.64 лв., съразмерно на отхвърления 2 насрещен иск. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски в посочения размер.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Изтъкват се подробни съображения, че не е доказано извършването на разходи от жалбоподателката във връзка с насрещния иск.

Иска се атакуваното определение да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е и дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално - правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно в обжалваните части, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на атакувания акт.

С оглед въведените с въззивната жалба основания, се прие следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от М. А., с предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.109 ЗС, като е приет и насрещен иск с правно основание чл.109 ЗС. Решението в частта, касаеща предявения насрещен иск, не е обжалвано и е влязло в сила.

Ищцата по първоначалните искове М. А. твърди, че с ответника са съсобственици, при квоти по ½ ид.ч., на поземлен имот на административен адрес гр. ************, с площ от 351 кв.м. В имота към 1982 г. били построени две отделни жилищни сгради близнаци, всяка със самостоятелен вход. Двете сгради били фактически свързани по отношение обща помежду им вътрешна стена /преграден зид/ и обща жилищна конструкция. Ищцата 3 твърди, че по силата на покупко-продажба, през 2016 г. е придобила западната жилищна сграда в имота, а ответникът, също чрез покупка, осъществена през 2017 г., придобил източната жилищна сграда. През месец ноември на 2019 г. ответникът започнал без съгласието на ищцата незаконни и мащабни строителни дейности, при което разрушил неговата сграда изцяло, премахнал целия покрив, както и всички носещи конструктивни елементи. Това съществено увредило конструкцията на общата между двете сгради носеща стена и тя се напукала. След сезиране на съответните органи била извършена проверка за незаконно строителство, като ответникът подал на 22.03.2019 г. декларация, че доброволно ще премахне незаконния строеж, но, въпреки това, продължил строителните дейности, като поставил нова покривна конструкция. Така общата между двете сгради стена била натоварена допълнително, а освен това новоизградения покрив бил по-високо разположен от този на жилището на ищцата и предразполагал възникване на течове.

Предизвиканите върху къщата на ответницата повреди, вследствие на незаконното строителство, следвало да бъдат отстранени, като за това била необходима сума в размер на 10800 лв. Единственият начин да се отстрани неблагоприятното въздействие върху имота на ищцата бил да се премахне изцяло незаконно построената от ищеца нова сграда. Освен това ответникът струпал в съсобственото дворно място строителни отпадъци, които пречели на ищцата да упражнява правата си. Предвид това се иска да бъде осъден ответникът да премахне незаконно построената сграда и да премахне строителните отпадъци от дворното място. Претендира се да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 10800 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба.

Ответникът Л. Т. отрича твърденията на ищцата, че е налице изцяло ново строителство, като поддържа, че върху неговата сграда се осъществяват ремонтни дейности, които не изискват съгласието . Отрича, че между двете сгради има обща разделителна стена. Твърди, че са налице две отделни стени от тухли и кирпич, като новоизградената покривна конструкция изобщо не засягала стената на ищцата. Твърди, че е уведомил ищцата за това, че ще извършва ремонтни работи, което тя е одобрила. Поддържа, че не е налице връзка между извършваните от него действия и пукнатините по стената на ищцата, същите не се дължат на строителството, а на нейни незаконни действия по изграждане на незаконна лятна кухня, обратните води от която се отливат в основите на общата разделителна стена между двете сгради и подкопават основите на сградата. Поради това счита исковете за неоснователни.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, е приел за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт от *********** на нотариус **********, ищцата М. А. е придобила по силата на договор за покупко-продажба правото на собственост върху: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 4

*** с административен адрес ***********, представляващ жилище на едно ниво с площ 62.70 кв.м, при съседи: имот с идентификатор ***; сграда с идентификатор *** със застроена площ

28 кв.м; както и ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 351 кв.м и административен адрес гр. ************, който съгласно стар план представлява имот пл. № 1382, в кв. 34, парцел VІІ, при съседи – поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

***, *** и ***.

Ответникът Л. Д. Т. е придобил по силата на покупко-продажба от 09.10.2017 г. правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ***, с административен адрес гр. **********, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и ***, изцяло принадлежаща към поземлен имот

***, представляващ жилище на едно ниво, с площ, съгласно документ за собственост, от 59.70 кв.м, при съседи на самостоятелния обект: имот с идентификатор ***; сграда с идентификатор

***, със застроена площ 18 кв.м; както и ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 351 кв.м и административен адрес гр.

**********, който съгласно стар план представлява имот пл. №1382 в кв. 34, парцел VІІ, при съседи – поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***.

Прието е, че не е спорно по делото и се установява от заключенията на приетите първоначална и допълнителна експертизи, че заснетите в кадастралната карта два самостоятелни обекта – жилища, които са собственост на ищеца и ответника, представляват западната, респективно източната, част от жилищна сграда на един етаж, построена в процесния имот.

Тази сграда, ведно с дворното място, е била обект на съдебна делба по гр.д.

№7970/1982 г. на Районен съд – Пловдив, извършена между лицата С.И. Л. и Л. И. А., като първият съделител Л. е придобил ½ ид.ч. от дворното място, заедно с източната жилищна сграда, построена в него, с площ 59.70 кв.м, състояща се от входно антре, хол, дневна, кухня и спалня, тоалетна и баня, и лятна кухня. Вторият съделител Л. А. получил ½ ид.ч. от дворното място, заедно със западната жилищна сграда, построена в него, с площ 62.70 кв.м, състояща се от входно антре, хол, кухня, тоалетна-баня, килер и гараж.