Решение № 1786 от 21.03.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

21.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1824 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т.

3 от ЗОДОВ.

Ищецът Р.Н.Д. твърди, че на 27.08.2010г. около 06:00 часа сутринта в дома си се събудил от силен шум от разбиването на входната врата на жилищната кооперация, в която живеел. Малко по-късно се заблъскало и по вратата на апартамента, в който живеел. Съпругата му отворила вратата. В дома им нахлули дузина маскирани полица, тежко въоръжени, с автомати. Влезли в спалнята, където се намирал ищеца, проснали го по бельо на земята, с ръце зад гърба и му поставили белезници на ръцете. След това го изправили до гардероба и извършили обиск в стаите. Ищецът бил по това време по бельо, стреснат, объркан , унизен. Арестът се заснемал с камера на МВР. Към 7,30ч. бил изведен от апартамента с анцуг на главата и белезници на ръцете. И откаран в офиса на негова фирма, където в продължение на 2,5 часа било извършено претърсване и изземване. След това от 11.00ч. до 15.00ч. ищецът престоял в НСБОП, след което бил откаран до офис на „Р.Б.“ АД, където наета от ищеца банкова касетка било отворена с помощта на ключар и от нея били иззети 9900евро собствени на ищеца средства.

Около 16.00ч. отново бил върнат в НСБОП. Докато бил задържан ищецът видял на телевизора в стаята на ведомството, че по новините непрекъснато предавали обширни репортажи за задържането му и арестуването му - бил сниман и показван по бельо с белезници в дома му, как го извеждат с анцуг върху главата и как го натоварват в полицейския автомобил със строга охрана. В медиите бил характеризиран като криминално проявен тартор на организирана престъпна група и бил посочен с цялото си име, а не само с инициали. Било му повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, за участие в организирана престъпна група, извършваща престъпления по чл. 253, чл. 255 и чл.

256 от НК, в качеството на управител и представляващ търговско дружеството. След изтичане на 72 часово задържане, което той прекарал в ареста на бул.“Г.М.Димитров“, П. поискала налагане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Искането било отхвърлено с определение по н.ч.д. № С-622 по описа за 2010г на СГС, НО, 11-ти състав и на 30.08.2010г в 18,10ч. бил освободен заедно със съпругата си. Протестът на П. срещу освобождаването му бил оставен без уважение от САС. С постановление от 08.09.2010г спрямо него била взета мярка „Забрана за напускане пределите на Р.Б.“, отменена с постановление на 18.11.2011г. Наказателното производството срещу него водено по ДП №31/2013г на СДР на ДАНС, пр. пр. № 4-4037/2010г на СГП било прекратено поради недоказаност на обвинението с постановление на наблюдаващия прокурор от 15.08.2010г. Постановлението било обжалвано и с определение от 28.10.2014г по Н.Ч.Д. № 1396/2014г на СНС, 10-ти състав било изменено основанието за прекратяване на наказателното производство, като е прието, че деянието не съставлява престъпление. С определение от 11.11.2014г. постановено по ВНЧД № 211/2014г на АСНС, 3-ти състав било изменено основанието за прекратяване на наказателното производство, като е прието, че то се прекратява поради недоказаност на обвинението. За времето от повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното производство ищецът твърди, че изпитвал стрес, уплаха, унижение и притеснения не само за себе си, но и за своите близки. Дъщеря му и тъща му били шокирани от задържането му.

Дъщеря му дълго след това не могла да забрави случилото се, а тъща му починала на 18.09.2011г., поради усложняване на онкологичното й заболяване по причина на преживения стрес. Променили се отношенията му с приятели, познати и съседи, които започнали да го избягват и да отказват да общуват с него. Бил уронен престижа, доброто му име в обществото и бизнес отношенията му, като в резултата на отзвука от ареста търговската му дейност намаляла наполовина. Много от фирмите отказвали да работят с него, масово го напуснали и негови служители.

Наложената му за година и два месеца административна мярка „забрана за напускане на пределите на страната“ затруднила както нормалното функциониране на търговската му дейност, така и възможността му за социални контакти. Справедливият размер обезщетение за претърпените неимуществени вреди определя на сумата от 45 000,00 лева, които претендира от ответника. Отделно от това твърди, че за периода от изземването на сумата от 9 900 евро на 27.08.10г. до връщането й на 10.12.2014г е бил лишена от възможността да реализира полза от нея, което за него представлява имуществена вреда. Претендира законната лихва върху тази сума в размер на 8 519,24лв. Ищецът претендира двете суми ведно със законната лихва, считано за претенцията на неимуществени вреди - от определението за прекратяване на наказателното производство до окончателното плащане, за претенцията за имуществени вреди - от датата на връщане 10.12.2014г до окончателното плащане.

Ответникът П. на РБ. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдените вреди и причинното следствената връзка между вредите и образуваното наказателно производство, и сочи на липса на доказателства в подкрепа на твърденията за настъпили такива. Отделно посочва, че оплакванията на ищеца са предимно от действия на служители на МВР, а за направените публикации П. не може да носи отговорност. Прави възражение за съпричиняване като посочва, че в наказателното производство са установени действия на ищеца по укриване на данъци за избягване на данъчни задължения. Счита, че началният момент за лихвата за забава следва да бъде датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване наказателното производство срещу ищеца – 11.11.2014г. Досежно претенцията за имуществени вреди посочва, че иззетите пари са се намирали в банкова касетка и следователно от тях ищецът не е реализирал печалба под формата на месечна или годишна лихва. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

На 27.08.2010г. около 06:00 часа ищецът и съпругата му са задържани в жилището, в което живеят. Влизането в жилището им е извършено шумно и показно от служители на ГДБОП и ДАНС, които са били маскирани и въоръжени. В него момент в жилището са се намирали и малолетната дъщеря и майката на съпругата на ищеца. От банкова касетка, наета от ищеца в „Р.Б.“ АД са иззети 9900евро.

С постановление от 27.08.2010г на ищеца е повдигнато обвинение по чл.321 ал.3 вр.ал.2 вр. ал.1 от НК за участие в организирана престъпна група, създадена да извършва престъпления по чл. 253 и чл. 255 от НК. Задържан е за 72 часа, като е поискано налагане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Искането е отхвърлено с определение по н.ч.д. № С-622 по описа за 2010г на СГС, НО, 11-ти състав и на 30.08.2010 ищецът е освободен. С постановление от 08.09.2010г. спрямо нея е взета мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на РБ.“, отменена с постановление на 18.11.2011г. Наказателното производството срещу ищеца водено по ДП №31/2013г на СДР на ДАНС, пр. пр. № 4-4037/2010г на СГП е прекратено поради недоказаност на обвинението с постановление на наблюдаващия прокурор от 15.08.2010г. Постановлението е обжалвано и с определение от 28.10.2014 по Н.Ч.Д. № 1396/2014г на СНС, 10-ти състав е изменено основанието за прекратяване на наказателното производство, като е прието, че деянието не съставлява престъпление. По протест на П. с определение от 11.11.2014г. постановено по ВНЧД № 211/2014г на АСНС, 3-ти състав е изменено основанието за прекратяване на наказателното производство, като отново е прието, че се касае до недоказаност на обвинението.

С постановление на СГП е разпоредено връщането на иззетите 9900евро. Същите са върнати на ищеца на 10.12.2014г. видно от представена разписка /л.37/.

Задържането на ищеца е било отразено в репортаж на новини на БНТ с продължителност от 2,45минути, съобщено от преслужбата на МВР, отразено в електронните сайтове на БТВ, „Труд“, „24 часа“, „Дневник“, „Днес“, „Правен свят“.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че извършения показен арест е довел ищеца до остра стресова реакция. Същата по принцип преминава до 2 дни. Преживяванията му, описани пред вещото лице са квалифицирани като Разстройства в адаптацията.

Смесено-тревожно-депресивна реакция. При тези симптоми е уместно медикаментозно лечение. Същите отминават за 6 до 8 месеца. Ищецът е посещавал психиатър, приемал е терапия. Към момента на личния преглед е установено наличието на Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод лек. Според вещото лице ищецът се нуждае от специализирано лечение.

От заключението на ССЕ се установява, че за периода от

27.08.2010г до 10.12.2014г. размерът на законната лихва върху сумата 9 900евро е 4 646,56 евро или 9087,88 евро. Заключението се кредитира като обективно и компетентно, а и не е оспорено от страните.

От показанията на свидетеля Х., близка на семейството на ищеца, се установява, че след ареста видяла ищеца и съпругата му. Били много уплашени, неориентирани, притеснявали се за детето си, за майката на съпругата.

Забелязала промяна в поведението на ищеца, тъй като го обвинявали в незаконен бизнес. Притеснявал се и за дъщеря си, която тогава била на 10 - 11 години.

Знае, че ищецът посещавал лекари, психолог, вземал медикаменти.

Свидетелката Д., съпруга на ищеца описва ареста им сутринта като много страшен – полицаите влезли с маски, с качулки с автомати при беззащитното й дете и при раково болната й майка. Това бил срив за семейството пред цялото общество и пред приятелите им. Осъжда показността на акцията, която била предавана по телевизията, по вестниците. Дори сутринта пред вратата им имало журналисти. Полицаите, които били с щитове и с оръжия им наредили да легнат на земята иначе ще ги застрелят. И това се случило сутринта преди 6.00ч. Отвели съпруга й навън по потник и гащета, с белезници, пред цялата кооперация. Нея също задържали. Държали ги в ареста 72часа без информация за какво са задържани, след което ги пуснали. Блокирали им всички сметки, срещу всички техни фирми започнали ревизии. Налагало се да вземат пари назаем, за да се хранят. Споделя, че майка й била болна от рак и предстояло да я лекуват в чужбина. Не успели, тъй като нямали пари и майка и починала година по-късно. Споделя, че сега съпругът й взема медикаменти за нерви. Видимо е променен, зле е с нервите.

Показанията на св.Х. съдът кредитира. Те не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Показанията на св.Д. се кредитират при отчитане на заинтересоваността на свидетеля. Освен съпруга на ищеца, тя е и в дело с ответника със същото правно основание. Твърденията й за показността на ареста се подкрепят от представените снимки, статии и телевизионния репортаж, който бе възприет в съдебно заседание от съда и от страните. Действително ищецът е бил по потник и гащета и с поставени белезници у дома си, като арестът и претърсването са били заснети с видеокамера от МВР. Служителите на МВР са били в пълно бойно снаряжение. Видно от снимките, при извеждането му от жилищната кооперация ищецът вече е бил облечен с панталон и дреха с дълъг ръкав, а на главата си е имал поставена дреха, която да закрива лицето му.

Съдът не възприема за доказани твърдението на свидетеля, че смъртта на майка й е в резултат на незаконосъобразни действия на органите на държавата. Липсват доказателства за заболяването, за предстоящото лечение в чужбина, за отказ на П. да разреши свидетелката да пътува с майка си за лечението й в чужбина /по делото е представено постановление на П. , с което е разрешено на ищеца и на свидетелката да пътуват в чужбина с цел бизнес/, да освободи част от сметките, за да бъде платено лечението и т.н. Отделно от това в исковата молба такива твърдения няма.