Решение № 101 от 04.12.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. гр. Червен бряг, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хИ.ди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20254440200167 по описа за 2025 година на Червенобрежки районен съд, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Т. И. П., ЕГН ********** от г..., подадена чрез упълномощения адвокат И. К. от САК, срещу Електронен фиш серия К № 10649929/29.03.2025 г., издаден от ОДМВР – Плевен. С него на жалбоподателката е наложена глоба от 800.00 (осемстотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено според данните на автоматизирано техническо средство СПУКС ARH CAM S1 120CD06, квалифицирано като извършено в условията на повторност по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП.

Жалбоподателката оспорва електронния фиш като незаконосъобразен и твърди, че са допуснати съществени нарушения на административно-наказателните правила. Развива аргументи относно неправилната правна квалификация, непълното съдържание на фиша, липсата на ясно посочена конкретна разпоредба, която се счита за нарушена, и несъответствието между вида на мобилното техническо средство и процедурата по съставяне на електронен фиш. Излага и доводи за неправилно прилагане на повторност.

Прави се искане фишът да бъде отменен и да се присъдят разноски за адвокатска защита в размер на 900.00 (деветстотин) лв.

Административно-наказващият орган не изпрати представител в съдебно заседание, но по делото е постъпило писмено становище, с което жалбата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че измерването е извършено с изправно и сертифицирано средство, нарушението е безспорно, а електронният фиш е издаден при пълно съобразяване със закона.

Съдът, след като обсъди всички доказателства — електронния фиш, протокола за 1 използване на автоматизирано техническо средство или система, протокола на Български институт по метрология, снимковия материал, административната преписка и доводите на страните — прие за установена следната фактическа обстановка:

От представения електронен фиш и приложените към него снимков материал и данни от системата се установява, че на 29.03.2025 г. в 12:57 часа автоматизирано техническо средство СПУКС ARH CAM S1 № 120CD06 е регистрирало движение на лек автомобил ....ъс скорост 90 км/ч при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място — община Червен бряг, път III-306, км 12.780. След приспадане на толеранс от минус 3% е отчетено превишение от 40 км/ч. Данните за техническата изправност на използваното средство се потвърждават от представения протокол на Българския институт по метрология, както и от протокола за използване на техническото средство по чл. 10 от Наредба № 8121з532/2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези доказателства са достатъчни за установяване на извършеното нарушение, поради което самото превишаване на скоростта не се оспорва от страните.

Спорът обаче е съсредоточен върху приложението на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, а именно върху това дали нарушението е извършено в условията на повторност. Именно от това зависи и размерът на наложената глоба, която е удвоена и определена на 800.00 (осемстотин) лв. вместо 400.00 (четиристотин) лв.

В електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено „в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/6898622 на 27.06.2024 г.“. Това твърдение представлява единственото позоваване на предходно нарушение.

По делото обаче липсват каквито и да било доказателства относно този предходен фиш.

Не е приложена справка-нарушител, не е приложен самият електронен фиш К/6898622/27.06.2024 г., няма данни за датата на връчване, начина на връчване, датата на влизане в сила, нито дали същият е бил платен, оспорен или отменен. Липсват доказателства и че нарушението, за което е издаден предходният фиш, е от същия вид, каквото изисква § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

По правилото на чл. 6 ЗАНН, тежестта да докаже повторността лежи изцяло върху административно-наказващия орган. Съдът напомня, че повторността е квалифициращ признак, който има за последица удвояване на санкцията и следователно следва да бъде доказан по категоричен начин. Трайната съдебна практика приема, че само вписване в електронния фиш на твърдение за повторност не е достатъчно — органът следва да докаже стабилността на предходния акт.

В настоящия случай административно-наказващия орган не е положил никакви усилия да удостовери валидността и влизането в сила на фиша, на който се позовава. Тази липса на доказателства води до невъзможност съдът да приеме, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 182, ал. 4 ЗДвП. Ето защо квалификацията „повторност“ не може да бъде възприета и приложена.

Съдът счита, че недоказването на повторността представлява съществен порок, който води до неправилно приложение на материалния закон. Повторността е квалифициращ признак, 2 който води до удвояване на санкцията и следва да бъде установена по категоричен начин от административно-наказващия орган. Тъй като по делото липсват доказателства за влизането в сила на посочения предходен електронен фиш, материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 182, ал. 4 ЗДвП не са налице. Това прави електронния фиш незаконосъобразен, поради което той следва да бъде отменен.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 900.00 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение, същите са в определения в чл.18, ал.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на Върховния административен съд.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 10649929/29.03.2025 г., издаден от ОДМВР – Плевен, с който на Т. И. П., ЕГН ********** от г... е наложена глоба в размер на 800.00 (осемстотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА ОДМВР – Плевен да заплати на Т. И. П., ЕГН ********** от г..., сумата от 900.00 (деветстотин) лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

3

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________ 4