Решение № 350 от 02.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Ямбол, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Х. Иванова при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. Иванова Гражданско дело № 20252330102961 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ***- гр. С. против Х. Е. А. , с която се претендира да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 602, 93 лв. – възстановена на *** сума за имуществени вреди по щета № *** год. , както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на осн. чл. 559, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между компенсаторните органи и *** фондове, във връзка с претенция на *** , *** е възстановил на последното в качеството му на компенсаторен орган сумата от 4602, 93 лв., на 25.06.2020 год., като обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Сеат“ и такса обработка. Виновен за катастрофата бил ответникът, който на 22.05.2019 год. в гр. Р., Г., при управление на л.а. Мерцедес ударил л.а. „Сеат“. За МПС не била сключена застраховка ГО на автомобилистите . Виновен за настъпване на вредите бил ответникът. Освен това ответникът управлявал автомобила без сключена застраховка ГО.На осн. чл. 558,ал.7 от КЗ *** встъпил в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение и разходи. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор особения представител на ответника оспорва иска.

Липсвали категорични доказателства за вината му за настъпване на ПТП, механизма на ПТП, вкл. причинно – следствена връзка. Не бил несъмнено установен вида и размера на причинените щети , вкл. относно действително заплатените суми за ремонт 1 на автомобила. Излагат се доводи за неоснователност на претенцията и се иска отхвърлянето й.

В съдебно заседание ищецът не се представлява от упълномощен представител, който поддържа претенцията.

Ответникът оспорва иска чрез назначения си особен представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ***РС по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на заявителя исковите суми. Т.к. длъжникът е бил уведомен по реда на ял. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Представен е Протокол за ПТП с незначителни последствия /превод от *** език/, съставен от ПУ Р. по повод настъпило на 22.05.2019 год. ПТП.

От приетата справка от база данни на *** се установява, че към процесната дата 22.05.2019 год. за управляваното от ответника МПС с рег. № *** не е имало сключен валиден договор за застраховка ГО.

Приет е и превод от регистрационен лист на *** от 03.02.2020 год. ; претенция за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение от *** по щета, причинена от незастраховано МПС с *** регистрация от 12.06.2020 год. за сумата от 2353, 44 евро/4602, 93 лв., като видно от доклад по щета , въз основа на уведомление за събитие и полицейски протокол, декларация и снимки на увреденото МПС е определено обезщетение в горния размер, което включва – 3900, 77 лв. – имуществени вреди и 702, 16 лв. – ликцвидационни разноски.

С платежно нареждане от 25.06.2020 год. *** е заплатил на *** сумата от 568 816, 30 лв. – щети по опис от 25.05.2020 год.

Представена е и фактура за сумата от 702, 16 лв. – такса обработка по процесната щета.

Прието са в оригинал и превод от *** език съставените по повод процесното ПТП документи, които са били обект на назначената по делото САТЕ.

На 21.05.2024 год. до ответника е изпратена регресна покана за доброволно заплащане на исковата сума, която липсват данни да е получена.

От назначената и приета СИЕ се установява, че на 25.06.2020 год. *** е заплатил на *** сума в размер на 568 816, 30 лв. с основание - щети по опис от 25.06.2020 год. , която сума включва и процесната щета в размер на 4602, 93 лв., равняващи се на 2353, 44 евро.

2

Приета е и САТЕ , вещото лице по която след извършване на необходимите справки и запознаване с материалите по делото , посочва , че на 22.05. 2019 год. , на територията на гр. Р., Г. е настъпил ПТП между л.а. „Сеат Мии“ с *** регистрация и л.а. „Мерцедес Бенц 270“ с рег. № *** с водач ответника Х. А.. Последният късно забелязва спрелия в задръстване автомобил „Сеат“ и настъпва удар между двете МПС.

Причина за настъпване на ПТП е, че водачът на автомобил „Мерцедес“ не е осигурил достатъчно разстояние между него и предходно движещото се МПС, за да може да намали скоростта или спре, за да избегне удар в него. На база представения протокол описаните увреждания по автомобил „Сеат“ се дължат на процесното ПТП.

Нанесените материални щети по автомобил „Сеат Мии“ по средни пазарни цени са в размер на 1410, 20 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявеният иск е чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 559, ал. 1 и ал. 3 КЗ. Същия съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно доказване съществуването на вземането си по оспорената заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 519, ал. 1 от Кодекса за застраховането, *** изплаща обезщетения за причинени имуществени или неимуществени щети, в случай, че причинителят на произшествието не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност". Според чл. 559,ал.1, т.1 от КЗ, *** възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователя.

В конкретния случай по делото са събрани доказателства, от които може да се направи безспорен извод, че ответникът при управление на лек автомобил "Мерцедес Бенз“ с рег. № *** е причинил ПТП на територията на държава - членка (Г.), при което са причинени имуществени щети на автомобил марка "Сеат“ с рег. № ***. С оглед на приложените по делото доказателства съдът приема за доказано съществуването на деликтно правоотношение,което е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите вреди, явяващо се предпоставка за възникването на задължение на ответника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени вреди.

Безспорно с е установени още, че към датата на събитието, управляваният от 3 ответника лек автомобил не е бил застрахован и за него не е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност".

По делото са ангажирани писмени доказателства и СИЕ, че обезщетението за причинените от ПТП-то щети по увредения автомобил и за неимуществени вреди са изплатени от една страна от *** на *** в Г., а от друга - от ищеца на ***, поради което съдът приема фактът на извършеното плащане в полза на собственика на увредения автомобил, респ. на компенсационния орган за доказан.

Установява се, че в изплатената сума са включени освен пряката щета, и всички останали направени разноски по определянето и изплащането й, които са дължими на осн. чл. 559,ал.3 от КЗ. В цитираната разпоредба е предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл. 559,ал.1 КЗ *** встъпва в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че са налице законовите основания *** да встъпи в правата на увреденото лице, като за него е възникнало регресното право да иска заплащане на изплатеното обезщетение от виновното лице - ответника.Съдът намира, че искът е основателен и доказан в пълния си предявен размер. Според формираната съдебна практика на ВКС по приложението на отменения КЗ - чл. 288, ал. 12, вр. ал. 8, който, както се спомена, е в аналогичен смисъл на чл. 559,ал. 1 и 3 от КЗ, разходите за определянето и изплащането на обезщетението, които са част от регресното право на *** са обичайните разходи, необходими за установяване на механизма на произшествието, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и вредите. В този смисъл съдът приема, че в полза на ищеца се дължат не само сумите за заплатени разходи за ремонт на увреденото МПС, но и тези за ликвидационни разходи по представените и неоспорени в срока за отговор писмени доказателства , или сума в размер на общо 4602, 93 лв. / 2353, 44 евро.

Съгласно ТР №4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед уважаване на иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер или сумата 142, 05 лв./99, 22 евро.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в размер 1037, 81 евро – заплатена държавна такса, такса за ел. преписи, депозити за вещи лица и за особен представител.

Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

4

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Е. А., ЕГН ********** , че дължи на *** , със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК *** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС, а именно – 4 602, 93 лв./ 2353,44 евро - главница, в едно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 10.06.2025 год. до изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Х. Е. А., ЕГН ********** да заплати на *** , със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК *** сумата от 99, 22 евро – разноски в заповедното производство, както и сумата от 1037, 81 евро - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5