Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 26.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2685/2021
Вид
Решение № 146
Подписан
26.01.2024
Състав
Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20211100902685 по описа за 2021 година

Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 от Търговския закон (ТЗ) и евентуален иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „А.Н.“ ЕООД, представляван от адв. П. М. и адв. А. М., твърди да е кредитор с прието вземане в производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Д.Т.К.“ ЕООД, открито с решение от 10.05.2021 г.. Сочи производството по несъстоятелност да е инициирано от него като молбата до съда по несъстоятелността е изпратена по пощата на 24.01.2020 г. Твърди също така, че на 30.01.2018 г. след началната дата на неплатежоспособност, която поддържа да е 31.12.2017 г., несъстоятелният длъжник е сключил договор за продажба с ответника „Е.Е. Л.“ ООД с предмет – четири поземлени имота, находящи се в гр. Пловдив при цена от 1 223 268 лв. без ДДС, като поддържа теза, че даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля стойността на полученото от него по този договор. Иска сделката да бъде обявена за Н.ействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Ответникът „Е.Е. Л.“ ООД, представляван от адв. А. А. от АК – Пловдив, оспорва иска при твърдение, че молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на 28.02.2020 г., поради което смята да не попада в подозрителния двугодишен период. Твърди, че придобитите имоти към момента на сделката са били празни дворни места, без изработен подробен устройствен план, който да ги обединява и са били обременени с вещноправни тежести и права на трети лица, противопоставими на купувача, а върху цената повлияла и липсата на разрешения за строеж и одобрени инвестиционни проекти, а и цената значително превишава договорената два месеца по-рано, когато тези имоти били закупени от праводателя.

1

В допълнителната искова молба от името на ищеца се признава да е вписано право на ползване върху имоти с обща площ 1951 кв.м. в полза на „Г.Ш.“ АД, преобразувано впоследствие в еднолично дружество с ограничена отговорност под същото наименование, чийто собственик на капитала и управител е син на съдружник в „Е.Е. Л.“ ООД, притежаващ 50 % от дяловете. Оспорва да съществуват други тежести, а твърди, че описаната връзка лишава от практическо значение вписаната тежест.

При условията на евентуалност ищецът „А.Н.“ ЕООД твърди при сключване на сделката ответниците да са знаели, че увреждат кредиторите на несъстоятелния длъжник.

Иска се сделката да бъде обявена за Н.ействителна по отношение на кредиторите.

Ответникът „Е.Е. Л.“ ООД оспорва иска при твърдение, че вземането на праводателя на ищеца не съществува, съответно да е възникнало след сключване на сделката, както и други приети вземания да следват процесната сделка. Твърди и получената при продажбата сума да е довела до увеличаване имуществото на длъжника, а не до намаляването му като оспорва да е налице знание у ищеца за увреждането на кредиторите и при твърдение, че сделката е част от търговската дейност на длъжника, а данните за финансовата 2017 г. били подадени в търговския регистър на 06.06.2018 г. и то без да са отразени предявени в производството по несъстоятелност вземания срещу продавача.

В допълнителната искова молба ищецът конкретизира, че увреждащото й действие се изразява в разпореждане с процесните имоти на занижени цени и пропуск да реализира свои инвестиционни проекти.

При условията на евентуалност, произтичаща от уважаване на предявен отменителен иск, ищецът претендира връщане отчуждените имоти в масата на несъстоятелността.

Синдикът на „Д.Т.К.“ ЕООД (в несъстоятелност) не изразява становище по спора.

Ответникът „Д.Т.К.“ ЕООД, призован на 12.05.2020 г., не депозира отговор по исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. М. от САК, поддържа исковете. Смята за доказано, че оспорваната сделка е извършена след изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност, а договорената цена да е с 500 000 лв. пониска от пазарната. Поддържа теза, че вписаната ипотека не касае реално вземане и сама по себе си не рефлектира върху цената на имотите. Навежда довод, че понеже запазеното право на ползване касае свързани лица, стойността му следва да се редуцира. Знание за увреждане на кредиторите свързва с факта, че дружеството прехвърля всички свои имоти въпреки наличието на задължения. Наведени са доводи в писмени бележки. Претендират се разноски.

Процесуалният представител на ответника – адв. А. от Адвокатска колегия – Пловдив, оспорва иска. Твърди да е пропуснат срока за предявяване на иска. Застъпва теза, че учреденото право на ползване върху имотите следва да бъде оценено според Наредба № 2

Н9 от 14.08.2006 г. предвид меродавността и освен за данъчни цели, които смята да превишават по стойност пазарните цени, и при изповядване на сделките за определяне на нотариални такси, съответно при осчетоводяване на сделката. Досежно иска по чл. 135 ЗЗД намира за меродавно и намерение за увреждане. Твърди, че приобретателят не е могъл да знае за непогасените задължения на праводателя, а увреждането смята за изключено и предвид получения паричен еквивалент на имотите. Претендира разноски като представя и списък. Навежда довод в писмени бележки.

В съдебно заседание синдикът на „Д.Т.К.“ ЕООД застъпва теза за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази фактическите твърдения и доводите на страните, и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 377 от ГПК, във вр. чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С договор във форма на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 41 том I рег. № 883 дело № 39 от 2017 г. вх.рег. № 5701 от 07.03.2017 г. акт № 143 том 2 д. № 2639/17 г. „Г.Ш.“ АД учредява ипотека върху поземлен имот с идентификатор *** ипотека в обезпечение на задължение по инвестиционен кредит в размер на 400 000 лева.

Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 4 том I рег. № 177 дело № 4 от 2017 г. вх.рег. № 1121 от 20.01.2017 г. акт № 75 том 1 д. № 42/17 г. „Г.Ш.“ АД учредява върху Н.вижими имоти, в това число и поземлен имот с идентификатор *** ипотека в обезпечение на задължение по револвиращ кредит в размер на 400 000 лева.

Не се спори по делото, че „А.Н.“ ЕООД е кредитор на „Д.Т.К.“ ЕООД с приети вземания в открито производство по несъстоятелност. Вземането е придобито от ищеца по договор за цесия с „НОВАТЕЛ – клон България“, произтичащо от договор от 28.12.2017 г. и доставени стоки през периода 27.04.2018 г. – 28.11.2018 г. С Решение № 730 от 21.11.2022 г. по т.д. № 849/2021 по описа на Апелативен съд - София е опредЕ. начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2017 г.

На 30.01.2018 г. във форма на нотариален акт за покупко-продажба на Н.вжими имот № 37 том 1 рег. № 332 дело № 37 от 2018 г., вписан вх.рег. № 2716/31.01.2018 г. с акт № 145 том 6 н.д. 1110/2018 г. е изразено съгласие, че ответникът с предходно наименование Б.Т.К.“ ЕООД продава на „Е.Е. Л.“ ООД Н.вижими имоти както следва:

1. поземлен имот с идентификатор *** с площ от 473 кв.м., находящ се в гр.

Пловдив, район „Централен“ ул. „******* заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

2. поземлен имот с идентификатор *** с площ от 341 кв.м., находящ се в гр.

Пловдив, ул. ******* ведно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

3. поземлен имот с идентификатор *** с площ от 884 кв.м., находящ се в гр.

Пловдив, р-н „Централен“, ул. „******* заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

4. поземлен имот с идентификатор *** с площ от 253 кв.м., находящ се в гр.

Пловдив, район „Централен“, ул. ******* заедно с всички подобрения и приращения в 3 имота и право на строеж, както и построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ 26 кв.м.

Договорена е обща цена на имотите в размер на 1223268 лв. като е посочено, че върху имотите е учредено право на ползване в полза на „Г.Ш.“ АД.

Процесните имоти са придобити от „Д.Т.К.“ ЕООД с предходно наименование Б.Т.К.“ ЕООД, като продавачът – „Г.Ш.“ АД, си е запазил безсрочно право на ползване върху имоти с идентификатор *** и ***, а върху имот с идентификатор *** безсрочно право на ползване е запазено и за „М.П.“ ЕООД.

Вещото лице С. Х. Н. определя пазарна цена на процесните поземлени имоти към 30.01.1018 г. от 1 694 609 лв. при възприета цена на кв. метър от 426 евро с наличие на тежести и 480 евро без наличие на тежести и 650 евро за квадратен метър застроена площ.

Вещото лице П. И. А. определя пазарна стойност на процесните поземлени имоти към 1701069,45 лв. при възприета цена на кв. метър от 427 евро с наличие на тежести и 481 евро без наличие на тежести и 702 евро за застроена площ.

При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ

Спорното материално право е обусловено от проявление в обективната действителност на следните юридически факти: 1) открито производство по несъстоятелност; 2) възмездна транслативна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, която да е сключена 3) след началната дата на неплатежоспобността; 4) значителна нееквивалетност между предоставеното по сделката имущество и насрещно полученото имуществено благо.

Законът признава право на кредитор на масата на несъстоятелността да оспори извършена от длъжника сделка. Качеството кредитор подлежи на изследване в рамките на производството по несъстоятелността и приетото от съда по несъстоятелността е необходимо, но и достатъчно за извод, че процесуална легитимация в случая е налице.

Понеже предявеният иск ползва всички кредитори на несъстоятелността, а не единствено оспорилия, без значение остава, че приобретателят на имуществото не е могъл да я оспори пред съда по несъстоятелността. При положение че в настоящото производство не е възможно формиране на сила на пресъдено нещо по отношение кредиторовото качество на ищеца, а по изложените вече съображения неоснователното му обогатяване е и изключено, безпредметно остава разглеждането на противопоставените възражения по съществуване на прието вземане в производството по несъстоятелността.

Неспособността на търговец да участва ефективно в търговския оборот, обусловила откриване на производство по несъстоятелност, овластява кредиторите с приети вземания от съда по несъстоятелността да се противопоставят на извършена от него сделка с цел попълване масата на несъстоятелността. Понеже това действие рефлектира и върху правната сфера на приобретателя, законът ограничава упражняването му във времето. Атакуеми са сделки, сключени до две години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от опредЕ.та начална дата на нарушено финансово здраве – в случая на неплатежоспособността.

Съгласно чл. 77 ал. 4 от Закона за пощенските услуги пощенски оператор, лицензиран за извършване на универсална пощенска услуга, каквато се явява и приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни пощенски пратки (чл. 34 ал. 1 т. 1 ЗПУ), използват датни клейма или друга форма, съдържаща информация относно датата, за подпечатване на пощенските 4 пратки, на документите за приемане и доставяне на пощенски пратки. Видимият печат върху пощенския плик, придружаващ искова молба вх. № 27127/28.02.2020 г. отразява числа, които еднозначно могат да бъдат идентифицирани с дата 24.01.20 и час 10.

Съдържанието на печата не позволява установяване на конкретния пощенски оператор, но, с оглед правилото на чл. 178 ал. 2 ГПК този Н.остатък предпоставя обсъждане на удостовереното ведно с всички обстоятелства по делото. Служител на съда е удостоверил върху молбата данни, изискуеми според чл. 35 ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата при постъпили книжа по пощата или чрез куриерска служба. При тези обстоятелства съдът приема за установено, че исковата молба е получена в съда чрез пощенски оператор в указания вече смисъл. Видимата дата от печата позволява еднозначно да бъде свързана с извършено действие от обслужващ пратката оператор, каквото удостоверяване следва еднозначно и от специалния закон. Положеният при тези условия печат позволява еднозначен извод, че пратката е била в държане на оператор на пощенска услуга към 24.01.2020 г., което е достатъчно, за да се приеме, че исковата молба е постъпила в съда по реда на чл. 62 ал. 2 ГПК, която норма приравнява депозираният документ пред пощенски оператор на постъпила молба в съда. При опредЕ.та начална дата на неплатежоспособност от съда по несъстоятелността – 31.12.2017 г. оспорваната сделка се включва в рамките на подозрителния период.