Решение № 133 от 15.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. А.а като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500138 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 153 от 12.11.2024г., постановено по гр.д. 383/ 2023 г. на Окръжен съд Ямбол, е осъдено „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В.

И., Вл. В. М. и В. Ас. Вл. – заедно от двама изпълнителни директори, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, да заплати на Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „С. г.“ № 21, сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му М.

Ив. Н., в резултат на ПТП от 22.10.2022 г., причинено от водача на л.а.

„Мерцедес“ с рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция 2.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът за горницата над 150 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. ведно със законната лихва, е отхвърлен.

Със същото решение е осъдено „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1

1700, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. И., Вл. В. М. и В. Ас. Вл. – заедно от двама изпълнителни директори, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, да заплати на Ж. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „С. г. “ № 21, сумата от 160 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му М. Ив. Н., в резултат на ПТП от 22.10.2022 г., причинено от водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция 2.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът за горницата над 160 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. ведно със законната лихва, е отхвърлен.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД – Ц. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Роза, община Тунджа, област Ямбол.

Присъдени са разноски.

С Определение № 112 от 25.02.2025 г. по същото гражданско дело, съдът е оставил без уважение молбата на Г. И. Г. и Ж. И. Г., по чл.248 ГПК, за изменение на Решение № 153/ 12.11.2024 г. на Окръжен съд Ямбол, в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от Г. И. Г. и Ж. И. Г., с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес център“ ет.3 – адв. Н. Д., в която решението се атакува, в частите, с които исковете са отхвърлени над размера на 150 000 лв., респективно 160 000 лв., до размера на 200 000 лв., като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, при несъобразяване със съдебната практика по сходни случаи. Претендира се отмяната му, в тези части, и постановяване на ново решение по съществото на делото, с което исковете за обезщетение за неимуществени вреди бъдат уважени за още 50 000 лв. за Г. И. Г. и за още 40 000 лв. за Ж. И. Г..

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, и въведения с него обществен критерий за справедливост. Излага се становище, че посочените конкретни 2 обстоятелства, доказващи характера и степента на претърпените болки и страдания, макар и описани в обжалваното решение, не са преценени във връзка с изискването за справедливото им обезщетяване, което представлява отклонение от задължителните указания, съдържащи се в ППВС № 4/ 1968 г.

Поддържа се, че определените от съда размери на застрахователните обезщетения са прекомерно занижени, не са изследвани задълбочено и не са оценени в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираните обезщетения.

Акцентира се на установените между страните и майка им отношения и тежестта на загубата за тях на техния родител при процесното пътно – транспортно произшествие (ПТП). Игнорирани са, по мнение на въззивниците – ищци, показанията на разпитаните свидетели по делото; не са отчетени външните прояви на реакция на трагичното събитие, настъпили у въззивниците, както и обстоятелството, че и към настоящия момент те продължават да търпят негативни емоционални и психологични преживявания.

В допълнение, не е извършено с решението и отчитане на съответните нива на застрахователно покритие, като ориентир за конкретните икономически условия, доколкото съдът не е съобразил лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, към датата на настъпване на процесното събитие. Изразява се становище, че следва да бъде преценен и инфлационният процент, към датата на устните състезания пред апелативната инстанция.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, като неоснователна. Въвежда се искане постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната част, да бъде потвърдено.

Инвокират се доводи за неоснователност на твърденията във въззивната жалба на ищците, че присъдените обезщетения се занижени и не съответстват на характера, степента и интензитета на търпените болки и страдания. Оспорват се доводите за неправилно приложение на принципа за справедливост, както и за игнориране на доказателства по делото. Акцентира 3 се, че не е установено пълно и главно от въззивниците – ищци, че за тях са настъпили заявените състояния, не са доказани твърдения за настъпили неимуществени вреди, обуславящи присъждането на претендираното голямо по размер парично обезщетение, нито се ангажират доказателства, установяващи изключителни или особени обстоятелства, налагащи обезщетяване в този размер.

Постъпила е въззивна жалба и от „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, против решението в частите, с които исковите претенции на Г. И. Г. и Ж. И. Г. са уважени над размера на 80 000 лв., ведно със законната лихва. Сочи се, че в тази част съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му, в атакуваната част, с отхвърляне на исковете над размера на 80 000 лв.

Обосновават се съображения, че определените и присъдени от първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени вреди са завишени прекомерно и са в нарушение на принципа за справедливост, както и по аргумент от съдебната практика, формирана относно събития за посочения период. Изразява се позиция, че обезщетенията не кореспондират и с фактите, установени по отношение доказването на големи по размер вреди, като не се установяват от събраните по делото доказателства изключителни или особени обстоятелства, които да обосноват разбиране за присъдения завишен размер на обезщетението. Окръжният съд не е направил задълбочена преценка на общите и специфични критерии за справедливо възмездяване на настъпилите в резултат на ПТП вреди, се сочи в жалбата.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.

И. Г. и Ж. И. Г., в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение.

В отговора са настоява, че твърденията във въззивната жалба на застрахователя, че присъдените застрахователни обезщетения на ищците са прекомерно завишени, не кореспондират с доказателствения материал по делото, а без основание се навежда довод, че в решението не са били отчетени всички релевантни за спора факти и не са били обсъдени събраните по делото доказателства и обстоятелствата, от значение за определяне на справедливия размер на претендираните обезщетения за вреди. Аргументира се, че по 4 делото е установен особен, изключителен интензитет на болките и страданията, претърпени от въззивниците – ищци, в резултат на процесното ПТП и загубата на тяхната майка.

Постъпила е и частна жалба от Г. И. Г. и Ж. И. Г., против Определение № 112 от 25.02.2025 г., постановено от Окръжен съд Ямбол по настоящото гражданско дело, с което е оставена без уважение молбата на тези страни за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Излагат се съображения, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, като се иска отменяването му и уважаване на молбата за изменение на решението, в частта за разноските, с допълнително присъждане на процесуалния представител на ищците на сумата от 23 529 лв. с ДДС.

В жалбата се съдържат оплаквания, че неправилно размерът на следващото се на процесуалния представител на ищците възнаграждение е определен на 9600 лв., вместо 20 460 лв. с ДДС. Така присъденото възнаграждение тези страни намират, че не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, на извършените правни и фактически действия, както и не е съобразено с минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявява се, че при произнасянето си, съдът от първа инстанция неправилно е тълкувал и приложил Решение на СЕС по дело С-438/22.

При преценката си, съдът е следвало да съобрази, че нормата на чл.38, ал.3 от ЗАдв., която препраща към Наредба № 1/ 2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по- нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатна адвокатска защита на материалнозатруднено лице, е съответна на правото на ЕС, респективно не нарушава забраната по чл.101 § 1 ДФЕС, в която хипотеза не е възможна конкуренция с други адвокати, поели също безплатна адвокатска помощ. Налице е и позоваване на практиката на ВКС, съгласно която няма пречка да се изхожда от определените в цитираната наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения, като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения.

В постъпилия по делото отговор на частната жалба от

„Застрахователна компания „Лев Инс““ АД същата се оспорва, като 5 неоснователна, и се моли за оставянето й без уважение.

Противопоставят се доводи, че настоящото дело е с ниска степен на сложност, предоставената адвокатска услуга е стандартна за този тип дела и не може да се определи като такава, която да е с характер на изключителност.

В допълнение - обществената значимост на извършваната адвокатска работа и на конкретно извършената по настоящото дело, както и постигнатия резултат, разгледани във връзка с обществено - икономическата обстановка и всички особености от практикуването на адвокатската професия, съответстват на присъденото от окръжния съд адвокатско възнаграждение, като не са налице основания за увеличаването му.

Третото лице – помагач не изразява становище по съществото на жалбите.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в кумулативно субективно съединение пред първоинстанционния Окръжен съд Ямбол претенции за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивниците - ищци, като следствие от пътен инцидент, при който е загинала тяхната майка, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.