Решение № 189 от 04.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Плевен, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д.А като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500246 по описа за 2026 година

Въззивно обжалване.

С решение № 1784/ 21.11.2025г. ,постановено по гр.д.№ 1491/ 2025г.

Плевенски районен съд ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. чл. 497, ал. 1 от КЗ, ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. д-р Г.М. Д. № 1 ДА ПЛАТИ на Л. А. Т., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2, ап.4 сумата от 1500,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.08.2024 г., причинено виновно от водача на МПС ***, с peг. № ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 1500 лв. до пълния предявен размер от 2000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. чл. 497, ал. 1 от КЗ, ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. д-р Г.М. Д. № 1 ДА ПЛАТИ на К. А. Т., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2,ап.4 сумата от 1700,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.08.2024 г., причинено виновно от водача на МПС ***, с peг. № ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 1700 1 лв. до пълния предявен размер от 2000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. чл. 497, ал. 1 от КЗ, ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. д-р Г.М. Д. № 1 ДА ПЛАТИ на Е. Л. Т., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2,ап.4 сумата от 1700,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.08.2024 г., причинено виновно от водача на МПС ***, с peг. № ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 1700 лв. до пълния предявен размер от 2000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД,ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. д-р Г.М.Д. № 1 ДА ПЛАТИ на Л. А. Т., ЕГН**********,гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2, ап.4, К. А. Т.,ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2, ап.4 и Е. Л. Т., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2, ап.4 сумата от 767,67 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Л. А. Т., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2, ап.4, К. А. Т., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2, ап.4 и Е. Л. Т., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2, ап.4 да платят на ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. д-р Г.М. Д. № 1 сумата от 165,00 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА, ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. д-р Г.М. Д. № 1 ДА ПЛАТИ на адв. Я. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 612,50 лв. за адвокатско възнаграждение.

Това решение е било съобщено на ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615 на 24.11.2025г. чрез ССЕВ , с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 08.12.2025г.

1 . На 05.12.2025г./ т.е . в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК / срещу решението на ПлРС е постъпила въззивна жалба от ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД , ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. д-р Г.М.

Д. № 1,чрез юрк.А. С..Решението се обжалва в частта с която предявените от тримата ищци субективно съединени искове са уважени за разликата над 1000лв. за всеки от тях и за законната лихва върху тази горница.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С нея са представени 3 бр. платежни нареждания за изплащане от застрахователното дружество на застрахователно обезщетение на всеки от тримата ищци в размер на 1000 лв. за която част решението не е обжалвано от въззивника ,ведно със съответната законна лихва върху тези суми в размер на 173,03 лв.

Преписи от тази въззивна жалба са били връчени на противната страна по 2 делото на 06.01.2026г.,но от тяхна страна не е бил подаден писмен отговор в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК.

2 .Вместо това , обаче,на 15.01.2026г. ,т.е. в рамките на същия този срок по чл. 263,ал.1 от ГПК , който изтича на 20.01.2026г. е подадена насрещна въззивна жалба от Л. А. Т., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2, ап.4, К. А. Т., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2, ап.4 и Е. Л. Т., ЕГН**********, гр.Плевен, ул.*** № 1, ет.2, ап.4,чрез пълномощника им адв.

Я. Д. срещу решението на ПлРС . Решението се обжалва в отхвърлителните му част за исковете на всеки един от ищците както следва :

-за Л. Т. – за разликата над 1500лв. до претендираните 2000лв.

-за К. Т. –за разликата над 1700лв. до 2000лв.

-за Е. Т. – за разликата над 1700лв. до 2000лв.

И тази въззивна жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК .Препис от нея е бил връчен на противната страна по делото ,но не е подаден писмен отговор от нея.

Плевенски окръжен съд е приел за съвместно разглеждане както първоначалната въззивна жалба,така и насрещната въззивна жалба и насрочил в о.с.з. за 23.04.2026г. от 10.00 ч.

Приел е и представените с въззивната жалба ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615 3 бр. платежни нареждания , установяващи извършването на частични плащания на присъдените застрахователни обезщетения,които са нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК ,възникнали след постановяване на решението на ПлРС.

Като разгледа първоначалната и насрещната въззивни жалби по реда на чл.

268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение съобразно чл. 269 от ГПК и според наведените във въззивните жалби оплаквания, Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо решение ,което обаче се явява частично неправилно що се касае до точното определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените от всеки един от тримата ищци неимуществени вреди ,което е свързано с прилагането на нормите на чл. 52 във вр. с чл. 51 от ЗЗД.

Иначе ,ПлРС правилно е установил фактическата обстановка по делото в нейните съществени за изхода на спора елементи ,които безспорно обосновават правилността на извода на РС-Плевен ,че има основание за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за претърпените от всеки от тримата пострадали неимуществени вреди вследствие на ПТП от 16.08.2024г. ,причинено по вина на водача на лек автомобил „*** „ с рег. № *** – Й.В.К.,чиято „гражданска отговорност „ е била застрахована при ответното застрахователно дружество- ДаллБогг Живот и Здраве АД.

Плевенски окръжен съд ,обаче ,намира ,че е необходимо да се прецизират в по-голяма степен ,отколкото е сторил това ПлРС конкретните травматични увреждания ,които е получил всеки от пострадалите и свързаните с тях болки и страдания и техните конкретни проявни форми,тяхната продължителност и интензивност при което според въззивната инстанция се налага извод за 3 недостатъчно оценяване на вида , обема , продължителността и интензивността на тези болки и страдания при всеки от тримата пострадали , а оттам пък следва и нуждата от определяне на по-голям размер на обезщетението за всеки от тях , а конкретно пък по отношение на пострадалата Е. Т. пък ,според въззивната инстанция при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД не е отчетено от РС-Плевен съпричиняването от нейна страна на тези увреждания, поради това,че същата е пътувала в автомобила на задната седалка без поставен обезопасителен колан ,което е допринесло за получаване на установените при нея травматични увреждания.

От събраната по делото медицинска документация за причинените на тримата ищци телесни увреждания ,която е интерпретирана в експертното заключение на комплексната съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установяват следните увреждания ,получени от всеки от тримата ищци :

1.за ищеца Л. Т. се установяват ивицесно кръвонасядане на гръдния кош / резултата от коланна травма /; травма на лява ръка /вероятно изгаряне след контакт с предна лява врата / ;кръвонасядане на едното ходило/ вероятно от контакта с педалите на автомобила ,която той е управлявал / 2.за ищцата К. Т. се установяват лентовидно кръвонасядане на гърдите / коланна травма/;кръвонасядане по ляв крак /поради контакт с другия и крак / ; травма отдясно на главата / поради контакт с предно дясно стъкло на предна дясна врата /

3. за ищцата Е. Т. са установени - травма в областта на гръден кош- болки , поради контакта с предните седалки / ; по корема травма и травма на лява подбедрица / поради контакт със седалките отпред или със спирачния лост /.

Както се вижда от изброените травматични увреждания ,и при тримата пострадали се касае за няколко / най-малко три на брой / травми ,които са предизвикали болки ,като и при тримата се касае за общо взето еднотипни контузни охлузвания и кръвонасядания ,които по характера и степента си на увреждане са сравнително леки според експертизата ,но за които заедно с това е посочено ,че отшумяват за около месец-два ,като според в.л. се е налагало приемането на обичайните обезболяващи средства . Този период на отшумяване на болките от получените травматични увреждания и за тримата пострадали се потвърждава и от свидетелските показания на Б. Т. ,който сочи ,че първоначално е ходил в дома на пострадалите да им помага за около седмица,но сочи също така ,че после те цял месец не са искали да пътуват до вилата и изобщо да пътуват с кола по този същия път на който е станало ПТП,което означава,че освен преките физически болки от претърпените травматични увреждания,пострадалите са претърпели и психологически страдания ,свързани със спомените за протеклото ПТП и изпитване на страх , притеснение и несигурност при пътуване с автомобил ,които усещания са продължили поне около един месец след ПТП.

От изложеното дотук ,според Плевенски окръжен съд се налага на първо място извода ,че претърпените от тримата ищци болки и страдания трудно могат да бъдат разграничени по начина по който е сторил това ПлРС , а 4 именно определяйки по –нисък размер на обезщетението за Л. Т. , при положение ,че неговите травматични увреждания и период на възстановяване не са по-малки от тези на други две ищци , поради което според въззивната инстанция следва за тримата пострадали да бъде определен еднакъв размер на обезщетението от гл.т. на твърде сходните по вида си ,по продължителността си и по интензитета си болки и страдания ,които те са претърпели вследствие на процесното ПТП.

На второ място се налага изводът ,че РС-Плевен е подценил тези болки и страдания ,които нямат чисто физически характер и които не са пряко следствие от травматичните увреждания на тялото, а се проявяват като психологически негативни преживявания като преживяване на спомените за протеклото ПТП , изпитване на страх , притеснение и несигурност при пътуване с автомобил ,които усещания са продължили поне около един месец след ПТП.

Като се вземат предвид всички тези преки физически болки и страдания,заедно с психологическите последствия за пострадалите ,то според ПлОС се налага извода ,че пълното обезщетяване на претърпените от всеки от тримата пострадали болки и страдания обосновава обезщетение в претендирания размер от 2000лв. за всеки от тях.

Все в т.вр. ,обаче, следва да се отбележи ,че докато за първите двама ищци – Л. Т. и К. Т. по делото са събрани категорични данни ,че те са пътували с поставени обезопасителни колани /извод за това се прави от констатираните по телата на тези двама пострадали типични коланни травми / , то за Е. Т. събраните по делото доказателства и базираният на тях извод на комплексната съдебна експертиза сочат, че тя се е возила на задната седалка на автомобила без поставен обезопасителен колан. В т.вр. следва да се отбележи ,че в мотивите на решението на ПлРС изрично е отбелязано ,че „Л. и К. Т.и са били с правилно поставени колани от които са претърпели травма „ ,но по отношение на третата пострадала Е. Т. в тези мотиви не е отразено никакво обстоятелство за това дали същата е била с поставен обезопасителен колен ,респ. липсва и съждение от РС-Плевен как това се отразява върху претърпените от нея травми и дали следва да се отрази и при определяне размера на дължимото и обезщетение,въпреки че ответникът по исковете е направил възражение за съпричиняване спрямо тримата пострадали от ПТП.