Решение № 2602 от 11.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2602 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря А. ИВ. Г.А като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20221110202644 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от М. П. Т. против Наказателно постановление № 21-4332-018323/07.09.2021 г., издадено от Д.Д.Д. - Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР с което на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лв.

В жалбата си въззивникът оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Иска съдът да отмени обжалваното НП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.08.2021 г. около 09:24. жалбоподателката управлавал л.а. „М.А.“ с per № ХХХХХ, собственост на "Е.П.Е.И." ООД в гр. София, по бул. „А.М.“, с 1 посока на движение от ул. „д-р А.М.“ към ул.“Ф.А.“ . Преди кръстовището с ул.“Ф.А.“ М. П. Т. била спряна за проверка от полицейски служители от ОПП-СДВР, сред които и св. Н.С.. След извършена справка в информационния масив на МВР, последните установили, че по отношение на процесния автомобил няма активна застраховка „Гражданска отговорност”.

При така установените факти , на въззивника бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание 638, ал.3 от КЗ е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача.

Посочените в акта и наказателното постановление фактически констатации се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя Н.С., който лично и непосредствено е възприел кзвършеното нарушение от страна на жалбоподателката. Съдът напълно кредитира показанията на свидетел я, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на един свидетел и е надлежно връчен на жалбоподателя. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН , съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното 2 постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, безспорно се установява, че на посочената в НП дата и час жалбоподателката е управлявала МПС без да притежава валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, с което е нарушила разпоредбата на чл. чл. 638, ал. 3 от КЗ , която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ. В тази връзка жалбоподателят не е представил доказателства за наличие на "ГО" на процесния автомобил към 3 инкриминираната дата както в момента на проверката, така и в хода на настоящото производство. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите.

Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ , лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.

Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е преценил, не са били налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

При преценка на възможността за приложение на тази разпоредба следва да се вземе в предвид, че настоящият случай по никакъв начин не се отличава от другите случаи на извършено такова административно нарушение и в този смисъл и съдът не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. От фактите по делото не се установява липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства деянието да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Нарушението е на формално извършване и за реализация на състава не е необходимо настъпването на определен резултат. Формалния характер на нарушението сочи, че законодателят е окачествил обществените отношения, свързани с уреждането на гражданската отговорност при пътнотранспортни произшествия, като нуждаещи се от особена закрила.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

21-4332018323/07.09.2021 г., издадено от Д.Д.Д. - Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР с което на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането на М. П. Т. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – София-град по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5