Присъда № 41 от 04.11.2024, Районен съд - Добрич

Мотиви към Присъда № 41/04.11.2024г. по н.о.х.д. № 592/2024г. по описа на ДРС

Съдебното производство по н.о.х.д. № 592/2024г. по описа на ДРС е образувано по внесен обвинителен акт на ДРП, с който е повдигнато обвинение срещу С. И. Д. за това, че на 25.12.2023г. в село Стожер, общ.

Добричка, обл. Добрич, от ул. „Възраждане“ пред дом №1А, чрез използване на техническо средство - контактен ключ за автомобил, е отнел чуждо моторно превозно средство лек автомобил „***“ , модел „***“ с рег. № ***, на стойност 5 200/ пет хиляди и двеста/ лева, който автомобил не бил под постоянен надзор, от владението на В. Т. К. от с.Стожер, собственост на П. В.

Й. от с.Стожер, без тяхно съгласие и с намерение да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл. 2-ро от НК, моторното превозно средство е било изоставено без надзор в землището на село Соколник, общ. Добричка, на около 2,5 километра от това село и е последвала повреда на моторното превозно средство в размер на 252/двеста петдесет и два / лева – престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и т.4,предл.2-ро във вр. с чл.346, ал.1 от НК.

В хода на разпоредително заседание бе формулирано искане от защитникът на подсъдимия, съдебното производство да се проведе по реда на глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК.

Предвид изразеното съгласие от страна на подсъдимия, на основание чл.

252, ал. 1 от НПК, съдът пристъпи към незабавно разглеждане на делото по реда на особените правила, след приключване на разпоредително заседание.

В хода на съдебното следствие, подсъдимият заявява, че разбира обвинението признава се за виновен, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не желае да се събират допълнителни доказателства.

Съдът, като намери, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения, представителят на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание „ лишаване от свобода „ за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да се редуцира до една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отложи за срок от три години, както и възлагане на сторените по делото разноски.

Защитникът пледира за налагане на наказание дванадесет месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години и съответно след редукцията на основание чл.

1

58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета, а именно осем месеца „лишаване от свобода“, като приема, че в този размер би изпълнило целите и задачите на закона.

Подсъдимият се придържа към изразеното от адвоката си становище, а на дадената последна дума, изразява съжаление за стореното.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С. И. Д. е роден на ***, ЕГН: **********.

През лятото на 2023г. живеел с близките си в с. Стожер, общ. Добричка, ул. „ Дунав “ 25. Срещал се често със св. ***, който също живеел в с. Стожер.

На 24.12.2023г. вечерта двамата отново били заедно в с. Стожер, като св. *** споделил, че има желание да отиде до с. Батово, общ. Добричка.

Подсъдимият Д. заявил на св. ***, че може да намери транспорт, като имал предвид микробус „***“, модел „***" с peг. № *** - собственост на сина на св.

В. Т. К. - П. В. Й., който се намирал в Нидерландия за дълъг период от време, поради което св. К. го ползвал. Подсъдимият знаел, че микробуса на чичо му В. не може да се заключва и че той го оставя паркиран на улицата пред дома си с ключ на таблото. Св. *** не заподозрял нищо нередно, знаейки, че Д. и св.

К. са роднини, като подсъдимият имал намерение след като ползват автомобила да го върне обратно на същото място.

В ранните часове на 25.12.2023г., след 01.00ч., двамата отишли до дома на св. К., като микробуса не бил там, но подсъдимият се досетил, че св. К. вероятно е при брат си на друг адрес в селото. Действително микробусът „***“, модел „***“, с peг. № *** бил паркиран от св. К. на ул.“Възраждане“ , пред дом 1А, като шофьорската врата била оставена незаключена, а двете части на контактния ключ, който по принцип бил счупен от преди, стоял на таблото в гнездото за стартиране на автомобила. Подсъдимият отворил безпрепятствено шофьорската врата, влязъл в автомобила и стартирал двигателя, а св. *** седнал до него на предната пасажерска седалка. След това двамата потеглили и се насочили по пряк път към с. Батово, който минавал през село Соколник, а след това по черни пътища, без асфалтова настилка. На земния път между две ниви в землището на с. Соколник, на около 2,5 километра от това село имало локва и преминавайки през нея автомобилът затънал. В товарното отделение се намирали инструменти и подсъдимият решил да вземе лопата, с която да си помогне и да изкара микробуса, но опитвайки се да отвори дясната плъзгаща се врата на автомобила, същата се откачила и паднала. След като не успели да изкарат автомобила, Д. и св. *** продължили пеш, изоставяйки моторното превозното средство на място без надзор и се прибрали обратно в село Стожер, като частта от счупения контактен ключ на автомобила останала у подсъдимия.

На сутринта на 25.12.2023г., около 09.00ч., св. В. К. установил, че автомобила го няма, поради което съобщил за това във Второ РУ на МВРДобрич. Полицейските служители св. *** и колегата му *** посетили 2 подадения сигнал, като в разговор със св. К. заподозрели, че вероятно автомобила е взет от подсъдимия С. Д.. Последния бил открит от полицаите в дома си, признал за извършеното, предал им намиращата се у него част от счупения контактен ключ и показал мястото, където изоставил автомобила. В последствие на мястото на произшествието бил извършен оглед от разследващ полицай при Второ РУ на МВР-Добрич , след което св. К. прибрал автомобила си.

От изготвената в хода на образуваното досъдебното производство автотехническа експертиза е установено, че пазарната стойност на автомобила към датата на отнемането възлиза на 5 200/ пет хиляди и двеста/ лева, а причинените по него повреди от действията на подсъдимия Д. възлизат на 252,00 лева .

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните доказателства:

1. Чрез гласни доказателствени средства:

– свидетелските показания дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 373 във вр. с чл. 283 от НПК на свидетелите В. Т. К., *** И. ***, *** 2. Писмени доказателствени средства:

- Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.12.2023г., ведно със скица и албум, съдържащ 6бр. фотоснимки

3. Документите, съдържащи факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото: Свидетелство за съдимост, справка за образувани досъдебни производства, справка, съдържаща характеристични данни на подсъдимия, справка за собственост на процесния лек автомобил както и другите документи, приети и приложени към делото и приобщени на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал, тъй като съдържат факти, които имат значение за изясняване обстоятелствата по делото.

4. Изготвената от компетентно вещо лице пълна и обективна автотехническа експертиза.

За да изгради вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът взе предвид следното:

Събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства по безспорен начин установяват участието на подсъдимия в процесното престъпление, времето и мястото на извършването му, като логично подредени, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират с приложените по делото писмени доказателствени средства и документи, приобщени до приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, които доказателства, ценени от съда при гореизложените съображения, като взаимнодопълващи се, обосновават решението на съда.

3

Предвид горното съдът прие, че с действията си подсъдимият, като пълнолетно и вменяемо физическо лице е осъществил състава на престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и т.4,предл.2ро във вр. с чл.346, ал.1 от НК, като на 25.12.2023г. в с. Стожер, общ.

Добричка, обл. Добрич, от ул. „Възраждане“ пред дом №1А, чрез използване на техническо средство - контактен ключ за автомобил, отнел чуждо моторно превозно средство лек автомобил „***“ , модел „***“ с рег. № ***, на стойност 5 200лв., който автомобил не бил под постоянен надзор, от владението на В. Т. К. от с. Стожер, собственост на П. В. Й. от с. Стожер, без тяхно съгласие и с намерение да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл. 2-ро от НК, моторното превозно средство е било изоставено без надзор в землището на село Соколник, общ.

Добричка, на около 2,5 километра от това село и е последвала повреда на моторното превозно средство в размер на 252лв.

От обективна страна:

Предмет на процесното престъпление е чужда движима вещ с определена стойност – 5200лв.

Времето и мястото на извършване на деянието, както и участието на подсъдимия в това деяние са категорично установени, посредством гласните доказателства, съдържащи се приобщените към доказателствения материал свидетелски показания.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие - отнемането се е изразило в прекъсване на фактическата власт върху веща, която до момента се упражнявала от св. В. К. и установяване от страна на подсъдимия на своя фактическа власт. Последвалата повреда върху МПС също е с определена стойност – 252лв., като същото е било оставено впоследствие без надзор.

От субективна страна процесното деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е длъжен да определи наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3 от НК е “ лишаване от свобода “ от една до десет години.

Имайки предвид релевантните за отговорността му обстоятелства – смекчаващите такива –признаване на вината, съдействието за разкриване на обективната истина, липсата на предходни осъждания, добрите характеристични данни и липсата на отегчаващи такива, съдът на основание чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК определи на подсъдимия наказание 4

“лишаване от свобода” в размер на една година, като прие, че този размер е достатъчен, за да изиграе своята превъзпитателна роля по отношение на С. Д. и да изпълни целите по чл. 36 от НК по отношение на останалите членове на обществото. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали с една трета определеното наказание и наложи на подсъдимия „ лишаване от свобода „ за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от три години. Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието „ лишаване от свобода „, поради което приложи института на условното осъждане.

Настоящият състав не констатира при определяне на наказанието изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят прилагане разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Като призна подсъдимия за виновен, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК му възложи и сторените по делото разноски, като го осъди да заплати сумата от 456,30лв. по сметка на ОДМВР гр. Добрич