Определение № 535 от 13.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 535 гр. Велико Търново, 13.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500428 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена от Г. В. В. частна жалба срещу Определение № 1084/ 16.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 477/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е оставил без уважение искането му за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство пред ВКС за изготвяне, подписване и подаване на частна касационна жалба срещу Определение № 1014/ 01.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 477/ 2024 г. ведно с изготвяне на изложение на касационните основания. С това определение съдът е потвърдил определение на РС – Плевен за изпращане на образувано по искова молба на В. дело по компетентност на АдмС – Ловеч. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, като сочи, че не притежава компетентност за изготвяне на частна касационна жалба. Моли определението да бъде отменено.

ВТАС намира следното: В срока за обжалване на постановеното по в.ч.гр.д. № 477/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен Определение № 1084/ 16.07.2024 г. е постъпило искане от жалбоподателя за допускане на правна помощ. Обосновал е искането си с твърдения за липса на средства за ангажиране на адвокат предвид пребиваване в затвора и е посочил, че изразява предпочитание при уважаване на молбата му за правна помощ възлагането й да бъде на адв. Красимир Янев от АК - Плевен. С обжалваното определение ОС – Плевен е приел, че макар молителят да няма средства за заплащане на възнаграждение на адвокат и принципно да е от кръга на лицата, за които ЗПП предвижда осигуряване на безплатна правна помощ, в случая са налице предпоставките на чл.24, т.1 и т.2 ЗПП за отказ от допускане на такава, защото това не е оправдано от гледна точка на ползата, която правната помощ би донесла на В., и с оглед очевидната неоснователност на жалбата предвид наличието на последователна 1 практика на съдилищата относно компетентния съд да разгледа иск с правното основание на предявения от него.

ВТАС в настоящия му състав намира жалбата на Г. В. за неоснователна и споделя изложените от ОС – Плевен мотиви, че в конкретния казус допускането в негова полза на правна помощ не е оправдано и възнамеряваната частна касационна жалба е очевидно неоснователна.

Обжалването на Определение № 1084/ 16.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 477/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен е по реда на чл.274, ал.3 ГПК, при което за редовността на частната касационна жалба законът изисква тя да отговаря на чл.284 ал.2 и ал.3 т.1 ГПК – да бъде приподписана от адвокат и към нея да бъде приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, т.е. участието на адвокат има задължителен характер, а е безспорно, че жалбоподателят В. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Ловеч и фактически няма възможност да упълномощи адвокат, който да осъществи защитата му срещу преграждащо развитието на съдебното производство пред гражданския съд определение. Съдът обаче няма задължение да предостави правна помощ безусловно, а във всеки конкретен случай преценява доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. В случая предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата за лицето, защото актът, във връзка с чието обжалване се иска предоставянето на такава, касае подсъдността на спора по предявения от В. иск и изпращането на делото на друг, счетен за компетентен съд, не накърнява правото му да защити законните си права и интереси по съдебен ред и да получи целения с иска му правен резултат. Следва да се има предвид, че съгласно чл.118 ГПК, респ. чл.135, ал.1 АПК, всеки съд има задължение да следи служебно дали започнатото пред него дело му е подсъдно и в случая, ако АдмС – Ловеч, комуто делото е изпратено по подсъдност намери, че не е компетентен да разгледа иска на В., той разполага с правомощието по чл.135, ал.5 АПК да повдигне препирня за подсъдност. Разрешаване на същата е от компетентността на съдебен състав, включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС. В този смисъл е Определение № 4131/ 19.12.2023 г. по к. ч. гр. д. № 4591/2023 г. III г.о. на ВКС.

Отделно от това, ВТАС намира, че е налице и втората предвидена в чл.24, т.2 ЗПП хипотеза, обуславяща отказ за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя.

Независимо, че преценката за основателността на частната касационна жалба е изцяло от компетентността на ВКС, предвид цитираната разпоредба съдът, който се произнася по допускането на правна помощ, може да се позове на неоснователност на възнамеряваната жалба, ако тази неоснователност е „очевидна“. В. е предявил иск за обезщетение за вреди срещу служител на Затвора за действия, извършени от последния в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС, а съгласно ТП № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС – т. 8, делата по искове за вреди от 2 незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“, са подсъдни на административните съдилища, защото се касае до административна дейност, свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Отговорността на държавни служители /каквито са и служителите в затворите/ по чл.101, ал.1 ЗДСл. е специална спрямо общата деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД, поради което реализирането й по общия исков ред е недопустимо. В чл.285, ал.1 ЗИНЗС е предвидено, че исковете по чл.284, ал.1 ЗИНЗС се разглеждат по реда на глава 11 от АПК от съответния административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Подсъдността на предявения от жалбоподателя В. иск на административен съд е известна на същия, който е ищец по множество идентични дела с ответници служители на затворите в Плевен и Ловеч и по голяма част от тях е проведен инстанционен контрол, вкл. има постановени актове на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК – Определение № 3373/ 02.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2203/2024 г., II г. о. на ВКС, Определение № 149/ 15.01.2024 г. по ч.гр.д. № 5363/ 2023 г. на I г.о. на ВКС, Определение № 2218/ 08.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1265/2024 г., III г. о. на ВКС, Определение № 2971/ 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1985/2024 г., III г. на ВКС, о.Определение № 3295/31.10.2023 г. по ч. гр. д. № 4344/2023 г., II г. о. на ВКС, Определение № 2789/ 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 2995/2023 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 22 от 19.04.2024 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 5/2024 г., 5-членен с-ви Определение № 44 от 15.12.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 30/2023 г., 5-членен с-в, постановени по препирни за подсъдност между гражданския и административния съд.

По всички тези производства на В. многократно, ясно и обстойно е разяснено от три инстанции, че исковите му претенции за обезщетение за вреди срещу служители на затворите са подсъдни на административните съдилища, при което съдът в настоящия му състав счита, че с обжалването на определения по чл.15, ал.2 ГПК, той фактически злоупотребява с процесуални права, още повече, че по всички дела той е освободен от внасянето на такси и разноски и му е предоставена безплатна правна помощ специално за касационно обжалване пред ВКС на актовете на въззивните съдилища, с които са потвърдени актове на първоинстанционните съдилища по подсъдността. Подобно поведение не следва да бъде толерирано.

По изложените съображения, предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваният отказ за предоставяне на правна помощ на В. чрез процесуално представителство за изготвяне или приподписване на частна касационна жалба срещу Определение № 1084/ 16.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 477/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен и изготвяне на изложение на основания за допускане на касационно обжалване следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1084/ 16.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 477/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4