Решение № 176 от 05.08.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Б., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810100049 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по предявен от ЗД “Б. И.”АД срещу Агенция „П. и.“ иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 839.97 лева (осемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по договор „Каско” по повод възникнало ПТП на 31.12.2018 год., на първокласен път *, около 193 км. в посока с. В., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (26.05.2023г, до пълно изплащане на вземането.

Твърди се, че на 31.12.2018 г., на първокласен път *, около 193 км. в посока с. В., М. Р.

Л. управлявал МПС, марка „К.” модел „С.“, с рег. *, собственост на Дирекция „Управление на собствеността и соц.лните дейности“ към МВР, при което реализирал ПТП, поради преминаване през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно — дупка. В тази връзка по застрахователна полица № 18990000001 със срок на действие по време на процесното ПТП е платено застрахователното обезщетение.

Излагат се съображения, че отговорността за поддръжка на пътищата в състояние, годно за безопасната им употреба, е задължение на Агенция „П. и.“ (АПИ), която следва да носи отговорност за причинените на застрахователя вреди.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – АПИ. В писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва матер.лната доказателствена сила на Протокола за ПТП. Прави възражение, че не са представени актуални (действащи) към датата на евентуалното ПТП (31.12.2018г.) общи условия за застраховка „Каско “ на ищцовото застрахователно дружество. Представеният Протокол за ПТП № * от 31.12.2018г., съставен от полицай в РУ – Б., бил в противоречие с чл. 179, ал. 2 от ГПК във вр. с 1 чл.183 от ГПК, тъй като бил непълен, неточен и противоречив. В него липсвало пълно и ясно описание на механизма на ПТП, на цялата пътна обстановка. Същият бил съставен на 31.12.2018г., като отразеното в него не било възприето лично от лицето, което е съставило протокола. Същият не бил подписан от представител на ответника, за да се ползва с матер.лна доказателствена сила за неизгодни факти. В протокола за ПТП не бил описан размер на препятствието, което е причина за настъпване на ПТП, както и местонахождението му. Също така нямало снимков матер.л, на който да е отразено ПТП. Нямало описание на скоростта, с която се е движел водачът на МПС.

Нямало данни последният да е тестван за употреба на алкохол или други упойващи вещества при реализиране на ПТП. Не били събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на лекия автомобил, както и при настъпили обстоятелства, довели до изключение застрахователя да заплаща обезщетение. Не било установено дали възникналото застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС покрива щетата, отразена в Протокола за ПТП, както и че ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това изпълнение. Прави се възражение за съпричиняване, т. е. навежда се твърдение увреденият да е допринесъл за настъпването на вредите съгласно чл. 51 и чл. 55 от ЗЗД. Ответникът моли да му се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание ищецът не се представлява. Ответникът, чрез своя процесуален представител, заявява, че поддържа доводите и исканията си, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. Полица за застраховка „Автокаско“ от 01.01.2018 г. процесният автомобил е застрахован за всички рискове, като изрично изключени са рисковете, лимитативно изброени е раздел III от Общите условия, неразделна част от застрахователния договор. Застрахователното покритие е осигурено за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.

В съставения Протокол за ПТП № */31.12.2018 г. е сочи, че движейки се по главен път I-1, около 193 кв. в посока с. В., срещу завод ИМИ, процесният автомобил преминава през изронена дупка в асфалта, като при удара се пука предна броня отдясно. В протокола инкорпорирана и схема на ПТП.

Гореописаният механизъм на настъпване на ПТП е изложен от застрахования и в Уведомление от 04.01.2019 г. по щета № */07.01.2019 г.

2

Съгл. Свидетелство за регистрация – част I от 27.02.2017 г., собственик на процесния автомобил е Дирекция „УССД“ – МВР.

Според Опис № 2 на щета № */07.01.2019 г. увредени са облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла и спойлер предна броня. С Опис № 4 на щета № */07.01.2019 г. застрахователят е приел, че облицовката на предната броня е за подмяна. В Опис № 155183 на щета № */07.01.2019 г. се сочи, че бронята се нуждае от боядисване, а спойлерът – от мат.

Съгл. Фактура № 0000023504/18.02.2019 г., изд. от „К. Моторс България“ ООД, общата дължима сума за извършения ремонт е 814,97 лв., като е нея се включват матер.ли и труд, посочени в разбивка. С Приемо – предавателен протокол от 05.02.2019 г. застрахованият е приел автомобила от сервиза след извършения ремонт без възражения.

От Платежно нареждане референция: FT19199680390712 от 18.07.2019 г. се установява, че сумата от 814,97 лв. е преведена по банков път от застрахователя на сервиза, съгл. приетото в Доклад № *01/04.06.2019г. по щета № */07.01.2019 г.

С Регресна покана от 05.10.2020 г. към ответника е отправено искане да му се възстанови изплатената вместо обезщетение сума за ремонт, заедно с ликвидационни разноски, или общо 839,97 лв.

Свидетелят М. Р. Л. посочва, че към датата на настъпване на процесния инцидент е работел на длъжност „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“ към СДВР. Заявява, че във връзка с изпълняваните функции му е бил поверен за позлзване служебен автомобил. За процесното ПТП няма никакъв спомен, но при предявяване на протокола за ПТП потвърждава категорично, че полооженият подпис е негов. Показанията са оскъдни, което е обяснимо от гледна точка на отдалчеността във времето на инцидента, който съобразно възприятията на свидетеля е незначителен с оглед ситуациите, с които ежедневно се е сблъсквал по служба.

Съгл. заключението по САТЕ описаните по делото щети съответстват на описания механизъм за настъпване на ПТП и биха могли да са в причинно – следствена връзка именно с преминаване на автомобила през дупка (при контакт с острия й ръб) или при съприкосновение с бордюр или твърд предмет. Щетите по автомобила са оценени от вещото лице на 814,97 лв. по средни пазарни цени, а по отношение на ликвидационните разноски по застраховка „Каско“ е посочено, че обичайно същите варират между 15 лв. и 25 лв. Съдът се доверява на заключението на вещото лице по САТЕ като обективно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Предявеният иск е осъдителен с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.

За уважаване на иска, ищецът е необходимо да се докаже кумулативното наличие на следните матер.лно - правни предпоставки: 1) валидно свое застрахователно правоотношение със застрахования към момента на ПТП-то, покриващо съответния риск; 2.) реализиране на застрахователно събитие; 3.) противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се в действие или бездействие; 4.) настъпили за застрахования имуществени вреди, установени по размер; 5.) причинно – следствена връзка между противоправното поведение и вредите по автомобила 6.) извършено плащане в съответния твърдян размер от страна на застрахователя към пострадалия от ПТП-то собственик на лекия автомобил.

Към датата на настъпване на процесното ПТП между застрахования и ищцовото дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на Застрахователна полица „Автокаско“ от 01.01.2018 г., като застрахователната полица е била със срок на валидност от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. (вкл.). Застраховката „Каско“ осигурява покритие по всички рискове, с изключение на изрично изключените с раздел III от ОУ, към които обаче процесният риск не попада. Следователно ПТП е настъпило в срока на действие на застрахователната полица, като същата е осигурявала застрахователно покритие на сбъдналия се риск от увреждане на автомобила при движение.

Налице е реализиране на застрахователно събитие, което се доказва при съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и заключението по САТЕ.

Следва да се акцентира, че съгл. чл. 6, т. 4 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, при повреди на ПТП, които обаче не са причинени от друго ППС, не е необходимо местопроизшествието да се посещава от служител на МВР – „Пътна полиция“.

Пътният инцидент е възникнал на републикански път (чл. 3 ал. 2 от Закона за пътищата), който се управлява от Агенция „П. и.“ (чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП). Съгласно чл.

19, ал. 2, т. 4 от ЗП, управлението на пътищата включва организиране и осъществяване защита на пътищата. Чл. 29 от ЗП предвижда, че Агенцията поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение, изискванията на движението и опазване на околната среда, като чл. 30 ал. 1 вменява на Агенцията задължение да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 14 от ДР на ЗП е дадена дефиниция на понятието "Поддържане на пътищата", според която това е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата 4 година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Предвид изложеното съдът счита, че реализираното ПТП на 31.12.2018 год. по главен път I-1, около 193 кв. в посока с. В., общ. Б., е в резултат на неизпълнение на нормативно разписани задължения на ответника в качеството му на възложител, а именно – поддържане на пътищата, включващо дейности по осигуряване на безопасно движение по републиканската пътна мрежа. Налице е причинно - следствена връзка между настъпилите имуществени вреди и поведението на ответника - бездействие в качеството му на възложител на ремонти дейности, представляващо неизпълнение на нормативно вменени му задължения. Отговорността на ответника е обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна и следва по силата на изрични законови разпоредби, съдържащи се в Закона за пътищата.

Както механизмът на причиняване на уврежданията по процесния автомобил, така и конкретното естество на вредите, са доказани по несъмнен начин от писмените доказателства, ведно със заключението по САТЕ. Относно размера на щетите съдът съобрази практиката на ВКС относно приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006г. Методика (Решение №209/30.01.2012г. по т. д. № 1069/2010г., Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., Решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г. и Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г. и др.). Според цитираните решения, Методиката съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. При анализа за приложимостта на Методиката ВКС приема, че при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, равен на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.