Решение № 388 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110124436 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от Р. П. Д. срещу „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД искове както следва:

1/ срещу „И.А.М.“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *******/26.06.2023 г., поради противоречие със закона;

2/ срещу „Ф.Б.“ ЕООД установителни искове – главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № *******/26.06.2023 г., поради липса на основание, под евентуалност поради противоречие на добрите нрави.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника „И.А.М.“ АД Договор за паричен заем № *******/26.06.2023 г. за сумата от 2000 лева, при ГЛП от 35,00 % и ГПР 40,94 %, със срок на погасяване шест месеца 6 броя вноскиСъгласно чл. 4 от Договора, ищецът се задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов 1 договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М. “ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен “; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2/ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3/ Одобрено от Заемодателя Дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки. В същият ден бил подписан и Договор за предоставяне на гаранция със страни ищецът и дружеството „Ф.Б.“ ЕООД в качеството „Гарант“. Съгласно чл. 1 от този договор Гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на дружество „И.А.М.“ АД.

Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция ищецът дължал на „Ф.Б.“ ЕООД възнаграждение в размер от 1006,92 лв., разсрочено на вноски в размер на 167,82 лв. всяка. Излага подробни съображения за нищожност на процесните договор за кредит и договор за поръчителство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага подробно, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, както и че по него реално е предоставена услуга, което излага подробно, че е дължимо. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „И.А.М.“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че двата договора са действителни, сключени при спазване на нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Аргументира подробно защо възнаграждението за договор за гаранция не следва да се включва в ГПР на договора за кредит. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 3 и чл. 2, пр.4 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че 2 между страните има сключени договори, които противоречат на императивни законови разпоредби, на добрите нрави или са сключени при липса на основание.

Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по делото, че ищецът е сключил с ответника „И.А.М.“ АД Договор за паричен заем № *******/26.06.2023 г. за сумата от 2000 лева, при ГЛП от 35,00 % и ГПР 40,94 %, със срок на погасяване шест месеца 6 броя вноскиСъгласно чл. 4 от Договора, ищецът се задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М. “ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен “; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2/ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3/ Одобрено от Заемодателя Дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки. В същият ден ищецът сключил Договор за предоставяне на гаранция с ответното дружество „Ф.Б.“ ЕООД в качеството „Гарант“. Съгласно чл. 1 от този договор Гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на дружество „И.А.М.“ АД. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция ищецът дължал на „Ф.Б.“ ЕООД възнаграждение в размер от 1006,92 лв., разсрочено на вноски в размер на 167,82 лв. всяка. В годишният процент на разходите в договора за паричен заем не е сключено възнаграждението по договора за парична гаранции.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ 3

/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на 4 търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за потребителски кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за поръчителство, предоставено от „Ф.Б.“ ООД и сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит.

С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

5

Договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция (поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията.

Поради изложеното съдът намира исковете за основателни и следва да ги уважи изцяло.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 188,36 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за адв. Еднолично адвокатско дружество Е.И. за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от Р. П. Д., ЕГН ********** срещу „И.А.М.“ АД ЕИК ********* за нищожен Договор за паричен заем № *******/26.06.2023 г.

ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от Р. П. Д., ЕГН ********** срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* за нищожен Договор за предоставяне на гаранция № *******/26.06.2023 г.