Определение № 2373 от 20.06.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 70/2023
- Вид
- Определение № 2373
- Подписан
- 20.06.2023
- Състав
- Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл.2478, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2373 гр. Варна, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20233100500070 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на ответникът “Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК 121265113, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение №409 от 31.03.2023г., в частта за разноските, като се претендира присъждане в полза на молителя на разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ищецът “Интер Карго-БГ“ ЕООД, с ЕИК 201728409.
Твърди се в молбата, че съдът неправилно е определил отговорността за разноските, като не е взел предвид, че подадената от ищеца въззивна жалба, е частично отхвърлена, респективно че същия следва понесе отговорност за разноските сторени от ответника.
От ответникът по молбата е постъпил отговор, с който се поддържа становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение на решението по чл.248 от ГПК е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, която е представила списък на разноските. Ето защо молбата, следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения:
Настоящото дело има за предмет жалба на ответника “Застрахователно дружество Евроинс“ АД, против Решение №4457 от 10.10.2018г. по гр.д.№4457/2018г. на PC Варна, с което е уважен предявения от “Интер Карго-БГ“ ЕООД, иск за осъждане на застрахователя да заплати сумата от 11548.37лв., съставляваща частична претенция от общо 23280.16лв., представляващи застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба-10.01.2022г. до окончателното й издължаване, или в 1 условията на евентуалност против частта от решението, с която е уважена претенцията за размера над 545.84лв. Делото има също така за предмет и жалба на “Интер Карго-БГ“ ЕООД, с ЕИК 201728409, против горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата над 11548.37лв. до 22873.84лв., съставляваща частична претенция от общо дължимото обезщетение в размер на 23280.16лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част на иска.
С постановено по настоящото дело Решение №409 от 31.03.2023г., чието изменение се иска понастоящем, въззивният съд е отхвърлил изцяло жалбата на застрахователя и е уважил частично тази на пострадалия за сумата от 78лв., представляваща разликата между присъденото с решението на РС Варна застрахователно обезщетение в размер на 11548.37лв. и действително дължимият размер от 11626.37лв. Също така въззивният съд е присъдил и сумата от 13.46лв.-деловодни разноски за първоинстанционното производство съразмерно с ново уважената част от претенцията и сумата от 6.57лв., представляваща деловодни разноски за въззивното производство. В полза на жалбоподателя-застраховател не са присъждани разноски.
За да достигне до горните изводи относно дължимостта на разноските, съдът е съобразил, че всяка от страните по делото освен качеството на жалбоподател има и качеството на ответник по жалбата на насрещната страна. Съобразил е още, че всяка от страните е организирала защитата си така, че чрез своята жалба, е отрекла правотата на насрещната страна, като в приложените списъци за разноски няма диференциране на разходите сторени за обжалване и за защита по жалба. В този смисъл и като е отчел, че положителен резултат е произвела единствено жалбата на пострадалото лице, съдът е присъдил разноски само в негова полза и то съразмерно с този резултат, без да се има предвид положителният за него резултат от отхвърлянето на жалбата на застрахователя.
Понастоящем не се сочат доводи обосноваващи нужда от ревизиране на горепосочените изводи, поради което съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, съответно че молбата по чл.248 от ГПК на ответния застраховател, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на “Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК 121265113, с която се иска изменение на Решение №409 от 31.03.2023г. по в.гр.д.
№70/2023г. на ОС Варна, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК вр. с чл.2478, ал.3 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3