Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 627 от 08.10.2024, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 3219/2023
Вид
Решение № 627
Подписан
08.10.2024
В сила
31.10.2024
Състав
Емил Кръстев Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116 б.в · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Враца, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20231420103219 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявен на 07.12.2023 г. от К. Ц. Н. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Б. М.”№.,чрез адв.Б. Н. от АК Враца гр.В. ул.”Св.С.

В.”№3 ет.2 офис 1,против ”Фронтекс Интернешънъл”ЕАД,ЕИК 200644029,със седалище и адрес на управление гр.София район Възраждане бул.”Тодор Александров”№109-115 Бизнес сграда ТАО ет.6,иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Исковата молба съдържа твърденията,че срещу ищеца било образувано изп. дело №5/2011 г. на ЧСИ с район на действие ВОС В. Й.,въз на основа на изп. лист от 09.11.2010 г. по ч.гр. дело № 5054/2010 г. на ВРС за : 30 486.38 лв. главница по договор за кредит от 24.07.2006 г.;235.35 лв. такси;законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2010 г. до изплащане на вземането;

1 834.76 лв. договорна лихва за периода 04.01.2010 г.-21.10.2010 г.;разноските по делото - 651.13 лв. държавна такса и 930.68 лв. адвокатско възнаграждение.

По изп. дело били предприети редица изп. действия,в резултат на които на 19.05.2011 г. на взискателя ”ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД били преведени 33 212.44 лв..Бил останал остатък в размер на 4 412.35 лв. главница,ведно със законната лихва.

1

На 25.02.2016 г. по делото бил конституиран като взискател ответникът,на основание договор за прехвърляне на вземания от 15.03.2015 г..Последното поискано от взискателя и извършено от ЧСИ изп. действие било извършване на справка и налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца/поискано с молба от 29.04.2014 г./.

Ищецът намира,че от 26.06.2015 г. била започнала да тече нова погасителна давност,като на 31.07.2020 г. срокът бил изтекъл/вкл. при съобразяване времето от 13.03. до 16.04.2020 г.,когато давност не е текла, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/.

Съответно,искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищецът не дължи поради погасяване по давност остатъка от сумите по изп. лист,въз основа на който било образувано изп. дело,а именно 4 412.35 лв. главница,ведно със законната лихва.

В срок,ответникът е представил отговор,с който оспорва иска като неоснователен.На първо място,ответникът бил придобил вземане за главница в размер на 1 920 лв.,не на 4 412.35 лв..На следващо място,били предприемани изп. действия,прекъсващи давността - молба от 31.01.2019 г. за налагане на запор на банковите сметки на ищеца.

Съдът,предвид наведените доводи и събраните по доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното: делото

На 09.11.2010 г. по ч.гр. дело №5054/2010 г. на ВРС /заповедно производство/ е бил издаден изп. лист в полза на ”Юробанк И ЕФ ДЖИ България”АД гр.София против ищеца за : 30 486.38 лв. главница по договор за кредит от 24.07.2006 г.;235.35 лв. такси;законната лихва върху главницата,считано от 01.11.2010 г. до изплащане на вземането;1 834.76 лв. договорна лихва за периода 04.01.2010 г.-21.10.2010 г.;разноските по делото 651.13 лв. държавна такса и 930.68 лв. адвокатско възнаграждение.

На основание издадения изп. лист на 03.01.2011 г. е било образувано изп. дело №5/2011 г. на ЧСИ с район на действие ВОС В. Й..На 19.05.2011 г. на взискателя е била преведена сумата от 33 212.44 лв.,постъпила от публична продан на недвижим имот.На 29.04.2014 г. взискателят е поискал извършване на справка и запор върху трудово възнаграждение.На 25.02.2016 г. като взискател е бил конституиран ответникът,въз основа на договор за цесия от 2

31.03.2015 г./на ответникът са били цедирани вземания за 3 967 лв.,вкл. 1 920 лв. главница,1 882 лв. лихва и 165 лв. такси/.На 31.01.2019 г. първоначалният взискател е поискал насрочване на опис на движими вещи и изискване на справки и запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение.

Към 01.02.2023 г.,дългът по изп. дело е бил,както следва : 4 412.35 лв. главница;5 262.21 лв. лихва;118.63 лв. такси и разноски по изп. дело и 315.89 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Горното е видно от представените заповед за изпълнение/стр.10 от делото/,изп. лист/стр.9/,молба за образуване на изп. дело/стр.8/,молба за извършване на справка за трудови възнаграждения и евентуално за налагане на запор/стр.21/,молба за конституиране като взискател на мястото на първоначалния/стр.11/,договор за цесия/стр.стр.13-20/ и удостоверение и сметка за размера на дълга от ЧСИ/стр. стр.5-7/,както и от съдържанието на приложеното изп. дело.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищцата претендира недължимост на суми,за събирането на които е бил издаден изп. лист и е било образувано изп. дело,поради изтекла погасителна давност.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищцата е било да представи доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.

Събраните писмени доказателства позволяват обосновани изводи за дата,страни,предмет и предприети изп. действия.

До приемането на тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действащо е било ППВС №3/18.11.1980 г.,според което образуването на изпълнителното дело прекъсва започналата да тече от датата на изискуемостта на вземанията погасителна давност и по време на изпълнителния процес давност не тече. Съобразно разрешенията в ТР №2,давността може да тече и по време на изпълнителния процес,но се прекъсва е предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:

3

Съгласно чл.116 б.в от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,така и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,при което не е необходимо наличието на искане от взискателя,за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде прекъсната давността.Тя се прекъсва със самото му предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.

Неизчерпателно се посочват група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността.Това са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на кредитор;възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;извършване на опис и оценка на вещ;назначаване на пазач;насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др..

В случая,след издаването на изп. лист на 09.11.2010 г.,давността е била прекъсната с образуването на изп. дело на 03.01.2011 г..До 26.06.2015 г. давност не е текла,съгласно ТР №2.За втори път,давността е била прекъсната с встъпването като взискател на ответника на 25.02.2016 г..Следва да се отбележи,че молбата му съдържа вкл. изявлението му,че е придобил вземането по изп. дело, при все че в приложението към договора за цесия са записани различни дата на договора и задължения по пера. Не се спори,че е 4 заместил първоначалния взискател.След датата на встъпването,по делото не са били искани и предприемани изп. действия,от естество да спрат или прекъснат давността.Поискването на изп. действия с молба от 31.01.2019 г. не ползва ответника,тъй като всъщност не изхожда от него,а от първоначалния взискател.

Съдът ще вземе отношение и по довода на ответника,че следва да се приеме,че давност не е текла за времето,през което ЧСИ е бил лишен от правоспособност като дисциплинарно наказание/периода 08.05.2019 г.29.05.2020 г.,видно от представеното по делото на стр.стр.65-68 решение от 08.05.2019 г. по гр. дело №4863/2018 г. на ВКС III г.о./,тъй като ответникът не е имал възможност да иска извършване на изп. действия.Дори да се сподели довода,при все че може да се разсъждава и в посока,че лишаването от правоспособност на ЧСИ не може да се разглежда като пречка ответникът да защити правата си, доколкото е могъл във всеки един момент да поиска връщане на изп. лист и да инициира друго изп. дело,при друг ЧСИ/ ДСИ,то и в този случай до предявяването на иска са изтекли 5 г.,вкл. при съобразяване извънредното положение в периода 13.03-16.04.2020 г..

По горните съображения,предявеният иск следва да бъде уважен,като бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищецът не му дължи част от сумите по изп. лист,въз основа на който е било образувано изп. дело №5/ 2011 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов,поради погасяване по давност.

Касателно разноските : при този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски - 176.49 лв. и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение/което не е уговорено в прекомерен размер,при съпоставяне с минимума,съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 741.24 лв./.

Водим от горното,Врачанският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Фронтекс

Интернешънъл”ЕАД,ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр.София район Възраждане бул.”Тодор Александров”№109-115 Бизнес сграда 5

ТАО ет.6, ч е К. Ц. Н. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Б. М.”№. не му дължи,поради погасяване по давност,част от сумите по издадения по ч.гр. дело №5054/2010 г. на ВРС изп. лист от 09.11.2010 г.,а именно 4 412.35 лв. главница,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 01.11.2010 г. до изплащане на вземането,за събирането на които е било образувано изп. дело №5/2011 г. на ЧСИ с район на действие ВОС В. Й..

ОСЪЖДА

”Фронтекс

Интернешънъл”ЕАД,ЕИК

200644029,със седалище и адрес на управление гр.София район Възраждане бул.”Тодор Александров”№109-115 Бизнес сграда ТАО ет.6,да заплати на К. Ц. Н. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Б. М.”№.сумата от 1 176.49 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6