Решение № 864 от 10.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20241100111976 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с пряк иск на пострадалия към застрахователя, с искания за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, които, според ищеца, са в пряка причинна връзка с катастрофа, виновно предизвикана от водача на процесния автомобил, застрахован по риска Гражданска отговорност при ответника- иск поправно основание чл.432 от КЗ.

ИЩЕЦЪТ-Д. К. Х., ЕГН **********, представляван от адв. Я.Д. – САК, твърди, че на 21.06.2024г., около 11.00ч., в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Летоструй“, се движил товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „4151 Актрос“, с per. № ********, управляван от Ц. Г. Г., ЕГН ********.

Съшият в района на кръстовището с ул. „8- ма“ реализирал ПТП с пресичащия отдясно наляво ищец Д. К. Х. като пешеходец. За процесното ПТП е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-354 от 21.06.2024 г. за събитието, където са описани обстоятелствата, причините и участниците в инцидента. По случая е образувано ДП № 11187/24г. по описа на СДВР и пр. пр. № 13890/24г. Софийска градска прокуратура. Сочи, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водачът на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „4151 Актрос“ с per. № ********, който е нарушил конкретни законови разпоредби от ЗДвП. След ПТП е откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където се установяват следните травматични увреди: счупване на костите на носа; открита рана на главата; контузия и хематом в областта на носа. Получените от ПТП увреди са му причинили болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първият месец от възстановителния период. Подробно описва неудобството, създадено му от получените травми през следващите месеци. Сочи, че по отношение на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „4151 Актрос“ с per. № ********, 1 е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със застрахователна полица № BG/22/123002103097 със срок на действие от 12.07.2023г. до 11.07.2024г. Изтъква, че е сезирал ответния застраховател с писмена претенция, изпратена по пощата на 16.07.2024г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства.

Липсата на произнасяне по претенциите му от страна на застрахователната компания в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ) му дава основание да сезира съда с настоящата искова молба. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди лева), представляващи неимуществени вреди причинени от процесното ПТП от 18.12.2023г., ведно със законна лихва от датата на сезиране на застрахователя- 16.07.2024г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, чрез пълномощника юрисконсулт К. И. оспорва иска по основание и размер. Сочи, че от представените по делото доказателства е видно, че ищецът към момента на инцидента е бил в трудови правоотношения с „Титан Изток-1” ДЗЗД., поради което транспортният инцидент е настъпил по време, по което ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, с оглед на което инцидентът представлява трудова злополука. Това води до извод, че във връзка със същия са приложими разпоредбите на 1 лава X, раздел I от КТ. В чл. 200 от КТ е уредено, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В чл. 212 от КТ пък е предвидено, че за неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон. По аргумент за противното следва извод, че за уредените въпроси, разпоредбите на гражданския закон са неприложими.

В този смисъл е и ТР № 45/1990 г. на ОСГК на ВКС. Това води до извод, че в случая при наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ и по отношение на тях не са приложими тези на гражданския закон, т. е тези на чл. 45-54 от ЗЗД. Това от своя страна води до извод, че този тип злополука поражда специална трудовоправна отговорност, която е различна от гражданската отговорност, уредена в разпоредбите на чл. 45-54 от ЗЗД, явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". От изложеното следва извод, че процесният инцидент, представляващ трудова злополука, не е обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", поради което за ЗК „Лев Инс” АД не е възникнало задължението да обезщети на основание тази застраховка претърпените от ищеца вреди от тази трудова злополука, което прави претенцията по чл. 432 от КЗ неоснователна (в този см. е Определение № 50305 от 4.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1276/2022 г., I т. о., ТК, докладчик 2 председателят Боян Балевски). Оспорва механизма на процесното ПТП, навежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца-пострадалият Д. Х. е преминал от тротоара към пътното платно, предназначено за движение на автомобили, както и към момента на инцидента ищецът е бил под въздействие на алкохол, което е повлияло значително върху поведението му и способността му да преценява адекватно ситуацията на пътя. Оспорва твърденията, че в причинно - следствена връзка с механизма на произшествието, за ищеца Д. Х. са настъпили телесни травми и здравословни състояния като посочените в исковата молба, като оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност. Изцяло оспорва твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили за ищеца от процесния инцидент, не е завършил. Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Оспорва и претенцията за присъждане на разноски. Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Представени са с исковата молба писм. доказателства, с които се установява, че ишецът преди завеждане на иска е сезирал застрахователя за изплащане на обезщетение.

Не се спори, че към момента на настъпване на процесното ПТП е бил налице валиден застрахователен договор с ответното дружество по отношение на процесния лек автомобил.

Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице ортопед-травматолог, ценени от съда изцяло като компетентни и обосновани, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на носните кости; контузия и кръвонасядане на носа; разкъсно - контузна рана на главата. Вещото лице сочи, че счупването на носа и раната на главата са причинили временно разстройство на здраве то неопасно за живота. С оглед характера, вида и местоположението на травматичните увреждания на ищеца може да се приеме, че са получени при процесното ПТП на 21 06 2024 г. Ищецът Д. Х. е претърпял непосредствено след процесното ПТП болки с голям интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 14-15 дни, след което интензитетът на болките е намалял. Няма медицинска документация за настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца Д. Х. като резултат от получените процесии травматични увреждания. Вещото лице предполага, че е настъпило възстановяване на пострадалия и медицинската прогноза е благоприятна.

На въпросите на ответника вещото лице отговаря, че описаните по-горе травматични увреждания на ищеца са получени при падане напред на земята от изправено положение, 3 след удар от тялото на пешеходеца, който е бил от лявата му страна. От приложения протокол за определяне концентрацията на алкохол в кръвта е видно, че в кръвта на Д. Х. е доказан етилов алкохол в количество 0,50 %о. Степените на алкохолното опиване са : до 0,1 в границите на физиологичната норма; 0,1 - 0,2 - трезво лице; 0,2 - 0,5 - субклинична степен отслабване на финната координация, вниманието и съобразителността. Лека степен на алкохолното опиване - от 0,3 %о до 1,5 %о. Налице е добро самочувствие, бодро настроение, емоционална лабилност, лесна раздразнимост, намалена работоспособност и самокритичност, леки затруднения в координацията. Споменът е съхранен напълно. Вещото лице посочва, че при количество етилов алкохол 0,5 %о в кръвта на човек се наблюдава отслабване на финната координация.

От приетото и неоспорено заключение на АТЕ се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 21.06.2024 г., около 11,00 ч., в гр. София товарен автомобил „Мерцедес Актрос" с per. № ******** се е движил по бул, „Ботевградско шосе" в най- лявата пътна в посока от ул. „Чеиинско шосе" към бул. "Владимир Вазов" със скорост от порядъка на 70 км/ч. При движението си автомобилът е започнал да приближава района на кръстовището с ул. „8-ма". В същото време двама пешеходци- К.Р. и Д. Х.- са започнали да пресичат от дясно на ляво спрямо посоката на автомобила платното за движение на бул. "Ботевградско шосе". Д. Х. се е движил от дясната страна на К.Р. на разстояние от около един метър.

Водачът на автомобила, намирайки се на около 61-62 метра до мястото на удара, е възприел опасността и е предприел спиране, намалил е скоростта си до около 25 км/ч, при което е последвал удар между челната лява част на автомобила и лявата страна на тялото на К.Р., което при отхвърлянето му напред е достигнало до тялото на Д. Х., след което телата са паднали на терена напред и вляво. Вещото лице определя, че причините за настъпване на произшествието са: субективните действия на пешеходеца, предприел пресичане на платното за движение на неопределено за целта място, при наличие в близост на подлез, осигуряващ безконфликтно пресичане, както и субективните действия на водача на автомобила с органите за управление, предприел спиране със закъснение.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелят Ц. Г. Г., деликвент, управлявал автомобила, с който е осъществено пътното транспортно произшествие сочи, че към 11.15 часа тръгнал от разтоварище „Корията“. Там стоварил камиона и тръгнал по указания маршрут, който му е указан от фирмата и от общината. Този маршрут му е бил познат, тъй като и друг път е минавал оттам. Към 11.15 часа излязал на Ботевградски шосе, времето било слънчево, сухо време, тръгнал с камиона по маршрута си, първо бил в крайна дясна лента, престроил се в средната линия и в далечината видял стопове, спирли колите и той отнел крака от газта. Не знае кой спирал колите, просто в далечината видял стопове, съответно и той намалил. След това се преустроил в крайна лява лента, защото нито пред него, нито зад него имало поток. Когато се преустроил, на 4-5 метра пред него видял само една вдигната ръка и този, който е починалият пешеходец, той спрял за секунди, спрял на осевата линия между средната и крайна лява лента. Вдигнатата ръка била на ищеца, не им знае имената. Отнел крака си от 4 газта, в първия момент помислил, че го изчакват, но изведнъж този човек го дръпнал и те тръгнали с нормална походка без да бързат. В този момент, когато тръгнали, той натиснал спирачките на камиона и с инерцията на камиона ударил починалият пешеходец. След това спрял, обадил се на телефон 112, на началниците си, слязал от камиона и просто попитал човека, този който бил правият, защо минават от тука, не получил адекватен отговор, а получил нецензурни думи. Сочи, че подлези има от дясната страна на Ботевградско шосе, някъде между 15-20 метра имало подлез за пешеходци. Пешеходна пътека на мястото, където станало ПТП-то, нямало.